Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
And I have turned, and I see all the oppressions that are done under the sun, and lo, the tear of the oppressed, and they have no comforter; and at the hand of their oppressors [is] power, and they have no comforter.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
And I am praising the dead who have already died above the living who are yet alive.
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
And better than both of them [is] he who hath not yet been, in that he hath not seen the evil work that hath been done under the sun.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
And I have seen all the labour, and all the benefit of the work, because for it a man is the envy of his neighbour. Even this [is] vanity and vexation of spirit.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
The fool is clasping his hands, and eating his own flesh:
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
'Better [is] a handful [with] quietness, than two handfuls [with] labour and vexation of spirit.'
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
And I have turned, and I see a vain thing under the sun:
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
There is one, and there is not a second; even son or brother he hath not, and there is no end to all his labour! His eye also is not satisfied with riches, and [he saith not], 'For whom am I labouring and bereaving my soul of good?' This also is vanity, it is a sad travail.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
The two [are] better than the one, in that they have a good reward by their labour.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
For if they fall, the one raiseth up his companion, but woe to the one who falleth and there is not a second to raise him up!
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Also, if two lie down, then they have heat, but how hath one heat?
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
And if the one strengthen himself, the two stand against him; and the threefold cord is not hastily broken.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
Better is a poor and wise youth than an old and foolish king, who hath not known to be warned any more.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
For from a house of prisoners he hath come out to reign, for even in his own kingdom he hath been poor.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
I have seen all the living, who are walking under the sun, with the second youth who doth stand in his place;
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
there is no end to all the people, to all who were before them; also, the latter rejoice not in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.
