Еклесиаст 4
1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
Bende ne aneno timbe misandogo ji e pinyni, mi aneno joma isando kaywak to onge ngʼama ne nyalo hoyogi, nikech joma ne sandogi ne nigi teko moloyogi.
2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
Kendo ne angʼado ni joma ne osetho moyiki, gin johawi moloyo joma pod ngima.
3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
To joma johawi moloyogi duto, gin jogo ma pod ok onywol, ma pod ok oneno richo mitimo e bwo wangʼ chiengʼ.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
Kendo ne aneno ni tich matek duto kod ohala ma ngʼato yudo kuom tije timore mana nikech nyiego ma ngʼato nigo mar loyo nyawadgi. Ma bende onge tiende, ochalo gi lawo bangʼ yamo.
5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
Joma ofuwo masiko kokwakore, ketho ngimane owuon.
6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
Bedo gi chiemo moromo lwedo achiel gi chuny mokwe ber moloyo bedo gi chiemo moromo lwedo ariyo gi tich matek, mature kayiem nono.
7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
Ne achako aneno gimoro maonge tiende e bwo wangʼ chiengʼ:
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
Ne nitiere ngʼama ne ni kende; ne oonge wuowi kata owadgi. Ne otiyo matek ma ok oywe, to kata kamano ne oneno ni mwandune tin. Nopenjo niya, “En ngʼa ma atiyone matek kendo angʼo omiyo atwonora mor?” Ma bende onge tiende, ohala maonge mor!
9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
Ji ariyo ber moloyo ngʼato achiel nikech giyudo ohala kuom tich ma gitiyo.
10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
Ka ngʼato achiel opodho, to osiepne nyalo konye mondo ochungʼ malo. To atimo mos ne ngʼatno ma opodho piny to oonge gi ngʼat makonye mondo ochungʼ malo!
11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
Bende, ka ji ariyo onindo kanyakla, to gibiro yudo liet. To ere kaka ngʼato nyalo yudo liet ka en kende?
12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
Kata ka dipo ni ngʼato achiel inyalo loyo, to ji ariyo nyalo gengʼo jasigu. Tol mokad nyadidek ok chodo yot.
13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
Ber bedo ngʼama tin modhier mariek moloyo ruoth moti mofuwo ma ok ongʼeyo kaka ikawo siem.
14 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
Ngʼato nyalo bedo ni oa e twech kata odhier, to bangʼe obedo ruoth e pinygi.
15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
Aseneno ni jogo duto mane odak kendo owuotho e bwo wangʼ chiengʼ noluwo bangʼ ngʼama tin, mane okawo kom ruoth.
16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
Joma ne obiro motelone ne onge gikogi. To jogo mane obiro bangʼe ne ok mor kod ruoth mane okawo kare. Ma bende onge tiende, ochalo gi lawo bangʼ yamo.
