Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
Hagi mago zama koana, ama mopafina vahe'ma knama amino azeri havizama hu zamo'a mevava huno nevige'na ke'noe. Ana nehige'za vahe'mo'za zavira netazanagi, vahe'mo'za zamazeri amnea nosaze. Vahe'ma knama zamiza zamazeri havizama nehaza vahera hanave vaheki'za, hanavezmi omane vahera zamazeri haviza nehaze.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
E'ina hige'na fri'naza vahe'mo'za tasimu'ma erita mani'nona vahera tagatere'za musena nehaze hu'na nagesa antahi'noe.
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
Hianagi knare zantfama hu'neana, kaseozmantenage'za ama mopafima havi avu'avazama onke'naza vahe'mo'za knarera hu'naze.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
Hagi mago'zama koana, maka eri'zama vahe'mo'zama hankavezmima eri zamavuga atre'zama enerizana, tava'ozmire'ma nemaniza vahe'mokizmi zante kezmanunu nehu'za, anahu kna vahe asenaku amuhoa hu'za eri'zana e'nerize. Hianagi ama ana zamo'enena agafa'a omaneza tro nehazankino, zaho'ma avaririankna nehaze.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
Hagi neginagi vahe'mo'za eri'zana e'ori zamazana renamagiza mani'za zamo hige'za, zamagra zamagakura nehu'za fri'zana nehaze.
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
Hagi nagesama antahuana, osi'a fenoma anteno fruma huno mani'zamo'a, tusi amuho huno rama'a fenoma eritru hu'zana agaterene. Na'ankure rama'a zama eri atruhu antahintahireti'ma amuhoma huno eri'zama eri zamo'a, agafa'a omneno zaho'ma avaririankna nehie.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
Hagi mago'ma agafa'a omane zama ama mopafima ke'noana ama'nahu knaza ke'noe.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
Mago ne'ma afu agna'ma omanigeno, mofavre onte'neanagi, tusi amuho huno eri'zana erino fenona eritru nehianagi, ana zamo'a knarera hunonte. Hianagi amanahu agenoka agra'a antahinonke, Izanku hu'na ama eri'zana e'nerue? Na'a hige'na maraguzati'na erizantera nehu'na musena hu'na nomanue huno nehie. Ana maka zamo'a agafa'a omne zamo kna nemie.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
Tare vahe'mokema eri'zama eri'zamo magoke vahe'mo'ma eri'zama eri'zana agatere'ne. Na'ankure taremokea oza aza huke eri'zana erigaha'ankino, knare hugaha'e.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
Hagi mago'mo'ma traka'ma hanigeno'a, magomo'a azeri otigahie. Hianagi trakama hanigenoma azahu vahe'ma omani'nimofona kasunku hunto.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Anahu kna huno, taremokema magopima masena'ana amuho huke masegaha'e. Hianagi magokemo'ma agraku'ma masesiana inankna huno amuhoa hugahie?
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
Magoke vahera ahe'za azeri haviza hugahazanagi, tare vahe'mokea hara huke ohevari ahevri (oza aza) hugaha'e. Hagi 3'a nofima magokepima erinteno zagi'nenia nofira ame hunora eri akamprura osugahie.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
Amunte omane kasefa vahe'ma mani'neno, knare antahi'zane vahe'ma mani'zamo'a, ozafa kini ne' mani'neno avumro'ma ante ke'ma eri atre'zana agatere'ne.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
Ana kasefa ne'mo'a amunte omne nagapinti fore hu'nenianagi, amne feno vahera fore hugahie. Ana nehuno kina nompintira amane kinia efore hugahie.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
Ana'ma hige'na kogeno ana maka vahe'mo'a ana (nehaza) kasefa kini ne'mofo amage'nentaze.
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
Ohampriga'a vahe krerfamo'za kasefa kini ne'mofo kaziga mani'naze. Hianagi henkama fore hu'za esnaza, kasefa kini nekura musena huontegahaze. Ama ana zamo'enena agafa'a omneneankino, zaho'ma avaririankna nehie.
