Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name is better then a good oyntment, and the day of death, then the day that one is borne.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to goe to the house of mourning, then to goe to the house of feasting, because this is the ende of all men: and the liuing shall lay it to his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Anger is better then laughter: for by a sad looke the heart is made better.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning: but the heart of fooles is in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Better it is to heare ye rebuke of a wise man, then that a man should heare the song of fooles.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For like ye noyse of the thornes vnder the pot, so is the laughter of the foole: this also is vanitie.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely oppression maketh a wise man mad: and the rewarde destroyeth the heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
The ende of a thing is better then the beginning thereof, and the pacient in spirit is better then the proude in spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not thou of an hastie spirit to be angry: for anger resteth in the bosome of fooles.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not thou, Why is it that the former dayes were better then these? for thou doest not enquire wisely of this thing.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisedome is good with an inheritance, and excellent to them that see the sunne.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For man shall rest in the shadowe of wisedome, and in the shadowe of siluer: but the excellencie of the knowledge of wisedome giueth life to the possessers thereof.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Beholde the worke of God: for who can make straight that which he hath made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of wealth be of good comfort, and in the day of affliction consider: God also hath made this contrary to that, to the intent that man shoulde finde nothing after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
I haue seene all things in the dayes of my vanitie: there is a iust man that perisheth in his iustice, and there is a wicked man that continueth long in his malice.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not thou iust ouermuch, neither make thy selfe ouerwise: wherefore shouldest thou be desolate?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Be not thou wicked ouermuch, neither be thou foolish: wherefore shouldest thou perish not in thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good that thou lay hold on this: but yet withdrawe not thine hand from that: for he that feareth God, shall come forth of them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisedome shall strengthen the wise man more then ten mightie princes that are in ye citie.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is no man iust in the earth, that doeth good and sinneth not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Giue not thine heart also to all ye wordes that men speake, lest thou doe heare thy seruant cursing thee.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For often times also thine heart knoweth that thou likewise hast cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this haue I prooued by wisedome: I thought I will be wise, but it went farre from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
It is farre off, what may it be? and it is a profound deepenesse, who can finde it?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I haue compassed about, both I and mine heart to knowe and to enquire and to search wisedome, and reason, and to knowe the wickednesse of follie, and the foolishnesse of madnesse,
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I finde more bitter then death the woman whose heart is as nettes and snares, and her handes, as bands: he that is good before God, shalbe deliuered from her, but the sinner shall be taken by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Beholde, sayth the Preacher, this haue I found, seeking one by one to finde the count:
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
And yet my soule seeketh, but I finde it not: I haue found one man of a thousand: but a woman among them all haue I not founde.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Onely loe, this haue I founde, that God hath made man righteous: but they haue sought many inuentions.
