Деяния 13

1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

Now in the church that was at Antioch there were some prophets and teachers: Barnabas, Simeon who was called Niger, Lucius of Cyrene, Manaen the foster brother of Herod the tetrarch, and Saul.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

As they served the Lord and fasted, the Holy Spirit said, "Separate Barnabas and Saul for me, for the work to which I have called them."

3 а да бъдеш за спасение до края на земята".

Then, when they had fasted and prayed and laid their hands on them, they sent them away.

4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

So, being sent out by the Holy Spirit, they went down to Seleucia. From there they sailed to Cyprus.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

When they were at Salamis, they proclaimed the word of God in the Jewish synagogues. They had also John as their attendant.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

When they had gone through the whole island as far as Paphos, they found a certain man, a magician, a Jewish false prophet whose name was Bar-Jesus,

7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

who was with the proconsul, Sergius Paulus, a man of understanding. This man summoned Barnabas and Saul, and sought to hear the word of God.

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

But Elymas the sorcerer (for so is his name by interpretation) withstood them, seeking to turn aside the proconsul from the faith.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

But Saul, who is also called Paul, filled with the Holy Spirit, fastened his eyes on him,

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

and said, "Full of all deceit and all fraud, you son of the devil, you enemy of all righteousness, will you not cease to pervert the right ways of the Lord?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

Now, look, the hand of the Lord is on you, and you will be blind, unable to see the sun for a time." Immediately a mist and darkness fell on him. He went around seeking someone to lead him by the hand.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Then the proconsul, when he saw what was done, believed, being astonished at the teaching of the Lord.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

Now Paul and his company set sail from Paphos, and came to Perga in Pamphylia, and John departed from them and returned to Jerusalem.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

But they, passing on from Perga, came to Antioch of Pisidia. They went into the synagogue on the Sabbath day, and sat down.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

After the reading of the Law and the Prophets, the rulers of the synagogue sent to them, saying, "Brothers, if you have any word of exhortation for the people, speak."

16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Paul stood up, and beckoning with his hand said, "Men of Israel, and you who fear God, listen.

17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

The God of this people Israel chose our fathers, and exalted the people when they stayed as foreigners in the land of Egypt, and with an uplifted arm, he led them out of it.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

For a period of about forty years he put up with them in the wilderness.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

When he had destroyed seven nations in the land of Canaan, he gave them their land as an inheritance.

20 След това им дава съдии до пророка Самуил.

All this took about four hundred and fifty years. And after these things he gave them judges, until Samuel the prophet.

21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

Afterward they asked for a king, and God gave to them Saul the son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

When he had removed him, he raised up David to be their king, to whom he also testified, 'I have found David the son of Jesse, a man after my heart, who will do all my will.'

23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

From this man's offspring, according to his promise, God has brought to Israel a Savior, Jesus,

24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

before his coming, when John had first preached the baptism of repentance to all the people of Israel.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

As John was fulfilling his course, he said, 'What do you suppose that I am? I am not he. But look, one comes after me the sandals of whose feet I am not worthy to untie.'

26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

Brothers, children of the stock of Abraham, and those among you who fear God, the word of this salvation is sent out to us.

27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

For those who dwell in Jerusalem, and their rulers, because they did not know him, nor the voices of the prophets which are read every Sabbath, fulfilled them by condemning him.

28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

Though they found no cause for death, they still asked Pilate to have him killed.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

When they had fulfilled all things that were written about him, they took him down from the tree, and placed him in a tomb.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

But God raised him from the dead,

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

and he was seen for many days by those who came up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses to the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

We bring you good news of the promise made to the fathers,

33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

that God has fulfilled for us, their children, in that he raised up Jesus. As it is also written in the second psalm, 'You are my Son. Today I have become your Father.'

34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

"Concerning that he raised him up from the dead, now no more to return to corruption, he has spoken thus: 'I will give to you the faithful sacred things of David.'

35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

Therefore he says also in another psalm, 'You will not allow your Holy One to see decay.'

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

For David, after he had in his own generation served the counsel of God, fell asleep, and was placed with his fathers, and saw decay.

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

But he whom God raised up saw no decay.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

Be it known to you therefore, brothers, that through this man is proclaimed to you forgiveness of sins,

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

and by him everyone who believes is justified from all things, from which you could not be justified by the Law of Moses.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

So beware, lest what is said in the Prophets should come about:

41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

'Look, you scoffers, and be amazed, and perish; for I am working a work in your days, a work which you will not believe, if one tells it to you.'"

42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

So when they went out they urged them to speak about these things on the next Sabbath.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

Now when the synagogue broke up, many of the Jews and of the devout proselytes followed Paul and Barnabas; who, speaking to them, urged them to continue in the grace of God.

44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

The next Sabbath almost the whole city was gathered together to hear the word of the Lord.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

But when the Jews saw the crowds, they were filled with jealousy, and contradicted the things which were spoken by Paul, and reviled him.

46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)

Paul and Barnabas spoke out boldly, and said, "It was necessary that God's word should be spoken to you first. Since indeed you thrust it from you, and judge yourselves unworthy of everlasting life, look, we turn to the non-Jewish people. (aiōnios g166)

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

For so has the Lord commanded us, saying, 'I have set you as a light to the nations, that you may bring salvation to the farthest part of the earth.'"

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)

As the non-Jewish people heard this, they were glad, and glorified the word of the Lord. As many as were appointed to everlasting life believed. (aiōnios g166)

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

The Lord's word was spread abroad throughout all the region.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

But the Jews stirred up the devout women of prominence and the chief men of the city, and stirred up a persecution against Paul and Barnabas, and threw them out of their borders.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

But they shook off the dust of their feet against them, and came to Iconium.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

The disciples were filled with joy with the Holy Spirit.