Деяния 14
1 О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.
It happened in Iconium that they entered together into the Jewish synagogue, and so spoke that a great number of both of Jews and of Greeks believed.
2 О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
But the disbelieving Jews stirred up and embittered the souls of the non-Jewish people against the brothers.
3 Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
Therefore they stayed there a long time, speaking boldly in the Lord, who testified to the word of his grace, granting signs and wonders to be done by their hands.
4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.
But the population of the city was divided. Some sided with the Jews, and some with the apostles.
5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
When some of both the non-Jewish people and the Jews, with their rulers, made a violent attempt to mistreat and stone them,
6 те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
they became aware of it, and fled to the cities of Lycaonia, Lystra, Derbe, and the surrounding region.
7 и там проповядваха благовестието.
There they preached the Good News.
8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
At Lystra a certain man sat, without strength in his feet, a cripple from his mother's womb, who never had walked.
9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
He was listening to Paul speaking, who, fastening eyes on him, and seeing that he had faith to be made whole,
10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
said with a loud voice, "Stand upright on your feet." He leaped up and walked.
11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.
When the crowd saw what Paul had done, they lifted up their voice, saying in the language of Lycaonia, "The gods have come down to us in human form."
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.
They called Barnabas "Jupiter," and Paul "Mercury," because he was the chief speaker.
13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
The priest of Jupiter, whose temple was in front of their city, brought oxen and garlands to the gates, and would have made a sacrifice along with the crowds.
14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
But when the apostles, Barnabas and Paul, heard of it, they tore their clothes, and sprang into the crowd, crying out,
15 О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;
"Men, why are you doing these things? We also are men of like passions with you, and bring you good news, that you should turn from these vain things to the living God, who made the sky and the earth and the sea, and all that is in them;
16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
who in the generations gone by allowed all the nations to walk in their own ways.
17 ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
Yet he did not leave himself without witness, in that he did good and gave you rains from the sky and fruitful seasons, filling your hearts with food and gladness."
18 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.
Even saying these things, they hardly stopped the crowds from making a sacrifice to them.
19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.
But some Jews from Antioch and Iconium came there, and having persuaded the crowds, they stoned Paul, and dragged him out of the city, supposing that he was dead.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
But as the disciples stood around him, he rose up, and entered into the city. On the next day he went out with Barnabas to Derbe.
21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,
When they had preached the Good News to that city, and had made many disciples, they returned to Lystra, Iconium, and Antioch,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
confirming the souls of the disciples, exhorting them to continue in the faith, and that through many afflictions we must enter into the Kingdom of God.
23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
When they had appointed elders for them in every church, and had prayed with fasting, they commended them to the Lord, on whom they had believed.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
They passed through Pisidia, and came to Pamphylia.
25 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.
When they had spoken the word in Perga, they went down to Attalia.
26 Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
From there they sailed to Antioch, from where they had been committed to the grace of God for the work which they had fulfilled.
27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.
When they had arrived, and had gathered the church together, they reported all the things that God had done with them, and that he had opened a door of faith to the nations.
28 И там преседяха доста време с учениците.
And they stayed with the disciples a long time.
