Деяния 9
1 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.
Mayindu ma Sawuli maba kaka mu yamisa ayi mu vonda minlonguki mi Pfumu, wuyenda kuidi Pfumu yi zinganga Nzambi ku Yelusalemi
2 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.
ayi wunlomba minkanda minata mu zinzo zi zikhutukunu zi Damasi muingi kabaka bukangila babakala voti baketo, bobo banlandakana nzila yi Pfumu ayi kuba nata bakangama ku Yelusalemi.
3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
Bu kaba mu nzila, buna weka nduka tula ku Damasi, kazimbukila kiezilakikienzuka mu diyilu banga lusiemo.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?
Bu kabua va tsi, wuwa mbembo yinkamba: —A Sawuli e! A Sawuli e! A bila mbi wulembo ndiamisina e?
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.
Sawuli wuvutula: —Pfumu, ngeyo widi nani e? Pfumu wunkamba: —Minu Yesu diodi wunyamisanga!
6 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.
Vayi telama buabu! Kota ku divula, kuawu maba kamba mambu mawu fueti vanga!
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
Batu boso baba yandi mu nzila batelama, basia baka kadi dituba ko, bawa mbembov ayi basia mona mutu ko.
8 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
Sawuli wutelama. Meso mandi maba mazibuka vayi kasia mona ko. Bansimbidila mu koko, bannata ku Damasi.
9 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.
Bilumbu bitatu kasia kadi mona, kasia dia voti kadi nua.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.
Nlonguki wumosi wuba ku Damasi, dizina diandi Ananiasi. Pfumu wummonikina mu tsongolo ayi wuntela: —“Ananiasi!” Niandi wuvutula: —Tala, Minu kawu Pfumu!
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
Bosi Pfumu wunkamba: —Telama! Yenda mu nzila yoyi bantedilanga: “nzila yilulama” ayi tomba mutu wumosi bantedilanga Sawuli muisi Talisi widi ku nzo Yuda. Vayi tala mutu wulembo sambila
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.
ayi wumueni mu tsongolo mutu wumosi, bantedilanga Ananiasiwukotidi ayi wuntetikidi mioko mu diambu di kabuela mona diaka.
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.
Ananiasi wuvutula: —A Pfumu! Ndiwilu batu bawombo banyolukila mambu ma mutu wowo ayi mabienga momo kavangidi banlongo baku mu Yelusalemi.
14 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.
Beki kuaku lulendo lubedi kuidi bapfumu banganga Nzambi, lukangisila babo bansambilanga dizina diaku.
15 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;
Vayi Pfumu wunkamba: —Yenda bila ndisobudi mutu wowo mu kutsadila; wela zabikisa dizina diama kuidi Bapakanu, mintinu ayi kuidi bana ba Iseli.
16 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.
Bosi ndiela kummonisa mambu mawombo momo mafueti kummonisa phasi mu diambu di dizina diama.
17 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.
Ananiasi wuyenda; wukota muna nzo beni, wutetika Sawuli mioko ayi wunkamba: —A khombꞌama Sawuli, Pfumu Yesu diodi dimonikini mu nzila yoyi wuyizidi, wuthumini muingi wubuela mona diaka ayi wuba wuwala mu pheve Yinlongo.
18 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.
Vana vawu, bima bidoduka mu meso mandi biba banga makua ma mbizi yi nlangu. Wutona buela mona. Buna wutelama ayi wubotama.
19 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.
Bu kadia zingolo zivutuka. Sawuli wukala ndambu bilumbu ayi minlonguki ku Damasi.
20 И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
Ayi mu bilumbu bina kaka wutona longa mu zinzo zi zikhutukunu ti Yesu niandi Muana Nzambi.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?
Batu bobo banwa basimina buwombo ayi batuba: —A beno! Niandi ko mutu wowo wubedi yamisanga batu bobo babedi sambilanga dizina diodi ku Yelusalemi ayi wuyizila kuaku mu lukanu lu kuba nata bakanga kuidi bapfumu banganga Nzambi e?
22 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.
