Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name is better than good oil; and the day of death than the day of birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
[It is] better to go to the house of mourning, than to go to the banquet house: since this is the end of every man; and the living man will apply good [warning] to his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart will be made better.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
[It is] better to hear a reproof of a wise man, than for a man to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
As the sound of thorns under a caldron, so is the laughter of fools: this is also vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
for oppression makes a wise man mad, and destroys his noble heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
The end of a matter is better than the beginning thereof: the patient is better than the high-minded.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be angry: for anger will rest in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not, What has happened, that the former days were better than these? for thou dost not enquire in wisdom concerning this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom is good with an inheritance: and [there is] an advantage [by it] to them that see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom in its shadow is as the shadow of silver: and the excellence of the knowledge of wisdom will give life to him that has it.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Behold the works of God: for who shall be able to straighten him whom God has made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity live joyfully, and consider in the day of adversity: consider, [I say], God also has caused the one to agree with the other for [this] reason, that man should find nothing after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
I have seen all things in the days of my vanity: there is a just man perishing in his justice, and there is an ungodly man remaining in his wickedness.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not very just; neither be very wise: lest thou be confounded.
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Be not very wicked; and be not stubborn: lest thou shouldest die before thy time.
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is well for thee to hold fast by this; also by this defile not thine hand: for to them that fear God all things shall come forth [well].
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom will help the wise man more than ten mighty men which are in the city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
For there is not a righteous man in the earth, who will do good, and not sin
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also take no heed to all the words which ungodly men shall speak; lest thou hear thy servant cursing thee.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For many times he shall trespass against thee, and repeatedly shall he afflict thine heart; for thus also hast thou cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All these things have I proved in wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
[That which is] far beyond what was, and a great depth, who shall find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I and my heart went round about to know, and to examine, and to seek wisdom, and the account [of things], and to know the folly and trouble and madness of the ungodly man.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I find her [to be], and I will pronounce [to be] more bitter than death the woman which is a snare, and her heart nets, [who has] a band in her hands: [he that is] good in the sight of God shall be delivered from her; but the sinner shall be caught by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Behold, this have I found, said the Preacher, [seeking] by one at a time to find out the account,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
which my soul sought after, but I found not: for I have found one man of a thousand; but a woman in all these I have not found.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
But, behold, this have I found, that God made man upright; but they have sought out many devices.
