Яков 2
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
My brethren, do not hold the faith of our glorious Lord Jesus Christ with partial regard for persons.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
For if there enter into your synagogue a man having gold rings on his fingers, and with splendid clothing, and there enter likewise a poor man, with sordid apparel;
3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
and you look on him who has the splendid clothing, and say, Sit you here honorably; and to the poor man, Stand you there; or, Sit here at my footstool:
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
are you not, then, partial among yourselves, and have become judges who reason wickedly?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
Hearken, beloved brethren: Has not God chosen the poor of the world--rich in faith, and heirs of the kingdom which he has promised to them who love him?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
Do not the rich exceedingly oppress you, and themselves drag you to the judgment seats?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
Do not they defame that excellent name which is named on you?
8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: Да обичаш ближният си като себе си, добре правите.
If, now, indeed, you fulfill a royal law, according to the scripture, "You shall love your neighbor as yourself," you do well.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
But if you have respect of persons, you commit sin, being convicted by the law of transgressors.
10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
For whoever will keep the whole law, yet fails in one point, has become guilty of all.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай, рекъл е и: Не убивай, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
For he who said, "Do not commit adultery," has also said, "Do not kill." Now if you do not commit adultery, yet if you kill, you have become a transgressor of the law.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
So speak, and so do, as those who shall be judged by a law of liberty;
13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
for judgment without mercy, will be to him who showed no mercy: but mercy exults over judgment.
14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
What is the advantage, my brethren, if any one say he have faith, but have not works? Can faith save him?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
For if a brother or a sister be naked, or destitute of daily food,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
and any one of you say to him, Depart in peace: be warmed, and be filled; yet give him none of the things needful for the body, what is the advantage?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
So, also, faith, if it have not works, is dead, being alone.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Also, one may say, You have faith, and I have works: show me your faith without your works, and I will show you my faith by my works.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
You believe that there is one God; you do well: even the demons believe and tremble.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Besides, would you know, O vain man, that faith, without works, is dead?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
Was not Abraham, our father, justified by works, when he had lifted up Isaac, his son, upon the altar?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
You see that his faith co-operated with his works, and by works his faith was perfected.
23 и изпълни се писанието, което казва: Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда и се нарече Божий приятел.
And so that scripture was fulfilled, which says, "Abraham believed God, and it was counted to him for righteousness; and he was called the friend of God."
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
You see, that by works a man is justified, and not by faith only.
25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
And in like manner, also, was not Rahab, the harlot, justified by works, having secretly received the messengers, and having sent them away by another road.
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
For, as the body, without the spirit, is dead, so, also, faith, without works, is dead.
