Евреи 11
1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме,
Yuemnae tie teh, ngaihawi e hnonaw hah kamcengcalah panuenae, hmu hoeh rae hnonaw ao katang telah hmucainae doeh.
2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
Ayan e mintoenaw ni hete yuemnae lahoi doeh oupnae a coe awh.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща. (aiōn g165)
Het talaivan heh Cathut e lawk lahoi sak e lah ao teh, atu hmu awh e hnonaw teh kaawm tangcoung e hnonaw dawk hoi sak e nahoeh tie teh yuemnae lahoi maimouh ni panue awh. (aiōn g165)
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Abel ni Kain hlak kahawihloe e thuengnae Cathut koevah yuemnae lahoi a sak. Hatdawkvah, Cathut ni ahni teh tamikalan lah a khoe. Bangkongtetpawiteh, ahnie poehno hah Cathut ni a dâw pouh. Hatdawkvah, Ahni teh yo a due toung ei teh hote yuemnae lahoi sahnin ditouh kamthang a dei lahun rah.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
Yuemnae lahoi Enok teh dout laipalah a kâthung. Cathut ni a kâthungsak dawkvah ahni teh bout kamphawng hoeh toe. Ahni teh a kâthung hoehnahlan vah hete kapanuekkhaikung a tawn teh Cathut lung ka youk e tami lah ao.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Yuemnae tawn hoehpawiteh apinihai Cathut lungyouk e lah awm thai hoeh. Bangkongtetpawiteh, Cathut koe ka tho e taminaw ni Cathut ao katang tie hoi ama katawngnaw hah tawkphu kapoekung lah ao tie a yuem han.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
Yuemnae lahoi Noah ni a hmu boihoeh rae naw dawk kâhruetcuetnae lawk a thai navah, yuemnae lahoi a imthungkhunaw rungngang nahanlah long a sak. Hote yuemnae lahoi talaivan taminaw a yonnae a kamnue sak teh, yuemnae lahoi lannae hah râw lah a coe.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
Cathut ni Abraham teh râw lah a coe hane ram dawk cei hanlah a kaw navah, ahni ni nâ lah maw ka cei han tie panuek laipalah yuemnae lahoi lawk a ngâi teh a cei.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
Ahni teh yuemnae lahoi lawkkam e ram dawkvah, ramlouk e tami, imyin patetlah kho a sak teh, lawkkamnae buet touh rei ka coe awh e Isak hoi Jakop ti hoi cungtalah rimnaw dawk rei ao awh.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
Bangkongtetpawiteh, Cathut ni a sak e a yungyoe kacakpounge khopui hah a ngaihawi awh.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
Hot patetvanlah a cakaroe e Sarah nihai a matawng hnukkhu vah, yuemnae lahoi camo vawn thainae a tawn. Bangkongtetpawiteh, lawkkamnae kapoekung teh lawkkam a cak tie a yuem dawk doeh.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
Hottelah hoi, kalvan e âsinaw hoi palang e sadinaw patetlah kapap e taminaw hah tami kadout patetlah kaawm e tami buet touh koehoi khe lah ao awh.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
Hote taminaw pueng ni lawkkamnaw coe awh hoeh ei, ahlanae koehoi a radoung awh teh a hmu awh, talai van a hring awh navah, imyin hoi kahlawng ka cet e tami lah ka o awh tie a kâpanue awh teh, yuemnae lahoi a due awh.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
Hottelah kâpanuek e naw niteh amamae khoram katang hah panki laihoi a tawng awh tie a kamnue sak awh.
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
Ahnimouh ni hmaloe, a ceitakhai e ram teh pouk awh katang pawiteh, hote ram dawk bout ban nahane kâ a tawn awh.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
Hatei, atangcalah ahnimouh ni kalvanlae ram kahawihnawn e doeh, a doun awh. Hatdawkvah, Cathut ni ahnimae Cathut telah kaw e hah kayak hoeh. Bangkongtetpawiteh, Bawipa ni ahnimouh hane khopui teh yo a rakueng pouh toe.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
Abraham teh tanouk lah ao navah yuemnae lahoi Isak hah thuengnae lah a sak. Lawkkamnaw ka coe e tami ni a tawn dueng capa thueng hanlah a rakueng.
18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
Cathut ni Abraham koe, Isak dawk hoi khe lah kaawm e taminaw teh nange catoun telah kaw han, atipouh.
