Второзаконие 2
1 Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, след както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.
Andin biz burulup, Pǝrwǝrdigar manga eytⱪandǝk Ⱪizil dengizƣa baridiƣan yol bilǝn sǝpǝrgǝ atlanduⱪ; biz nurƣun künlǝr Seir teƣi ǝtrapida aylinip yürduⱪ.
2 После Господ ми говори казвайки:
Pǝrwǝrdigar manga sɵz ⱪilip: —
3 Доволно се обикаляли тая поляна; върнете се към север.
«Silǝrning muxu taƣni aylinip turƣan waⱪtinglar yetǝrlik boldi; ǝmdi ximal tǝrǝpkǝ burulunglar.
4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;
Hǝlⱪⱪǝ: — Silǝr Seirda turuwatⱪan ⱪerindixinglar Əsawlarning qegrisidin ɵtidiƣan boldunglar; ular silǝrdin ⱪorⱪidu, xunga bǝk eⱨtiyat ⱪilip,
5 да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.
ularƣa jǝng ⱪozƣimanglar; qünki mǝn silǝrgǝ ularning zeminidin ⱨǝtta tapanqiliⱪ yǝrnimu bǝrmǝymǝn; qünki Seir teƣini Əsawƣa miras ⱪilip bǝrdim.
6 С пари да купувате от тях храна за ядене, още и с пари да купувате от тях вода за пиене;
Silǝr ularƣa pul tɵlǝp ozuⱪ-tülük setiwelinglar, pul tɵlǝp su setiwelinglar.
7 защото Господ твоят Бог те благослови във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.
Qünki Pǝrwǝrdigar Hudayinglar ⱪolunglardiki barliⱪ ǝjirni bǝrikǝtlǝp kǝlgǝn; U silǝrning bu bipayan qɵl-bayawandin mengip ɵtüwatⱪininglarda ⱨǝmmini bildi; Pǝrwǝrdigar Hudayinglar bu ⱪiriⱪ yil silǝr bilǝn billǝ boldi; ⱨeq nǝrsidin kǝm bolmidinglar» — dedi.
8 Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.
Xuning bilǝn biz Seirda turuwatⱪan ⱪerindaxlirimiz Əsawlarning zeminidin wǝ Arabaⱨ tüzlǝnglikidin, xundaⱪla Elat wǝ Ezion-Gǝbǝrdin ɵtüp, burulup Moabdiki qɵl-bayawan yoli bilǝn mangduⱪ.
9 Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.
Pǝrwǝrdigar manga: «Moabiylarni awarǝ ⱪilmanglar yaki ularƣa jǝng ⱪozƣimanglar; qünki Mǝn ularning zeminini silǝrgǝ miras ⱪilip bǝrmǝymǝn; qünki Mǝn Ar xǝⱨǝr-zeminini Lutning ǝwladliriƣa miras ⱪilip bǝrdim» — dedi
10 (А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.
(Əmiylǝr ǝslidǝ xu yǝrdǝ turatti; ular Anakiylarƣa ohxax küqlük, sani kɵp, egiz boyluⱪ bir hǝlⱪ idi.
11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричаха емими.
Ular Anakiylardǝk «gigantlar» dǝp ⱨesablinidu; lekin Moabiylar ularni «Əmiylǝr» dǝp ataydu.
12 Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)
Seirda ǝslidǝ Ⱨoriylar turatti; lekin Əsawlar Ⱨoriylarni zeminidin ⱨǝydiwetip, ularni yoⱪitip orniƣa olturaⱪlaxti — huddi Israillar Mǝnki Pǝrwǝrdigar ularƣa tǝⱪdim ⱪilƣan, ularning tǝwǝliki bolƣan zeminƣa ⱪilƣiniƣa ohxax).
13 Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.
[Pǝrwǝrdigar: ] «Əmdi ⱨazir ornunglardin turup Zǝrǝd eⱪinidin ɵtünglar» dedi. Buni anglap biz Zǝrǝd eⱪinidin ɵttuⱪ.
