Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
Elifaz Temanac progovori tad i reče:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
“Zar šupljom naukom odgovara mudrac i vjetrom istočnim trbuh napuhuje?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
Zar on sebe brani riječima ispraznim, besjedama koje ničem ne koriste?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Još više ti činiš: ništiš strah od Boga, pred njegovim licem pribranost ukidaš.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
Tvoje riječi krivicu tvoju odaju, poslužio si se jezikom lukavih,
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
vlastita te usta osuđuju, ne ja, protiv tebe same ti usne svjedoče.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Zar si prvi čovjek koji se rodio? Zar si na svijet prije bregova došao?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Zar si tajne Božje ti prisluškivao i mudrost čitavu za se prisvojio?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
Što ti znadeš, a da i mi ne znamo, što ti razumiješ, a da to ne shvaćamo?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Ima među nama i sijedih i starih kojima je više ljeta no tvom ocu.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Zar su ti utjehe Božje premalene i blage riječi upućene tebi?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Što te srce tvoje tako slijepo goni i što tako divlje prevrćeš očima
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
kad proti Bogu jarost svoju okrećeš, a iz usta takve riječi ti izlaze!
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
Što je čovjek da bi čist mogao biti? Zar je itko rođen od žene pravedan?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Gle, ni u svece se On ne pouzdava, oku njegovu ni nebesa čista nisu,
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
a kamoli to biće gadno i buntovno, čovjek što k'o vodu pije opačinu!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
Mene sad poslušaj, poučit' te hoću, što god sam vidjeh, ispričat' ti želim,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
i ono što naučavahu mudraci ne tajeć' što su primili od pređa
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
kojima je zemlja ova bila dana kamo tuđin nije nikada stupio.
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
Zlikovac se muči cijelog svoga vijeka, nasilniku već su ljeta odbrojena.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
Krik strave svagda mu u ušima ječi, dok miruje, na njeg baca se razbojnik.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
Ne nada se da će izbjeći tminama i znade dobro da je maču namijenjen,
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
strvinaru da je kao plijen obećan. On znade da mu se dan propasti bliži.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Nemir i tjeskoba na njeg navaljuju, k'o kralj spreman na boj na nj se obaraju.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
On je protiv Boga podizao ruku, usuđivao se prkosit' Svesilnom
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
Ohola je čela na njega srljao, iza štita debela dobro zaklonjen.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
Lice mu bijaše obloženo salom a bokovi pretilinom otežali.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
Razrušene je zaposjeo gradove i kućišta nastanio napuštena. Srušit će se ono što za sebe sazda;
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
cvasti mu neće, već rasuti se blago, sjena mu se neće po zemlji širiti.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
On se tami više izmaknuti neće, opržit će oganj njegove mladice, u dahu plamenih usta nestat će ga.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
U taštinu svoju neka se ne uzda, jer će mu ispraznost biti svom nagradom.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
Prije vremena će svenut' mu mladice, grane mu se nikad neće zazelenjet'.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
Kao loza, grozd će stresat' svoj nezreo, poput masline pobacit će cvatove.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
Da, bezbožničko je jalovo koljeno, i vatra proždire šator podmitljivca.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
Koji zlom zanesu, rađaju nesreću i prijevaru nose u utrobi svojoj.”
