1 Коринтяни 11
1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
Be imitators of me, even as I also am of Christ.
2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
Now I praise you, brothers, that you remember me in all things, and hold firm the traditions, even as I delivered them to you.
3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
But I would have you know that the head of every man is Christ, and the head of the woman is man, and the head of Christ is God.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
Every man praying or prophesying, having his head covered, dishonors his head.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
But every woman praying or prophesying with her head uncovered dishonors her head. For it is one and the same thing as if she were shaved.
6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
For if a woman is not covered, let her hair also be cut off. But if it is shameful for a woman to have her hair cut off or be shaved, let her be covered.
7 Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
For a man indeed ought not to have his head covered, because he is the image and glory of God, but the woman is the glory of the man.
8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
For man is not from woman, but woman from man;
9 понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
for man wasn’t created for the woman, but woman for the man.
10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
For this cause the woman ought to have authority over her own head, because of the angels.
11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
Nevertheless, neither is the woman independent of the man, nor the man independent of the woman, in the Lord.
12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
For as woman came from man, so a man also comes through a woman; but all things are from God.
13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
Judge for yourselves. Is it appropriate that a woman pray to God unveiled?
14 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
Doesn’t even nature itself teach you that if a man has long hair, it is a dishonor to him?
15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
But if a woman has long hair, it is a glory to her, for her hair is given to her for a covering.
16 Но, ако някой мисли да се препира за това,
But if any man seems to be contentious, we have no such custom, neither do God’s assemblies.
17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
But in giving you this command I don’t praise you, because you come together not for the better but for the worse.
18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
For first of all, when you come together in the assembly, I hear that divisions exist among you, and I partly believe it.
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
For there also must be factions among you, that those who are approved may be revealed among you.
20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
When therefore you assemble yourselves together, it is not the Lord’s supper that you eat.
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
For in your eating each one takes his own supper first. One is hungry, and another is drunken.
22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
What, don’t you have houses to eat and to drink in? Or do you despise God’s assembly and put them to shame who don’t have enough? What shall I tell you? Shall I praise you? In this I don’t praise you.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
For I received from the Lord that which also I delivered to you, that the Lord Jesus on the night in which he was betrayed took bread.
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
When he had given thanks, he broke it and said, “Take, eat. This is my body, which is broken for you. Do this in memory of me.”
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
In the same way he also took the cup after supper, saying, “This cup is the new covenant in my blood. Do this, as often as you drink, in memory of me.”
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
For as often as you eat this bread and drink this cup, you proclaim the Lord’s death until he comes.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Therefore whoever eats this bread or drinks the Lord’s cup in a way unworthy of the Lord will be guilty of the body and the blood of the Lord.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
But let a man examine himself, and so let him eat of the bread and drink of the cup.
29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
For he who eats and drinks in an unworthy way eats and drinks judgment to himself if he doesn’t discern the Lord’s body.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
For this cause many among you are weak and sickly, and not a few sleep.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
For if we discerned ourselves, we wouldn’t be judged.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
But when we are judged, we are disciplined by the Lord, that we may not be condemned with the world.
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Therefore, my brothers, when you come together to eat, wait for one another.
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
But if anyone is hungry, let him eat at home, lest your coming together be for judgment. The rest I will set in order whenever I come.
