Второзаконие 4

1 Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

— Əmdi, i Israil, mǝn silǝrgǝ ɵgitidiƣan muxu bǝlgilimilǝrgǝ ⱨǝm ⱨɵkümlǝrgǝ ⱪulaⱪ selinglar; ularƣa ǝmǝl ⱪilsanglar ⱨayatliⱪ tapisilǝr wǝ xundaⱪla ata-bowiliringlarning Hudasi Pǝrwǝrdigar silǝrgǝ tǝⱪsim ⱪilidiƣan zeminƣa kirip uni igilǝysilǝr.

2 Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.

Mǝn silǝrgǝ tapxuridiƣan Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning muxu ǝmrlirigǝ ǝmǝl ⱪilixinglar üqün, mǝn silǝrgǝ ǝmr ⱪilƣan sɵzgǝ ⱨeqnemini ⱪoxmanglar ⱨǝmdǝ uningdin ⱨeqnemini qiⱪiriwǝtmǝnglar.

3 Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

Silǝr ɵz kɵzlirnglar bilǝn Pǝrwǝrdigarning Baal-Peorning tüpǝylidin ⱪilƣan ixlirini kɵrgǝnsilǝr; qünki Baal-Peorƣa ǝgǝxkǝnlǝrning ⱨǝmmisini Pǝrwǝrdigar Hudayinglar aranglardin yoⱪatti;

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.

Lekin Pǝrwǝrdigar Hudayinglarƣa qing baƣlanƣanlardin ⱨǝrbiringlar bügüngǝ ⱪǝdǝr ⱨayat turuwatisilǝr.

5 Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.

Mana, mǝn Pǝrwǝrdigar Hudayim manga ǝmr ⱪilƣandǝk, kirip igilǝydiƣan zeminda turƣanda ularƣa ǝmǝl ⱪilsun dǝp silǝrgǝ bǝlgilimǝ ⱨǝm ⱨɵkümlǝrni ɵgǝttim.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.

Silǝr ularni qing tutup ǝmǝl ⱪilinglar; qünki xundaⱪ ⱪilsanglar bu ⱨɵkümlǝrning ⱨǝmmisini angliƣan hǝlⱪlǝrning kɵz aldida silǝrning dana wǝ yorutulƣan bir hǝlⱪ ikǝnlikinglar ispatlinidu; ular dǝrwǝⱪǝ: «Bu uluƣ ǝl dǝrⱨǝⱪiⱪǝt dana ⱨǝm yorutulƣan bir hǝlⱪ ikǝn» — dǝydu.

7 Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?

Qünki Pǝrwǝrdigar Hudayimizning bizning Uningƣa nida ⱪilƣan ⱨǝrbir tilǝklirimizdǝ bizgǝ yeⱪin turƣinidǝk, ɵzigǝ yeⱪin turƣan bir Hudasi bolƣan bizgǝ ohxax baxⱪa bir uluƣ ǝl barmu?

8 Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

Mǝn aldinglarƣa ⱪoyƣan muxu pütkül ⱪanundikidǝk adil bǝlgilimilǝr ⱨǝm ⱨɵkümlǝrgǝ igǝ bolƣan silǝrdǝk baxⱪa bir uluƣ ǝl barmu?

9 Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

Ɵz kɵzünglar bilǝn kɵrgǝn ixlarni untumasliⱪinglar, ⱨǝtta ɵmrünglarning barliⱪ künliridǝ ⱪǝlbinglardin qiⱪarmasliⱪinglar üqün ɵzünglarƣa eⱨtiyat ⱪilinglar wǝ ihlasliⱪ bilǝn ⱪǝlbinglarni [ezixtin] saⱪlanglar; xuningdǝk silǝr kɵrgininglarni baliliringlarƣa wǝ baliliringlarning baliliriƣa yǝtküzünglar;

10 предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.

Silǝr Ⱨorǝb teƣida Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning aldida turƣan küni Pǝrwǝrdigar manga: «Hǝlⱪni Mening sɵzlirimni anglixi üqün yenimƣa yiƣⱪin; xuning bilǝn ular sɵzlirimni ɵginip, yǝr yüzidiki barliⱪ künliridǝ Mǝndin ǝyminidu wǝ baliliriƣa ɵgitidu» — degǝnidi.

