Еклесиаст 9
1 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.
I thought about all those things, and I concluded that God controls [what happens to] everyone, even those who are wise and those who are righteous. No one knows whether [others] will love them or whether they will hate them.
2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
[But we know that some time in the future] we will all die; it does not matter whether we act righteously or wickedly, whether we are good or whether we are bad, whether we are acceptable for [worshiping God] or whether [we have done things to cause us to be] unacceptable; it does not matter if we offer sacrifices [to God] or if we do not; it does not matter if we do what we have promised God that we will do or if we do not; [we all die]. The same thing will happen to good people and to sinful people, to those who solemnly promise [to do things for God] and to those who are afraid to make such promises.
3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.
It seems wrong that the same thing happens to everyone on this earth: Everyone dies [EUP]. Furthermore, people’s inner beings are full of evil. People do foolish things while they are alive, and then they die and join those who are already dead.
4 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
While we are alive, we confidently expect [that good things will happen to us]. [We despise] dogs, but it is better to be a dog that is alive than to be a [majestic] lion that is dead.
5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
We who are alive know that [some day] we will die, but dead people do not know anything. Dead people do not receive any more rewards, and people soon forget them.
6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
[While they were alive], they loved [some people], they hated [some people], they envied [some people], but that all ends when they die. They will never again be a part of anything that happens here on the earth.
7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
[So I say], be joyful [DOU] while you eat your food and drink your wine, because that is what God wants you to do.
8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
Wear nice [MTY] clothes and make your face look nice.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
Enjoy living with your wife whom you love, all during the time that God has given to you to be alive here on this earth. And even though it is difficult to understand why many things happen, enjoy doing the work that you do here on this earth.
10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)
Whatever you are able to do, do it with all your energy, because [some time you will die], and in the place of the dead where you are going, no one works or plans to do anything or knows anything or is wise. (Sheol h7585)
11 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
I have seen something else here on the earth: The person who runs fastest does not [always] win the race, the strongest soldiers do not [always] win the battle, the wisest people do not [always] have food, the smartest people do not [always] become rich, and people who have studied a lot are not [always] (honored/treated very specially) by others; we cannot [always] control what things will happen to us and where they will happen.
12 Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
No one knows when he will die [EUP]; fish are cruelly caught in a net, and birds are caught in snares/traps; similarly [SIM], people experience disasters at times when they do not expect them to happen.
13 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )
Once I saw something that a wise man did that impressed me.
14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
There was a small town, where only a few people lived. The army of a great king came to that town and surrounded it. They built dirt ramps up against the walls in order to climb up and attack the town.
15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
In that town there was a man who was poor but very wise. Because of doing what that man [suggested], the town was saved; but people [soon] forgot about him.
16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
So I realized that although being wise is better than being strong, if you are poor, no one will appreciate what you do, and people will soon forget what you said.
17 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
Speaking quietly what is [very] wise is [much] more sensible than a king shouting to foolish people.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.
Being wise is more useful than [a lot of] weapons; but if you do one foolish thing, [it is possible that] because of doing that, you will ruin all the good things that you have done.
