Еклесиаст 4

1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

Опет видех све неправде које се чине под сунцем, и гле, сузе оних којима се чини неправда, и немају ко би их потешио ни снаге да се избаве из руку оних који им чине неправду; немају никога да их потеши.

2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

Зато хвалих мртве који већ помреше више него живе који још живе.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Али је бољи и од једних и од других онај који још није постао, који није видео зло што бива под сунцем.

4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

Јер видех сваки труд и свако добро дело да од њега бива завист човеку од ближњег његовог. И то је таштина и мука духу.

5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

Безумник склапа руке своје, и једе своје тело:

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Боља је једна грст у миру него обе грсти с трудом и муком у духу.

7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

Опет видех таштину под сунцем:

8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

Има ко је сам, инокосан, нема ни сина ни брата, и опет нема краја труду његовом, и очи његове не могу да се насите богатства; а не мисли: За кога се мучим и одузимам својој души добра? И то је таштина и зао посао.

9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Боље је двојици него једном, јер имају добру добит од свог труда.

10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

Јер ако један падне, други ће подигнути друга свог; а тешко једном! Ако падне, нема другог да га подигне.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

Још ако двојица спавају заједно, греје један другог; а један како ће се згрејати?

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

И ако би ко надјачао једног, двојица ће му одолети; и трострука врпца не кида се лако.

13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Боље је дете убого, а мудро него цар стар, а безуман, који се већ не зна поучити.

14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

Јер један излази из тамнице да царује, а други који се роди да царује осиромаши.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

Видех све живе који ходе под сунцем где пристају за дететом другим, које ће ступити на његово место.

16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

Нема краја народу који беше пред њим, а који после настану неће се радовати њему. И то је таштина и мука духу.