Деяния 23
1 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
Polo wusungimina tala batu ba lukutukunu lu minyadi ayi wuba kamba: —A bakhomba ziama! Nate lumbu kiaki, mu ntima wukambu bila ndidiatidi va meso ma Nzambi!
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Vayi Ananiasi, Pfumu banganga Nzambi wuvana lutumunu kuidi bobo baba bafikama ayi Polo mu kumbeta va munu.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
Vayi Polo wunkamba: —A ngeyo baka kivindu phembi! Nzambi wela kubeta! Vuandidi vovo mu diambu wutsambisa boso buididi Mina. Vayi weti bundulamuina bu weti tuma ti bambeta!
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
Batu bobo bafikama va bela Polo bakamba: —A ngeyo, wulembo fingi pfumu banganga Nzambi e?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
Polo wuvutula: —A Zikhomba! Ndisi zaba ko ti niandi pfumu banganga Nzambi, bila disonama ti: kadi yolukila mambimbi mu diambu di Pfumu yi dikanda diaku.
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
Bosi Polo bu kazaba ti ndambu yi batu bankaka mu bawu baba Basaduse bosi bankaka Bafalisi, buna wuyamikina muna khati lukutukunu lu minyadi: —A bakhomba, minu ndidi Mfalisi, muana Mfalisi. Bila ndinsambusulubuabu mu diambu ndieti tula diana mu mfulukulu yi batu bafua!
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
Bu kamana tuba bobo, ziphaka zingolo zibua va khatitsika Bafalile ayi Basaduse. Nkangu wuvasuka.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
Bila Basaduse bawu beti tuba ti kuisi ko mfulukulu yi batu bafua ayi kuisi ko kadi zimbasi ayi kuisi ko ziphevi. Vayi Bafalisi beti wilukila mambu moso momo.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
Biyoko biwombo bibua. Minsoniki minkaka mi Bafalisi mitelama ayi mituba: —Tuisi mona ko kadi diambu dimosi di mbimbi mu mutu wawu. Bilathangu zinkaka mbasi voti pheve yi nyolukila e?
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
Ziphaka bu zisabila ngolo, pfumu masodi wutumisa nkangu wumasodi mu diambu mabotula Polo va khatitsika lukutukunu ayi mannata ku ka bila tsisi kamona mu diambu bobo baba mu lukutukunu bedi vonda Polo.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
Mu builu bulanda, Pfumu wutelama va ndambu vaba Polo ayi wunkamba: —Bika wuba bukhafi! Bila banga bu wuthelimini kimbangi ku Yelusalemi buawu fueti kuthelimina kimbangi ku Loma.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.
Buisi bu bukia Bayuda bakutakana; bayendila Polo manenga. Bavanga tsila ti balendi dia voti nua ko nate bamvonda Polo.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
Thalu yi batu banyendila manenga baba vioka makumaya.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
Buna bayenda kuidi bapfumu banganga Nzambi ayi kuidi bakulutu, bakamba: —Beto tuvengi tsila ti tulendi bimba kadi kima ko nate tumvonda Polo.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
Buabu, beno va kimosi ayi batu ba lukutukunu lu minyadi lulubulapfumu masodi muingi kalunatina Polo; lusia ti banga beno lueka buelatala mambu madi mu nitu andi lueka buela kunsambisa. Buna beto tukubimini mu diamu di kumvonda tuamina katula kuaku!
16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
Vayi muana wu khomba yi nketo yi Polo wuwa lufiefi lu ntambu beni, buna wuyenda ayi wukota kuna ka ki masodi, wulubula Polo.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
Buna Polo wutumisa nkulutu wumosi wu masodi, wunkamba: —Nata muana ditoko diodi kuidi Pfumu masodi bila diambu didi yandi di kunkamba.
18 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
Nkulutu beni wunnata kuidi pfumu masodi ayi wunkamba ti: —A mueni, Polo diodio didi mu nloko, niandi wuthumisini ayi wukhembi ti ndinata ditoko diadi kuidi ngeyo bila diambu didi yandi dikukamba.
19 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?
Pfumu masodi wusimba muana ditoko beni mu koko, wunnata valutengo bosi wunyuvula: —A diambu mbi tidi kukhamba e?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
Niandi wumvutudila: —Bayuda bawizini mu kuleba muingi mbazi wunata Polo va ntualalukutukunu lu minyadi; banga ti batidi buela kunsambisa diaka.
21 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.
Vayi ngeyo kadi kuba wila. Bila viokila makumaya ma batu bela ku nlekila ntambu, balembo mfiedi. Bavengingi tsila ti balendi dia voti nua ko nate bamvondidi. Nzebi ti buabu baboso bameni kubama, balembo vingila tsilꞌaku.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.
Pfumu masodi wuvutula muana ditoko, wunkamba: —Kadi kamba kadi mutu wumosi ti ngeyo wundubudi mu nsamu wowo.
23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
Bosi pfumu masodi wutumisa bakulutu buadi ba masodi, wuba kamba: —Kubikanu zikhama zizole zi masodi ayi kubikanu lusambudi lu masodi mandiatilanga mu ziphunda ayi zikhama zizole zi masodi mannuaninangamu madionga mu diambu luenda ku Sezale va thangu yivua yi builu.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
Kubikanu phunda mu diambu di Polo muingi katula bumboti kuidi nyadi Felikisi.
25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:
Bosi wunsonikina nkanda wawu:
26 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.
A mueni nyadi Felikisi, tambula mboti yibedi kuidi minu Klode Lisiasi.
27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.
Bayuda bakanga mutu wawu, buna fioti kuandi fisiala nganu bamvonda. Ndivika totuka va kimosi ayi nkangu wu masodi ayi ndinkula bu ndizaba ti niandi muisi Loma.
28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;
Bosi bu ndizola zaba bila kioki bamfundila, ndinnata va ntuala lukutukunu luawu lu minyadi.
29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.
Ndiyiza bakula ti bamfundila mu diambu di mambu matedi Mina miawu; kasi vanga diambu difueti kotila mutu mu nloko ko voti vondolo ko.
30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].
Vayi bu bandubudi mu diambu di mintambu miomi Bayuda batambidi mutu wawu, diawu mbakidi lukanu lukumfidisila kuidi ngeyo ayi bu khembingimimfundi miandi ti biza kambi bawu veka mambu mibeki mutu wawu.
31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.
Landila zithumu zi batambula, muna builu masodi mabonga Polo ayimannata ku Antipatalisi.
32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.
Mu nsuka, masodi mavutuka kuawu ku ka kiawu, mayekula Polo mu mioko mi bobo bannatanga ziphunda.
33 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
Bu batula ku Sezale, bavana nkanda kuidi nyadi, ayi bammonisa Polo.
34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:
Nyadi bu kamana tanga nkanda ayi bu kamana yuvula keni Polo muisi zunga mbi ayi bu kazaba ti niandi muisi Silisi,
35 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
buna wunkamba: —Ndiela kusambisa nate mimfundi miaku miela kuiza! Bosi wuvana lutumunu muingi bantula mu nzo yi Elode.
