Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
Then I returned and saw all the oppressions that are done under the sun: and look, the tears of those who were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
Therefore I praised the dead who have been long dead more than the living who are yet alive.
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
Yes, better than them both is him who has not yet been, who has not seen the evil work that is done under the sun.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
Then I saw all the labor and achievement that is the envy of a man's neighbor. This also is vanity and a striving after wind.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
The fool folds his hands together and ruins himself.
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
Better is a handful, with quietness, than two handfuls with labor and chasing after wind.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
Then I returned and saw vanity under the sun.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
There is one who is alone, and he has neither son nor brother. There is no end to all of his labor, neither are his eyes satisfied with wealth. For whom then, do I labor, and deprive my soul of enjoyment? This also is vanity, yes, it is a miserable business.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
Two are better than one, because they have a good reward for their labor.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him who is alone when he falls, and doesn't have another to lift him up.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Again, if two lie together, then they have warmth; but how can one keep warm alone?
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
If a man prevails against one who is alone, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
Better is a poor and wise youth than an old and foolish king who doesn't know how to receive admonition any more.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
For out of prison he came forth to be king; yes, even in his kingdom he was born poor.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
I saw all the living who walk under the sun, that they were with the youth, the other, who succeeded him.
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
There was no end of all the people, even of all them over whom he was—yet those who come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a chasing after wind.