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите,
Cathut niteh kadoutnaw patenghai a thaw sak thai tie Abraham ni a pouk dawkvah hottelah thuengnae hah a sak. Hatdawkvah, a capa teh duenae koehoi bout a hmu.
20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
Isak ni yuemnae lahoi ka tho hane naw hoi kâkuen lah, Jakop hoi Esaw yawhawi a poe.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
Jakop ni yuemnae lahoi a due tawmlei vah Joseph e a capa roi yawhawinae a poe teh, a sonron hmo van Cathut a bawk.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
Joseph ni a due tawmlei vah yuemnae lahoi Isarel miphunnaw san hlout nahan lawk a dei teh a hru hoi kâkuen e lawk a thui.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
Mosi e manu hoi na pa ni Mosi a khe navah a meilam ahawi e a hmu dawkvah yuemnae lahoi Siangpahrang kâpoe e taket laipalah thapa yung thum touh a hro roi.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
Mosi ni a lungha toteh yuemnae a tawn dawkvah Faro canu e capa telah kaw hane a kangek.
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
Yonnae hoi kâkuen e nawmnae dawngdengca pang hlak teh, Cathut e taminaw hoi roedeng rektapnae cungtalah khang hane heh yuemnae lahoi a kârawi.
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
Ahni ni kahawi e, hmalah hmu hane a ngaihawi dawkvah, Khrih hanlah pathoenae, yonpennae a khang e hah Izip ram e hnopainaw pueng hlak hai aphu kaawm poung e lah a pouk.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
Yuemnae lahoi siangpahrang lungkhueknae hah taket laipalah, Izip ram a ceitakhai. Bangkongtetpawiteh, hmu thai hoeh e Cathut hah kahmawt e patetlah a kâcai dawk doeh.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
Ca caminnaw kathetkung ni Isarelnaw e camin a thei hoeh nahanlah yuemnae lahoi ceitakhai pawi a sak teh takhang dawk thi a hluk sak.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
Isarelnaw ni yuemnae lahoi tuipui paling hah talai kaphui dawk ka cet e patetlah a raka awh. Hot patetlah ka raka e Izipnaw teh tui dawk koung a bo awh.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
Yuemnae lahoi Jeriko khopui hai hnin sari totouh a lawngven hnukkhu, kho kalupnae tapang teh rup a tip.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
Kâyawt e napui Rahab ni Isarel tami katuetnaw a hro dawkvah kayuemhoehnaw hoi cungtalah dout laipalah a hlout.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
Hahoi, bang e akong maw bout dei han rah. Gideon, Barak, Samson, Jephthah, Devit, Samuel hoi profetnaw e kongnaw dei pawiteh atueng ni na khout mahoeh.
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
Hotnaw ni yuemnae lahoi uknaeramnaw hai a la awh, lannae a sak awh, lawkkam a coe awh, Sendek pahni hah a kâcakuep sak awh.
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
Hmai bahu hah a roum sak, sarusarai dawk hoi hloutnae, thayounnae koehoi thaonae, taran tuknae koe tha hoi akawi awh teh ram alouknaw e ransanaw e rimnaw hah raphoenae, hot patetnaw hah a sak awh.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
Napuinaw nihai duenae koehoi bout ka thaw e a canaw bout a hmu awh. Hahoi, tangawn teh hoe kahawi e boutthawnae hah a hmu thai nahanlah hloutnae rawi laipalah rektapnae ka patawpoung lah a khang awh.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
Hahoi, tangawn nihai hmuhmanae hoi hemnae a khang dueng tho laipalah thongim dawkvah kateknae totouh a khang awh.
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
Ahnimouh teh, a dêi awh, a a awh, tahloi hoi a thei awh, a rektap awh, kamcu hoeh lah a dudam awh teh, hmae pho, tu pho khohna hoi yuengyoe kampuen laihoi kho a sak awh.
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
Het talaivan teh ahnimouh o nahan kamcu hoeh. Ahnimouh teh thingyeiyawn, montam, lungngoum, hoi talai kâko naw dawk a kâva awh teh ao awh.
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
Ahnimanaw pueng ni yuemnae lahoi a kampangkhai awh eiteh, lawkkam e teh coe awh hoeh.
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
Cathut ni maimouh han lah kahawihloe e hno hah sut na rakueng pouh dawkvah, ahnimanaw teh maimouh laipalah kuepsak lah awm awh mahoeh.
