Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
But I returned and considered all the oppressions that are done under the sun; and behold the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power, but they had no comforter.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
Wherefore I praised the dead that are already dead more than the living that are yet alive;
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
but better than they both is he that hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
Again, I considered all labour and all excelling in work, that it is a man's rivalry with his neighbour. This also is vanity and a striving after wind.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
Better is a handful of quietness, than both the hands full of labour and striving after wind.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
Then I returned and saw vanity under the sun.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
There is one that is alone, and he hath not a second; yea, he hath neither son nor brother; yet is there no end of all his labour, neither is his eye satisfied with riches: 'for whom then do I labour, and bereave my soul of pleasure?' This also is vanity, yea, it is a grievous business.
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
Two are better than one; because they have a good reward for their labour.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him that is alone when he falleth, and hath not another to lift him up.
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Again, if two lie together, then they have warmth; but how can one be warm alone?
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
And if a man prevail against him that is alone, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
Better is a poor and wise child than an old and foolish king, who knoweth not how to receive admonition any more.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
For out of prison he came forth to be king; although in his kingdom he was born poor.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
I saw all the living that walk under the sun, that they were with the child, the second, that was to stand up in his stead.
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
There was no end of all the people, even of all them whom he did lead; yet they that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a striving after wind.