14 Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.
Ⱪadǝx-Barneadin ayrilip Zǝrǝd eⱪinidin ɵtküqǝ bolƣan künlǝr ottuz sǝkkiz yil boldi; bu dǝl huddi Pǝrwǝrdigar ularƣa ⱪǝsǝm ⱪilƣinidǝk, u dǝwrdiki jǝngqilǝr bargaⱨtin pütünlǝy yoⱪitilƣuqǝ bolƣan ariliⱪtiki waⱪit idi.
15 Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.
Dǝrwǝⱪǝ Pǝrwǝrdigarning ⱪoli ularni bargaⱨtin yoⱪitip tügǝtküqǝ ularni ⱨalak ⱪilixⱪa ⱪarxi qiⱪⱪanidi.
16 А като се довършиха и измряха всички воюващи мъже изсред людете,
Wǝ xundaⱪ boldiki, xu jǝngqilǝr ɵlüp hǝlⱪ arisidin pütünlǝy tügigǝndin keyin,
17 Господ ми говори казвайки:
Pǝrwǝrdigar manga sɵz ⱪilip: —
18 Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница;
«Silǝr bügün Moabning, yǝni Arning qegrisidin ɵtisilǝr.
19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.
Xuning bilǝn silǝr Ammoniylarƣa yeⱪin kelisilǝr; ǝmma ularni awarǝ ⱪilmanglar yaki ularƣa jǝng ⱪozƣimanglar; qünki Mǝn Ammoniylarning zeminini silǝrgǝ miras ⱪilip bǝrmǝymǝn; qünki Mǝn uni Lutning ǝwladliriƣa miras ⱪilip bǝrdim» — dedi.
20 (Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричаха замзумими;
(bu zeminmu «gigantlarning zemini» ⱨesablinidu; qünki ilgiri gigantlar xu yǝrdǝ turƣanidi; Ammoniylar ularni «Zamzumlar» dǝp ataydu.
21 люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;
Ular Anakiylarƣa ohxax küqlük, sani kɵp, egiz boyluⱪ bir hǝlⱪ idi. Pǝrwǝrdigar ularni [Ammoniylarning] aldida yoⱪitixi bilǝn [Ammoniylar] ularni zeminidin mǝⱨrum ⱪilip, ularning orniƣa olturaⱪlaxⱪanidi.
22 за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, гдето са и до днес;
Pǝrwǝrdigar Seirda turƣan Əsawlar üqünmu ohxax ix ⱪildi, ularning aldidin Ⱨoriylarni yoⱪatti; xuning bilǝn Əsawlar ularni zeminidin mǝⱨrum ⱪilip, bügüngǝ ⱪǝdǝr ularning orniƣa olturaⱪlaxⱪanidi.
23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)
Wǝ Gaza xǝⱨirigiqǝ kǝnt-ⱪixlaⱪlarda olturaⱪlaxⱪan awwiylarni bolsa, Kaftordin qiⱪⱪan Kaftoriylar yoⱪitip, ularning orniƣa olturaⱪlaxti).
24 Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.
— «Əmdi ornunglardin ⱪozƣilinglar, sǝpiringlarƣa qiⱪinglar; Arnon dǝryasidin ɵtünglar; mana, Mǝn Ⱨǝxbonning padixaⱨi Amoriy Siⱨonni wǝ uning zemininimu ⱪolunglarƣa tapxurdum; ixni baxlanglar, zeminni igilǝxkǝ, uning bilǝn jǝng ⱪilixⱪa qiⱪinglar;
25 Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.
Mǝn bügündin baxlap silǝrning ⱪorⱪunqunglar wǝ wǝⱨxitinglarni pütkül asman astidiki hǝlⱪlǝr üstigǝ qüxürimǝn; ular silǝrning hǝwiringlarni anglap silǝrning tüpǝylinglardin titrǝp dǝkkǝ-dükkigǝ qüxidu».
