Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, to the twelve tribes which are in the Dispersion: Greetings.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
Count it all joy, my brothers, when you fall into various temptations,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
knowing that the testing of your faith produces endurance.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
Let endurance have its perfect work, that you may be perfect and complete, lacking in nothing.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
But if any of you lacks wisdom, let him ask of God, who gives to all liberally and without reproach, and it will be given to him.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
But let him ask in faith, without any doubting, for he who doubts is like a wave of the sea, driven by the wind and tossed.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
For that man shouldn’t think that he will receive anything from the Lord.
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
He is a double-minded man, unstable in all his ways.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
Let the brother in humble circumstances glory in his high position;
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
and the rich, in that he is made humble, because like the flower in the grass, he will pass away.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
For the sun arises with the scorching wind and withers the grass; and the flower in it falls, and the beauty of its appearance perishes. So the rich man will also fade away in his pursuits.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Blessed is a person who endures temptation, for when he has been approved, he will receive the crown of life which the Lord promised to those who love him.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
Let no man say when he is tempted, “I am tempted by God,” for God can’t be tempted by evil, and he himself tempts no one.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
But each one is tempted when he is drawn away by his own lust and enticed.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Then the lust, when it has conceived, bears sin. The sin, when it is full grown, produces death.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Don’t be deceived, my beloved brothers.
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Every good gift and every perfect gift is from above, coming down from the Father of lights, with whom can be no variation nor turning shadow.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Of his own will he gave birth to us by the word of truth, that we should be a kind of first fruits of his creatures.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
So, then, my beloved brothers, let every man be swift to hear, slow to speak, and slow to anger;
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
for the anger of man doesn’t produce the righteousness of God.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Therefore, putting away all filthiness and overflowing of wickedness, receive with humility the implanted word, which is able to save your souls.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
But be doers of the word, and not only hearers, deluding your own selves.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
For if anyone is a hearer of the word and not a doer, he is like a man looking at his natural face in a mirror;
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
for he sees himself, and goes away, and immediately forgets what kind of man he was.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
But he who looks into the perfect law of freedom and continues, not being a hearer who forgets but a doer of the work, this man will be blessed in what he does.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
If anyone amongst you thinks himself to be religious while he doesn’t bridle his tongue, but deceives his heart, this man’s religion is worthless.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
Pure religion and undefiled before our God and Father is this: to visit the fatherless and widows in their affliction, and to keep oneself unstained by the world.
