Притчи 1
1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
These are the (proverbs/wise sayings) that come from Solomon, the King of Israel, who was the son of [King] David.
2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
(These proverbs [PRS] can teach people/By studying these proverbs, people can learn) how to be wise and how to obey what these proverbs teach them. They will [also] help people to understand which teachings are wise.
3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
These proverbs [PRS] will teach you how to discipline/control yourselves, how to conduct your lives, and how to do what is right and just [DOU].
4 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
They will show [people] who do not [yet] know much how to do things that are smart. They will show young people how to become wise and how to make good plans/decisions.
5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
Those who are wise should also pay attention [to these proverbs], in order to become more wise, and those who understand [these teachings] will receive good advice/guidance.
6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
Then they will be able to understand the meaning of proverbs and parables/metaphors, these wise sayings and (riddles/sayings that are difficult to understand).
7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
If [you want to be] wise, you must begin by revering Yahweh. [Only] foolish people despise wisdom and good advice/discipline.
8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
My son, pay attention to what [I], your father, am teaching you. And do not reject what your mother teaches you.
9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
What we teach you [will make you respected like having] a lovely turban around your head and [like] a [beautiful] necklace to put around your neck.
10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
My son, if sinners tempt/entice you [to do what is wrong], say “No” to them.
11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
They may say, “Come with us! Join us! We will hide and then kill [MTY] someone [who passes by]. We will ambush some helpless/innocent people.
We will kill them [HYP] and get rid of them completely, [just] like [people who are buried in] graves are gone forever. While they are in good health, we will send them to the place where dead people are. (Sheol h7585)
13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
And we will seize all the things that they own. We will fill our houses with these things!
14 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
[So], come with us! Join our group! We will share with you the things that we steal.”
15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
My son, do not accompany them! Do not walk on the roads with them!
16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
They rush to do evil deeds! They hurry to murder [MTY] people.
17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
It is useless to put out a (trap/net to catch a bird) because when a bird sees it, [it stays away from it].
18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
But those wicked people are not like the birds, [because they do not realize] that when they prepare to ambush someone to kill him, they will be killed themselves!
19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
That is what happens to people who eagerly try to get things [by violently attacking others]. They will only destroy themselves!
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
Wisdom [PRS] shouts to people in the streets, and calls out to people in the (plazas/town squares).
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
Wisdom calls out in noisy places, and at the entrances to cities.
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
[Wisdom says], “How long will you stupid people continue to enjoy doing foolish things [RHQ]? How long will you people who ridicule God enjoy doing that [RHQ]? How long will you foolish people refuse to know [what things are right] [RHQ]?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
If you pay attention to me when I rebuke you, I will tell you what I am thinking in my inner being; I will give you some good advice.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
But when I called to you, you refused to listen. I beckoned to you to come to me, but you ignored me.
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
I tried to advise you, but you refused to listen to me. I tried to correct you, but you rejected what I told you.
26 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
So [now], when you are experiencing troubles/disasters, I will laugh at you. When things happen that cause you to be afraid, I will make fun of you.
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
When calamities strike you like a big storm, when disasters hit you like a violent wind, when [all kinds of things] distress you and give you trouble, [I will ridicule you!]
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
[Wisdom also says], “When foolish people call to me [to help them], I will not answer them. They will search for me diligently/everywhere, but they will not find me.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
They refused to know [what things are right], and they decided not to revere Yahweh.
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
They would not accept my advice, and they did not pay attention when I tried to correct them.
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
So they will endure what will result [MET, DOU] from the evil way they have lived/behaved and the evil things they have planned to do.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
Those who turn away from me are stupid/foolish; they will die because of doing that.
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
But those who pay attention to me will live peacefully and safely, and they will not be afraid that something will harm them.”