11 Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

Silǝr yeⱪin kelip taƣning tüwidǝ turdunglar; bu taƣning oti asmanlarning baƣriƣiqǝ kɵyüp yǝtti, ⱨǝmdǝ ⱪarangƣuluⱪ, bulutlar wǝ sür taƣni ⱪaplidi;

12 Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.

Pǝrwǝrdigar otning otturisidin silǝrgǝ sɵz ⱪildi; silǝr sɵzlǝrning sadasini anglidinglar, lekin ⱨeq xǝkilni kɵrmidinglar; silǝr pǝⱪǝt bir awazni anglidinglar.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

Wǝ U xu qaƣda silǝrgǝ ǝmr ⱪilƣan ǝⱨdisini, yǝni «on ǝmr»ni ayan ⱪildi wǝ ularni ikki tax tahtay üstigǝ pütti.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

Wǝ xu qaƣda Pǝrwǝrdigar manga ǝmr ⱪilip, silǝr dǝryadin ɵtüp igilǝydiƣan zeminda ularni ularƣa ǝmǝl ⱪilixinglar üqün silǝrgǝ bǝlgilimilǝr ⱨǝm ⱨɵkümlǝrni ɵgitixni tapilidi.

15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

Ɵzünglarƣa naⱨayiti eⱨtiyat ⱪilinglarki (qünki Pǝrwǝrdigar Ⱨorǝb teƣida ot otturisidin silǝrgǝ sɵz ⱪilƣanda ⱨeqⱪandaⱪ xǝkilni kɵrmigǝnsilǝr),

16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

ɵzünglarni bulƣap, mǝyli ǝrkǝk yaki ayal süritidǝ, mǝyli yǝr yüzidiki ⱨǝrⱪandaⱪ ⱨaywan yaki asmanda uqidiƣan ⱨǝrⱪandaⱪ ⱪux bolsun, mǝyli yǝr yüzidǝ ⱨǝrⱪandaⱪ ɵmiligüqi ⱨaywan yaki yǝr astidiki sulardiki ⱨǝrⱪandaⱪ beliⱪ bolsun, ularning süritidǝ ⱨeqⱪandaⱪ xǝkil-ⱪiyapǝttiki oyma butni ɵzünglar üqün yasimanglar,

17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

19 и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

yaki xuningdǝk, bexinglarni kɵtürüp asmanlarƣa ⱪarap, ⱪuyax, ay, yultuzlar, yǝni pütkül samawi ⱪoxunni kɵrüp, kɵnglünglar mayil bolup ularƣa bax egip ⱪulluⱪiƣa kirmǝnglar; qünki Pǝrwǝrdigar Hudayinglar bularni pütkül asman astidiki barliⱪ hǝlⱪlǝr üqün orunlaxturƣan.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

Lekin silǝrni bolsa Pǝrwǝrdigar Ɵz mirasi bolƣan bir hǝlⱪ boluxunglar üqün «tɵmür tawlax humdani»din, yǝni Misirdin elip qiⱪti.

21 При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,

Lekin Pǝrwǝrdigar silǝrning wǝjǝnglardin manga ƣǝzǝplinip, Pǝrwǝrdigar Hudayinglar silǝrgǝ miras bolux üqün ata ⱪilidiƣan yahxi zemin toƣrisida: — «Sǝn xu yǝrgǝ kirixkǝ Iordan dǝryasidin ɵtmǝysǝn» dǝp ⱪǝsǝm ⱪildi.

22 но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

Xunga mǝn muxu zeminda ɵlüxüm muⱪǝrrǝr; Iordan dǝryasidin ɵtmǝymǝn; biraⱪ silǝr bolsanglar uningdin ɵtüp xu yahxi zeminni igilǝysilǝr.

23 Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

Pǝrwǝrdigar Hudayinglarning silǝr bilǝn tüzgǝn ǝⱨdisini untumasliⱪinglar, xundaⱪla ɵzünglar üqün Pǝrwǝrdigar Hudayinglar silǝrgǝ mǝn’i ⱪilƣan oyma butni yaki ⱨǝrⱪandaⱪ nǝrsining xǝkil-ⱪiyapitini yasimasliⱪinglar üqün ɵzünglarƣa ⱨezi bolunglar.

24 защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

Qünki Pǝrwǝrdigar Hudayinglar ⱨǝmmini yutⱪuqi bir ot, wapasizliⱪⱪa ⱨǝsǝt ⱪilƣuqi bir Hudadur.

