Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Dead flies cause to stinke, and putrifie the ointment of the apoticarie: so doeth a litle follie him that is in estimation for wisedome, and for glorie.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
The heart of a wise man is at his right hand: but the heart of a foole is at his left hand.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
And also when the foole goeth by the way, his heart faileth, and he telleth vnto all that he is a foole.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
If the spirite of him that ruleth, rise vp against thee, leaue not thy place: for gentlenes pacifieth great sinnes.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
There is an euil that I haue seene vnder the sunne, as an errour that proceedeth from the face of him that ruleth.
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Follie is set in great excellencie, and the riche set in the lowe place.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
I haue seene seruants on horses, and princes walking as seruants on the ground.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
He that diggeth a pit, shall fal into it, and he that breaketh the hedge, a serpent shall bite him.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
He that remooueth stones, shall hurt himselfe thereby, and hee that cutteth wood, shall be in danger thereby.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
If the yron be blunt, and one hath not whet the edge, he must then put to more strength: but the excellencie to direct a thing is wisedome.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
If the serpent bite, when he is not charmed: no better is a babbler.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
The words of ye mouth of a wise man haue grace: but the lippes of a foole deuoure himselfe.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
The beginning of the wordes of his mouth is foolishnesse, and the latter ende of his mouth is wicked madnesse.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
For the foole multiplieth woordes, saying, Man knoweth not what shall be: and who can tell him what shall be after him?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
The labour of the foolish doeth wearie him: for he knoweth not to goe into the citie.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Woe to thee, O lande, when thy King is a childe, and thy princes eate in the morning.
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Blessed art thou, O land, when thy King is the sonne of nobles, and thy princes eate in time, for strength and not for drunkennesse.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
By slouthfulnes the roofe of the house goeth to decaie, and by the ydlenesse of the handes the house droppeth through.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
They prepare bread for laughter, and wine comforteth the liuing, but siluer answereth to all.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Curse not the King, no not in thy thought, neither curse the rich in thy bed chamber: for the foule of the heauen shall carie the voice, and that which hath wings, shall declare the matter.
