Еклесиаст 4

1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

So I returned, and saw all the oppressions that were done under the sun: and behold the tear of the oppressed, and they had no comforter; and on the side of them that oppressed them was power; but they had no comforter:

2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

and I praised all the dead that had already died more than the living, as many as are alive until now.

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

Better also than both these is he who has not yet been, who has not seen all the evil work that is done under the sun.

4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

And I saw all labour, and all the diligent work, that this is a man's envy from his neighbour. This is also vanity and waywardness of spirit.

5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

The fool folds his hands together, and eats his own flesh.

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Better is a handful of rest than two handfuls of trouble and waywardness of spirit.

7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

So I returned, and saw vanity under the sun.

8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

There is one [alone], and there is not a second; yes, he has neither son nor brother: yet there is no end to all his labour; neither is his eye satisfied with wealth; and for whom do I labour, and deprive my soul of good? this is also vanity, and an evil trouble.

9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Two [are] better than one, [seeing] they have a good reward for their labour.

10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow: but woe to him that is alone when he falls, and there is not a second to lift him up.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

Also if two should lie together, they also get heat: but how shall one be warmed [alone?]

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

And if one should prevail against [him], the two shall withstand him; and a threefold cord shall not be quickly broken.

13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor and wise child than an old and foolish king, who knows not how to take heed any longer.

14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For he shall come forth out of the house of the prisoners to reign, because [he] also that was in his kingdom has become poor.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I saw all the living who were walking under the sun, with the second youth who shall stand up in each one's place.

16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

There is no end to all the people, to all who were before them: and the last shall not rejoice in him: for this also is vanity and waywardness of spirit.