25 Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

Silǝr pǝrzǝntlǝr, pǝrzǝntinglarning pǝrzǝntlirini kɵrüp, zeminda uzaⱪ waⱪit turƣandin keyin, birhil xǝkil-ⱪiyapǝttǝ bolƣan oyma butni yasiƣan, xuningdǝk Pǝrwǝrdigar Hudayinglarni rǝnjitip uning nǝziridǝ rǝzil bolƣanni ⱪilip ɵzünglarni bulƣiƣan bolsanglar,

26 днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

mǝn asman-zeminni üstünglarƣa guwaⱨqi boluxⱪa qaⱪirimǝn, silǝr Iordan dǝryasidin ɵtüp, igilǝydiƣan xu zemindin tezla pütünlǝy yoⱪ ⱪilinisilǝr; silǝrning uningda yaxiƣan künliringlar uzun bolmaydu, silǝr bǝlki uningdin pütünlǝy yoⱪ ⱪilinisilǝr.

27 Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

Pǝrwǝrdigar silǝrni barliⱪ hǝlⱪlǝr arisiƣa tarⱪitidu, Pǝrwǝrdigarning silǝrni ⱨǝydixi bilǝn silǝr xu ǝllǝr arisida kiqik bir ⱪalduⱪ bolisilǝr.

28 Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

Silǝr xu yǝrlǝrdǝ turup yaƣaqtin yaki taxtin yasalƣan, nǝ kɵrǝlmǝydiƣan, nǝ angliyalmaydiƣan, nǝ yemǝydiƣan, nǝ puralmaydiƣan, pǝⱪǝt insanning ⱪolining yasiƣini bolƣan ilaⱨlarning ⱪulluⱪida bolisilǝr.

29 Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

Silǝr xu yǝrlǝrdǝ Pǝrwǝrdigar Hudayinglarni izdǝysilǝr; pütün ⱪǝlbinglar wǝ pütün jeninglar bilǝn uni izdisǝnglar, uni tapisilǝr.

30 Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,

Silǝr eƣir azab-oⱪubǝt tartⱪininglarda, bu ixlarning ⱨǝmmisi bexinglarƣa qüxkǝndǝ, silǝr Pǝrwǝrdigar Hudayinglarƣa yenip kelisilǝr wǝ uning awaziƣa ⱪulaⱪ salisilǝr.

31 то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

Qünki Pǝrwǝrdigar Hudayinglar rǝⱨimdil bir Hudadur; U silǝrni taxliwǝtmǝydu, nǝ ⱨalak ⱪilmaydu, nǝ ata-bowiliringlar bilǝn ⱪǝsǝm iqip tüzgǝn ǝⱨdisini ⱨeq untumaydu.

32 Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

Əmdi, silǝrdin ilgiri, Huda insanni yǝr yüzidǝ yaratⱪan künidin tartip ɵtkǝn künlǝr toƣruluⱪ sürüxtǝ ⱪilinglar, xundaⱪla asmanlarning bir qetidin yǝnǝ bir qetigiqǝ sürüxtǝ ⱪilinglarki, muxuningƣa ohxax uluƣ bir ix bolup baⱪⱪanmu? Uningƣa ohxax bir ixni anglap baⱪⱪanmu?

33 Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

Silǝrgǝ ohxax, Hudaning ot iqidin qiⱪⱪan awazini anglap tirik ⱪalƣan baxⱪa bir hǝlⱪ barmu?

34 Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Pǝrwǝrdigar Hudayinglar kɵz aldinglarda silǝr üqün Misir zeminida ⱪilƣanliridǝk, ⱪiyin sinaⱪlar bilǝn, mɵjizilik alamǝtlǝr bilǝn, karamǝtlǝr bilǝn, urux bilǝn, küqlük ⱪol ⱨǝm uzitilƣan bilǝk bilǝn wǝ dǝⱨxǝtlik wǝⱨimilǝr bilǝn silǝrdin baxⱪa bir hǝlⱪni yat bir ǝlning arisidin qiⱪirip Ɵzigǝ has ⱪilix üqün kelip urunup baⱪⱪanmu?

35 На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

Pǝrwǝrdigarla Hudadur, uningdin baxⱪa birsi yoⱪtur, dǝp bilixinglar üqün silǝr bu [uluƣ] ixlarni kɵrüxkǝ muyǝssǝr ⱪilinƣansilǝr.

