Деяния 21
1 Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.
And it came to pass, after we had torn ourselves from them, and had put to sea, that we came with a straight course to Cos, and the day following to Rhodes, and from thence to Patara.
2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
And finding a ship crossing over to Phenicia, we went aboard, and put to sea.
3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.
And having come in sight of Cyprus, we passed it on the left, and sailed to Syria, and landed at Tyre; for there the ship was to unlade her cargo.
4 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
And having found out the disciples, we remained there seven days; and they told Paul, through the Spirit, not to go up to Jerusalem.
5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
And when we had completed the days, we departed, and went our way, they all accompanying us, with wives and children, till we were out of the city; and having kneeled down on the shore and prayed,
6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
we took leave of each other, and went on board the ship; and they returned home.
7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
But we, finishing our voyage, came down from Tyre to Ptolemais; and having embraced the brethren, remained with them one day.
8 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.
And on the morrow we departed, and came to Caesarea; and entering the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, we stayed with him.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
And this man had four daughters, virgins, who prophesied.
10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
And while we were staying some days longer, there came down from Judaea a certain prophet, named Agabus;
11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
and coming to us, he took off Paul's girdle, and bound his own feet and hands, and said, Thus saith the Holy Spirit: So will the Jews at Jerusalem bind the man that owneth this girdle, and will deliver him into the hands of the gentiles.
12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
But when we heard this, both we, and they of that place, besought him not to go to Jerusalem.
13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
Then answered Paul, What mean ye that ye weep, and break my heart? For I am ready not only to be bound, but also to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.
14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.
And when he would not be persuaded, we ceased; saying, The Lord's will be done.
15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.
And after those days we got ready our baggage, and went up to Jerusalem.
16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
There went with us also some of the disciples of Caesarea, bringing us to one Mnason, a Cyprian, an old disciple, with whom we should lodge.
17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
And when we arrived at Jerusalem, the brethren received us gladly.
18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.
And the day following Paul went in with us to James; and all the elders were present.
19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
And having embraced them, he recounted particularly what things God had wrought among the gentiles through his ministry.
20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
And they on hearing it glorified God; and said to him, Thou seest, brother, how many thousands of believers there are among the Jews, and they are all zealots for the Law.
21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
But they have been informed concerning thee, that thou teachest all the Jews who are among the gentiles to forsake Moses, telling them not to circumcise their children, nor to walk after the customs.
22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
What then is to be done? The multitude will necessarily come together; for they will hear that thou hast come.
23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
Do this therefore that we advise thee. We have four men who have a vow on them.
24 земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
These take, and purify thyself with them, and pay the expenses for them, that they may shave their heads; and all will know that those things of which they have been informed concerning thee are nothing, but that thou thyself also walkest in observance of the Law.
25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.
But concerning the gentile believers, we have written to them and decided that they should observe no such thing, save only to abstain from things offered to idols, and from blood, and from what hath been strangled, and from fornication.
26 Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
Then Paul took the men, and the next day having purified himself with them, entered the temple, announcing the completion of the days of the purification, until the offering was made for every one of them.
27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:
And when the seven days were almost ended, the Jews from Asia, having seen him in the temple, stirred up the whole multitude, and laid hands on him,
28 О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
crying out, Men of Israel, help! This is the man that teacheth every one everywhere against the people, and the Law, and this place; and besides he even brought Greeks into the temple, and hath polluted this holy place.
29 (Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)
For they had before seen with him in the city Trophimus, the Ephesian, whom they supposed that Paul had brought into the temple.
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
And the whole city was in motion, and the people ran together; and they laid hold of Paul and dragged him out of the temple; and forthwith the doors were shut.
31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;
And while they were endeavoring to kill him, tidings came up to the chief captain of the band, that all Jerusalem was in an uproar;
32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
who immediately took soldiers and centurions, and ran down to them. And seeing the chief captain and the soldiers, they left off beating Paul.
33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
Then the chief captain came near and laid hold of him, and commanded him to be bound with two chains; and inquired who he was, and what he had done.
34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
And some cried one thing, and some another, among the multitude. And not being able to gain certain knowledge on account of the uproar, he ordered him to be carried into the castle.
35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;
And when he reached the stairs, he was obliged to be borne by the soldiers, on account of the violence of the crowd;
36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!
for the multitude of the people were following, crying out, Away with him!
37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
And as he was about to be led into the castle, Paul saith to the chief captain, May I speak to thee? And he said, Canst thou speak Greek?
38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
Art thou not then the Egyptian, who before these days made an insurrection, and led out into the wilderness those four thousand men of the assassins?
39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
But Paul said, I am a Jew of Tarsus, a citizen of no mean city of Cilicia; and I beseech thee, suffer me to speak to the people.
And when he had given him leave, Paul stood on the stairs, and beckoned with his hand to the people, and there was a great silence; and he spoke to them in the Hebrew tongue, saying,