Vayi Sawuli wukinda mu lulendo wukangisa miunu mi Bayuda baba kalanga ku Damasi bu kaba kuba sudikisanga mu bukiedika ti Yesu niandi Klisto.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
Bilumbu biwombo bu bivioka, Bayuda bawizana mu kumvonda.
24 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,
Vayi Sawuli wuwa lufiefi beni. Basunga builu ayi muini, mielo mi divula muingi bamvonda.
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
Vayi, va builu, minlonguki miandi minkuludila mu pani mu yenda baka ki luphangu lu divula.
26 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
Bu katula ku Yelusalemi, wutomba fubakana ayi minlonguki, vayi baboso bammona tsisi. Bila basia kikinina ko ti weka nlonguki.
27 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
Vayi Balinabasi wumbonga ayi wunnata kuidi bamvuala. Wuba kamba buevi Sawuli kamonina Pfumu mu nzila yi Damasi; Pfumu yoyi yinyolukila ayi buevi kalongila mu kambu tsisi, mu dizina di Yesu ku Damasi.
28 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.
Wuba kuenda ayi kuiza yawu va kimosi ku Yelusalemi ayi wuyolukila mu kambu tsisi mu dizina di Pfumu.
29 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.
Wusolula, wufindana ziphaka ayi Bayuda bobo baba tubanga Kingeleki vayi bawu batomba kumvonda.
30 Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.
Vayi bakhomba bu zizaba diambu beni, zinnata ku Sezali bosi zimfidisa ku Talise.
31 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.
Dibundu diba mu ndembama mu Yuda dioso, mu Ngalili ayi mu Samali bu dikindusu ayi bu dikinzika Pfumu. Batu babuelama mu lusadusu lu Pheve yinlongo.
32 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.
Bu diba ti Piela wudiengila mu zunga kioso, wuyenda tala banlongo bobo baba kalanga ku Lide.
33 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.
Kuna kamonina mutu wumosi dizina diandi Ene, wuba dikoka. Nana di mimvu kabela wuleka va mbukꞌandi.
34 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.
Piela wunkamba: —A Ene! Yesu beti tedila Klisto wubelusidi. Telama kuaku! Kubika mbukꞌaku ngeyo veka. Vana vawu wutelama.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.
Batu boso baba kalanga ku Lide ayi ku Saloni bammona ayi babaluka kuidi Pfumu.
36 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
Kuba nlonguki wumosi wu nketo ku Yope, baba tedilanga Tabita bu dinsundula Dolukasi wuba nketo wu mavanga mamboti ayi minsukami miwombo kasadisa.
37 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
Vayi yiyiza ba mu bilumbu beni, bu kabakana kimbevo buna wufua. Bu bamana kunsukula, bantula ku vinga kidi ku yilu banga.
38 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
Sumbu Lide diba difikama ayi Yope, minlonguki bu miwa ti Piela widi ku divula di Yope, buna mifidisa babakala buadi kuidi niandi ayi bankamba: —Kadi zingila mu kuiza kuidi beto.
39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.
Piela wutelama, wuyenda yawu. Buna katumbu tula, bannata ku vinga kidi ku yilu banga. Mafuola moso mayiza ku kaba mu bidilu. Mammonisa biyunga ayi minledi; bima bioso biobi katunga bu kabedi yawu va kimosi.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Vayi Piela bu katotula batu boso ku nganda, buna wufukama, wusambila, wutadisa ku ndambu kubela mvumbi ayi wutuba: —Tabita! Kotuka kuaku! Mbadi Tabita wuzibula meso; Wumona Piela, wuvuanda.
41 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.
Piela wunsimba mu koko, wuntelimisa, wutumisa banlongo ayi mafuola; bosi wuba monisa niandi wumoyo.
42 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.
Tsangu beni yimana tembakana mu Yope dioso ayi bawombo bawilukila Pfumu.
43 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.
Piela wukala bilumbu biwombo ku Yope, ku nzo Simoni diodi diba salanga kisalu ki vanganga bima mu minkanda mi bibulu.