36 За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Silǝrgǝ tǝlim berix üqün U asmanlardin silǝrgǝ Ɵz awazini anglatti; U yǝr yüzidǝ Ɵzining uluƣ otini kɵrsǝtti; silǝr xu otning otturisidinmu uning awazini anglidinglar.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

Uning üstigǝ, ata-bowiliringlarƣa baƣliƣan muⱨǝbbiti tüpǝylidin ⱨǝmdǝ ularning keyinki ǝwladlirini talliƣanliⱪi üqün, U silǝrni Misirdin xǝhsǝn Ɵzi zor ⱪudriti bilǝn ⱪutⱪuzup qiⱪardi;

38 за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

U xuningdǝk silǝrning aldinglardin ɵzünglardin kɵp wǝ küqlük bolƣan ǝllǝrni zeminidin ⱨǝydǝp, silǝrni uningƣa kirgüzüp, uni bügünki kündikidǝk silǝrgǝ miras ⱪilix üqünmu xundaⱪ ⱪilƣandur.

39 Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Xunga bügün xuni bilip ⱪoyunglarki wǝ kɵnglünglarni xuningƣa bɵlünglarki, Pǝrwǝrdigar yuⱪiridiki asmanlarda bolsun, astidiki yǝr-zeminda bolsun Hudadur; Uningdin baxⱪa ⱨeqbiri yoⱪtur.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.

Xuningdǝk silǝrning wǝ keyinki balilar-ǝwladliringlarning ǝⱨwali yahxi bolux üqün, Pǝrwǝrdigar Hudayinglar silǝrgǝ ata ⱪilidiƣan zeminda künliringlarni uzun, ⱨǝtta mǝnggülük ⱪilix üqün mǝn bügünki kündǝ silǝrgǝ tapilawatⱪan Uning bǝlgilimiliri wǝ ǝmrlirini tutunglar».

41 Тогава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Andin Musa Iordan dǝryasining xǝrⱪiy tǝripidǝ üq xǝⱨǝrni ayrip bekitti;

42 за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

mǝⱪsiti, ⱨeqⱪandaⱪ ɵq-adawiti bolmay, tasadipiy ⱪoxnisini ɵltürüp ⱪoysa, ɵltürgǝn kixi xu yǝrlǝrgǝ, yǝni xu xǝⱨǝrlǝrdin birigǝ ⱪeqip berip aman-esǝn ⱪelixtin ibarǝt idi.

43 Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.

Bu xǝⱨǝrlǝr bolsa: — Rubǝnlǝrning zeminidin qɵl-bayawandiki Bǝzǝr, Gadlarning zeminidin Gileadtiki Ramot, Manassǝⱨlǝrning zeminidin Baxandiki Golandin ibarǝt idi.

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

Musa Israillarning aldiƣa ⱪoyƣan ⱪanun mana tɵwǝndikidǝk: —

45 ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

(bular bolsa Israillar Misirdin qiⱪⱪanda Musa [pǝyƣǝmbǝr] ularƣa jakarliƣan agaⱨ-guwaⱨlar, bǝlgilimilǝr ⱨǝm ⱨɵkümlǝrdur;

46 оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

Musa wǝ Israillar Misirdin qiⱪⱪanda Amoriylarning Ⱨǝxbon xǝⱨiridǝ turuxluⱪ padixaⱨi Siⱨonni ɵltürgǝnidi; Musa bu ǝmrlǝrni Siⱨonning zeminida, Iordan dǝryasining xǝrⱪ tǝripidǝ, Bǝyt-Peorning udulidiki wadida Israillarƣa jakarliƣan.

47 като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

Xu qaƣda Israillar [Siⱨonning] wǝ Baxanning padixaⱨi Ogning zeminini, yǝni Iordan dǝryasining kün petix tǝripidiki Amoriylarning ikki padixaⱨining zemininimu igiligǝnidi;

48 от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

ularning zemini Arnon dǝryasining ⱪirƣiⱪidiki Aroǝrdin tartip Sion (yǝni Ⱨǝrmon) teƣiƣiqǝ,

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

xundaⱪla Iordan dǝryasining xǝrⱪ tǝripidiki pütkül Arabaⱨ tüzlǝngliki wǝ Pisgaⱨ teƣining baƣriƣa jaylaxⱪan «Tüzlǝngliktiki dengiz»ƣiqǝ idi).