26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:
Xu qaƣda mǝn Ⱨǝxbonning padixaⱨi Siⱨonƣa Kǝdǝmot qɵlidin ǝlqilǝrni ǝwǝtip, tinqliⱪ salimi yollap: —
27 Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.
«Bizning zeminingdin ɵtüximizgǝ yol ⱪoyƣaysǝn; ongƣa, solƣa burulmay, pǝⱪǝtla yoldin qiⱪmay mangimiz.
28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода до пия; само с нозете си да замина,
Sǝn manga ozuⱪ-tülükni pulƣa setip berisǝn, suni pulƣa setip berisǝn; biz pǝⱪǝtla piyadǝ mengip ɵtimiz, halas.
29 (както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.
Seirda turuwatⱪan Əsawlar, Arda turuwatⱪan Moabiylar bizgǝ muamilǝ ⱪilƣandǝk sǝnmu biz Iordan dǝryasidin ɵtüp, Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ tǝⱪdim ⱪilidiƣan zeminƣa kirgüqǝ xundaⱪ muamilǝ ⱪilƣaysǝn» — dedim.
30 Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през земята му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.
Lekin Ⱨǝxbonning padixaⱨi Siⱨonning bizning u yǝrdin ɵtüximizgǝ yol ⱪoyƣusi yoⱪ idi; qünki Pǝrwǝrdigar Hudayinglar uni silǝrning ⱪolunglarƣa tapxurux üqün uning roⱨ-ⱪǝlbini ⱪattiⱪ, kɵnglini jaⱨil ⱪiliwǝtkǝn (bügünki ǝⱨwal dǝrwǝⱪǝ xundaⱪ).
31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.
Pǝrwǝrdigar manga: «Mana, Mǝn aldinglarda Siⱨonni wǝ uning zeminini silǝrgǝ tapxuruxⱪa baxlidim; ixni baxlanglar, uning zeminini igilǝx üqün uni ixƣal ⱪilixⱪa kirixinglar» — dedi.
32 Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
Siⱨon dǝrwǝⱪǝ ɵzi wǝ barliⱪ hǝlⱪi biz bilǝn ⱪarxilixix üqün jǝng ⱪilixⱪa Yaⱨazƣa qiⱪti.
33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.
Lekin Pǝrwǝrdigar Hudayimiz uni bizning aldimizda ⱪolimizƣa tapxurdi; biz uning ɵzini, oƣullirini wǝ barliⱪ hǝlⱪini urup mǝƣlup ⱪilduⱪ.
34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.
Xu qaƣda biz uning barliⱪ xǝⱨǝrlirini ixƣal ⱪilip ularni pütünlǝy ⱨalak ⱪilduⱪ; ulardiki barliⱪ ǝrkǝk, ⱪiz-ayal wǝ balilarni birinimu ⱪoymay yoⱪattuⱪ; ulardin ⱨeqⱪaysisini tirik ⱪoymiduⱪ.
35 Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.
Biz pǝⱪǝt ɵzlirimiz üqün qarwa mallirini wǝ ixƣal ⱪilƣan xǝⱨǝrlǝrdin olja ƣǝniymǝt alduⱪ.
36 От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.
Arnon dǝryasi boyidiki Aroǝrdin wǝ xu yǝrdiki jilƣidiki xǝⱨǝrdin tartip Gileadⱪiqǝ ⱨeqⱪandaⱪ xǝⱨǝr bizgǝ tǝng kelǝlmidi; Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizning aldimizda ⱨǝmmisini mǝƣlubiyǝtkǝ uqratti.
37 Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.
Ⱨalbuki, silǝr Ammoniylarning zeminiƣa, qegrisi bolƣan pütkül Yabbok wadisiƣa, taƣdiki xǝⱨǝrlǝrgǝ yaki Pǝrwǝrdigar Hudayimiz bizgǝ mǝn’i ⱪilƣan ⱨǝrⱪaysi yǝrgǝ yeⱪinlaxmidinglar.
