Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Kad mi je duši život omrznuo, nek' mi tužaljka poteče slobodno, zborit ću u gorčini duše svoje.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Reću ću Bogu: Nemoj me osudit! Kaži mi zašto se na me obaraš.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
TÓa što od toga imaš da me tlačiš, da djelo ruku svojih zabacuješ, da pomažeš namjerama opakih?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Jesu li u tebe oči tjelesne? Zar ti vidiš kao što čovjek vidi?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Zar su ti dani k'o dani smrtnika a kao ljudski vijek tvoje godine?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Zbog čega krivnju moju istražuješ i grijehe moje hoćeš razotkriti,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
kad znadeš dobro da sam nedužan, da ruci tvojoj izmaknut ne mogu?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tvoje me ruke sazdaše, stvoriše, zašto da me sada opet raščiniš!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Sjeti se, k'o glinu si me sazdao i u prah ćeš me ponovo vratiti.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Nisi li mene k'o mlijeko ulio i učinio da se k'o sir zgrušam?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Kožom si me i mesom odjenuo, kostima si me spleo i žilama.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
S milošću si mi život darovao, brižljivo si nad mojim bdio dahom.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Al' u svom srcu ovo si sakrio, znam da je tvoja to bila namjera:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
da paziš budno hoću li zgriješiti i da mi grijeh ne prođe nekažnjeno.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Ako sam grešan, onda teško meni, ako li sam prav, glavu ne smijem dići - shrvan sramotom, nesrećom napojen!
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Ispravim li se, k'o lav me nagoniš, snagu svoju okušavaš na meni,
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
optužbe nove na mene podižeš, jarošću većom na mene usplamtiš i sa svježim se četama obaraš.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Iz utrobe što si me izvukao? O, što ne umrijeh: vidjeli me ne bi,
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
bio bih k'o da me ni bilo nije, iz utrobe u grob bi me stavili.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Mog su života dani tako kratki! Pusti me da se još malo veselim
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
prije nego ću na put bez povratka, u zemlju tame, zemlju sjene smrtne,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
u zemlju tmine guste i meteža, gdje je svjetlost slična noći najcrnjoj.”
