< Еклесиаст 1 >

1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
[I am Solomon], the son of [King] David. [I rule] in Jerusalem [and people call me] ‘The (Preacher/Religious Teacher)’.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
I say that everything is mysterious; everything is hard for me to understand; it is difficult to understand why everything happens.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
(What do people gain from all the work that they do here on the earth?/It seems that people gain no lasting benefit from all the work that they do here on the earth.) [RHQ]
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
[Each year] old people die and babies are born, but the earth never changes.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
[Each morning] the sun rises, and [each evening] it sets, and [then] it hurries around to where it started from.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind blows south, and then it [turns around to start blowing towards] the north. It goes around and around in circles.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the streams flow into the sea, but the sea is never full. The water returns [to the sky], and [when it rains], the water returns to the rivers, and it flows again to the sea.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
Everything is boring, [with the result that] we do not even want to talk about it. We [SYN] see things, but we always want to see more. We [SYN] hear things, but we always want to hear more.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
[Everything continues to be the same as it has always been]; things that happen have happened previously, and they will happen again. What has been done before will be done again. There is nothing [really] new in this world [MTY].
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Sometimes people say, “Look at this! This is something new [RHQ]!” But it has existed previously; it existed before we were born.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
[People] do not remember the things [that happened] long ago, and in the future, people will not remember what we are doing now.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I, the Religious Teacher, have been the king of Israel [for many years, ruling] in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
By being wise, I concentrated on understanding everything that was being done on the earth [MTY]. [But I found out that] God causes [all of] us to experience things that cause us to be unhappy/miserable.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
It seems that nothing that happens on the earth really enables us to do anything useful. It is [like] [MET] chasing the wind.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
[Many] things that are crooked cannot be caused to become straight; we cannot count things that do not exist.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I said to myself, “[Hey], I am wiser than any of the kings that ruled in Jerusalem before I [became the king]. I am wiser and I know more than any of them!”
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
[So] I determined to learn [more] about being wise and to learn about knowing about many things, and [also] to learn about [doing things that are] very foolish [DOU]. [But] I found out that trying to understand those things was also [useless, like] chasing the wind.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
The wiser I became, the more disappointed I became. The more things I knew about, the sadder I became.

< Еклесиаст 1 >