Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
And I returned I and I saw all the oppression which [were being] done under the sun and there! - [the] tear[s] of the oppressed and not [belonged] to them a comforter and [was] from [the] hand of oppressors their power and there not [belonged] to them a comforter.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
And I congratulated I the dead who already they had died more than the living who they [were] alive still.
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
And [is] good more than both of them [one] who still not he has been [one] who not he has seen the activity evil which it is done under the sun.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
And I considered I all [the] toil and all [the] skill of the work that it [is] envy of everyone from neighbor his also this [is] futility and striving of wind.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
The fool [is] folding hands his and [is] eating own flesh his.
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
[is] good Fullness of hand of quietness more than [the] fullness of two hands toil and striving of wind.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
And I returned I and I saw futility under the sun.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
There [was] one [person] and there not [was] a second also a son and a brother not [belonged] to him and there not [was] an end to all toil his also (eye his *Q(K)*) not it was satisfied wealth and for whom? - [am] I a laborer and depriving self my from good also this [is] futility and [is] a task of evil it.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
[are] good Two [people] more than one that there for them [is] a reward good for toil their.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
That except they will fall down the one he will raise companion his and woe! to him the one who will fall down and there not [is] a second [person] to raise him.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Also if they will lie down two [people] and it will be warm to them and to one [person] how? will it be warm.
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
And though someone will overpower him the one [person] the two [people] they will stand before him and the thread threefold not quickly it will be torn apart.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
[is] good A youth poor and wise more than a king old and a fool who not he knows to be warned still.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
For from [the] house of the prisoners he came out to become king for also in own kingdom his he had been born a poor [person].
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
I saw all the living who are walking about under the sun with the youth second who he will arise in place of him.
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
There not [is] an end to all the people to all [those] whom he was before them also the subsequent [people] not they will rejoice in him for also this [is] futility and a striving of wind.
