1 Петрово 2
1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,
Putting away therefore all wickedness, all deceit, hypocrisies, envies, and all evil speaking,
2 пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
as newborn babies, long for the pure spiritual milk, that with it you may grow,
3 ако сте опитали, че Господ е благ;
if indeed you have tasted that the Lord is gracious.
4 При Когото идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,
Come to him, a living stone, rejected indeed by men, but chosen by God, precious.
5 и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
You also as living stones are built up as a spiritual house, to be a holy priesthood, to offer up spiritual sacrifices, acceptable to God through Jesus Christ.
6 Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".
Because it is contained in Scripture, “Behold, I lay in Zion a chief cornerstone, chosen and precious. He who believes in him will not be disappointed.”
7 За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",
For you who believe therefore is the honour, but for those who are disobedient, “The stone which the builders rejected has become the chief cornerstone,”
8 и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.
and, “a stumbling stone and a rock of offence.” For they stumble at the word, being disobedient, to which also they were appointed.
9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.
But you are a chosen race, a royal priesthood, a holy nation, a people for God’s own possession, that you may proclaim the excellence of him who called you out of darkness into his marvellous light.
10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.
In the past, you were not a people, but now are God’s people, who had not obtained mercy, but now have obtained mercy.
11 Възлюбени, умоляваме ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;
Beloved, I beg you as foreigners and pilgrims to abstain from fleshly lusts which war against the soul,
12 да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога в времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.
having good behaviour amongst the nations, so in that of which they speak against you as evildoers, they may see your good works and glorify God in the day of visitation.
13 Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел,
Therefore subject yourselves to every ordinance of man for the Lord’s sake: whether to the king, as supreme,
14 било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и за похвала на добротворците.
or to governors, as sent by him for vengeance on evildoers and for praise to those who do well.
15 Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци;
For this is the will of God, that by well-doing you should put to silence the ignorance of foolish men.
16 като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.
Live as free people, yet not using your freedom for a cloak of wickedness, but as bondservants of God.
17 Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.
Honour all men. Love the brotherhood. Fear God. Honour the king.
18 Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите;
Servants, be in subjection to your masters with all respect, not only to the good and gentle, but also to the wicked.
19 защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.
For it is commendable if someone endures pain, suffering unjustly, because of conscience towards God.
20 Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.
For what glory is it if, when you sin, you patiently endure beating? But if when you do well, you patiently endure suffering, this is commendable with God.
21 Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;
For you were called to this, because Christ also suffered for us, leaving you an example, that you should follow his steps,
22 Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му;
who didn’t sin, “neither was deceit found in his mouth.”
23 Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;
When he was cursed, he didn’t curse back. When he suffered, he didn’t threaten, but committed himself to him who judges righteously.
24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.
He himself bore our sins in his body on the tree, that we, having died to sins, might live to righteousness. You were healed by his wounds.
25 Защото като овца блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.
For you were going astray like sheep; but now you have returned to the Shepherd and Overseer of your souls.
