Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
茲に我身を轉して日の下に行はるる諸の虐遇を視たり 嗚呼虐げらる者の涙ながる 之を慰むる者あらざるなり また虐ぐる者の手には權力あり 彼等はこれを慰むる者あらざるなり
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
我は猶生る生者よりも既に死たる死者をもて幸なりとす
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
またこの二者よりも幸なるは未だ世にあらずして日の下におこなはるる惡事を見ざる者なり
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
我また諸の労苦と諸の工事の精巧とを観るに 是は人のたがひに嫉みあひて成せる者たるなり 是も空にして風を捕ふるが如し
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
愚なる者は手を束ねてその身の肉を食ふ
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
片手に物を盈て平穏にあるは 兩手に物を盈て労苦て風を捕ふるに愈れり
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
我また身をめぐらし日の下に空なる事のあるを見たり
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
茲に人あり只獨にして伴侶もなく子もなく兄弟もなし 然るにその労苦は都て窮なくの目は富に飽ことなし 彼また言ず嗚呼我は誰がために労するや何とて我は心を樂ませざるやと 是もまた空にして労力の苦き者なり
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
二人は一人に愈る其はその労苦のために善報を得ればなり
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
即ちその跌倒る時には一箇の人その伴侶を扶けおこすべし 然ど孤身にして跌倒る者は憐なるかな之を扶けおこす者なきなり
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
又二人ともに寝れば温暖なり一人ならぼ爭で混暖ならんや
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
人もしその一人を攻撃ば二人してこれに當るべし 三根の繩は容易く断ざるなり
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
貧くして賢き童子は 老て愚にして諌を納れざる王に愈る
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
彼は牢獄より出て王となれり 然どその國に生れし時は貧かりき
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
我日の下にあゆむところの群生が彼王に続てこれに代りて立ところの童子とともにあるを観たり
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
民はすべて際限なし その前にありし者みな然り 後にきたる者また彼を悦ばず 是も空にして風を捕ふるがごとし
