Luk'as Dooshishiyo 24
1 Mááts máátsuwots bok'anits shituwo dek't torbanotsi shints aawots (sanbat eenots) datsgatson dowomand boami,
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 Doowo ipets shútso dowatse okaan kukulwutsat b́befere bodaatsi.
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 B́ gitsots bokindormo doonzo Iyesus duuno daatsratsno.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 Keewuman jangatse bok'alituwo dart adoke bobefere aawok'o goliru tah tahdek'ts ash gituwots waa boganok need' boguts.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 Mááts máátsuwots ayidek't shatwtsat bo tooko dashan gup'ndek't bobefere ashuwots, «Eegishe kashetso k'irtsuwots dagotse it geyiri? Bosh boet.
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Bíwo hanoke aaliye, tuure, Gelilin b́teshor itsh b́ keewutso gawude'ere,
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 ‹Ashna'o morretsuwotssh beshide imewo, jitewonat keezl aawotsowere k'irotse tuwo bín geyife› etre b́teshi.»
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 Mááts máátsuwotswere Iyesus keewuts keewo gawu bodek'i,
И спомниха си думите му.
9 Doowoknowere aanat jaman tatse ikuwotsnat ortswotsnishowere bo keewu.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 Hanowere b́ woshtswotssh keewtsuwots megdela eteets datstsu Mariyamna, Yohannat Yak'ob ind Mariyamna, mank'o mááts k'oshuwotsu fa'ano botesh.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 Boomó keewman boosh gúmo bíartsosh boon amaneratsno.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Ernmó P'et'ros tuwut doowo maantsan b́ wos'i, manok b́ bodiyakon túmt b́s'ilor duunats takets duuni taho hariyon wozets taho biyl b́ befere b́ bek', wotts keewu manatse tuutson adfetst b́ moo maants k'az bían.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 Manots aawots Iyesus shuutso shaefwotsitse gitetsuwots Iyerusalematse tatse git kilometrok'o wokat fa'u Emahusi err s'eegef galomand bo amiri.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 Bowere wotts keewu jamman tuzt bo atsatsewo bo keeweyiri botesh.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 Manowere bo keewor Iyesus b́ tookon bo maants t'int bonton sha'o dek't b́tuwi.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 Eree bo aawon bek'fetst koni b́wottsok'o dano falratsno.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 Bíwere, «Sha'efetsat it keeweyiru keewhan eeb naaroni?» boosh bí et.
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 Boyitsi iko K'elyop'i eteefo, «Daganitse Iyerusalemitse k'aleets keewuwotsi danawu ib asho n s'uzneya?» bísh bíet.
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 Iyesuswere «Eebi b́ naaroni?» bí et. Bowere hank'o ett bísh boaaniy, «Nazrettso Iyesus atsats bodts keewoni! bí Ik'onat ash jami shinatse keewonat finon kup' wotk Nebiye b́ teshi.
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 Kahani naashuwotsnat noon jishiruwotsn k'irosh beshi dek't bo imi, bínowere bo jiti.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 Noomo ‹Isra'eli fariytwotuwo bíne› etaat no jangirwo bíne b́teshi. Wotowa eree jam keewan b́ wotiyakon hamb keezl aawoniye.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Eree noyitse fa'a mááts máátsuwotsitse ik ikuwots noon adirne, bo hamets guur b́ doowo maants amtni botesh,
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 Ernmó b́ duuno daatsratsno, ‹Iyesus beyar beetke!› etiru melakiwotsi bek'on no bek'iye ett aanat bowaa.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 Noyitsnowere ik ikuwots b́ doowo maants amt mááts máátsuwots ettsok'o wotat bíere bodaatsi, Iyesusnmo be'aatsno.»
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 Iyesuswere hank'owa boosh bíet, «It t'iwintsrawanotsna et Nebiyiwots keewuts jamo it amaneraok'o it nibo shuutso maants getseyiruwanots!
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Krstos gond bek' jamań de'er b́ mango maants kindo bín geyiyalkeya?»
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 Maniyere hakon Musena et Nebiyiwots mas'afatse dek' tuut S'ayin mas'aaf jamotse b́ jangosh keewetso kitsfetst boosh kish b́keewi.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 Bo boamiru galok bo t'intsok'on Iyesus beshar ametuwok'o bíari.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Boomó, «Datso ilere, aawunuwere iloshe bíetiri, mank'o b́wottsotse noonton hanok k'ewe» ett kup'idek't bín bok'on, mank'o b́wotere bowok k'eyosh bo moots b́kind.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 Bonton mishimarts beeb́dek'i, misho k'a'údek't Ik'o b́ údiyakon tiitsdek't boosh b́imi.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 Manoor bo aawo k'eshe b́uutsere Iyesusi b́ woto danbok'ri, bímo manoor boawatse ááshb́gutsi.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 Bowere boatsatsewosh «weerindatse no sha'efere noosh b́keeworonat S'ayn mas'aafwotsitse kitsfetst noosh b́ keewor no nibotse tawok'o biat'eferoshna b́teshi?» bo atsatsewosh boet.
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 Bowere manoor tuut Iyerusalem maants aanat k'azboam, manokno b́ danif tatse ikuwotsi bonton fa'uwotsnton ikn kakuwedek't bo befere daatsbodek'i.
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 Bowere «Doonzo Iyesus arikon k'azturee! Sm'onshowere be'ere!» boetiri.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 B́ daniru gitetsuwots bo tookon weerindatse wotts keewonat doonzo Iyesus misho b́ titsor aawok'o k'alt bodantsok'o bo keewi.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 Bowere han keewoke bo befere Iyesus b́ tookon botalots need'dek't, «Jeeno itsh wotowe!» bíet.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 Boomó meyo bobek'tsok'o boosh bíarere tek'at shatoon s'eenbowtsi.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 Iyesuswere hank'o boosh bíet, «Eegishe it tek'iri, eegishe it nibotse amano it k'aziri?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Tkishuwotsnat ttufwotsn taan t wotk'o danere, taan shu'ar s'iilere, tiatse it s'iliruwok'o meyo meetsonat mak'tson deshatse.»
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 Hank'o ett b́ tufonat b́ kishon boosh b́ kits,
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 Bowere gene'onat aydek't aa'doke bobeyruwotse andoru amanerafa'no bo teash. Iyesuswere «Meetuwo it detstso fa'a?» ett boon bíaat.
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 Bowere mus'o mistetsu muk'na'ú bísh boim.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 Bíwere k'aaú dek't bo shinatse b́maa.
И взе та яде пред тях.
44 Iyesuswere, «Itnton tteshor Musesh imets nemo, Nebiyiwotsnat t Duubi mas'afatse t jangosh guut'etso jamo s'eeno bin geyituwe etaat itsh tkeewutso haniye» bíet.
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Maniye hakon s'ayin mas'aafwotsi t'iwintso bofalituwok'o bo nibo boosh k'eshb́k'r.
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 Hank'owo boosh bíet, «Krstos gondo b́bek'etuwok'owonat keezl aawotso Kirotse b́ tuwituwok'o shin guut'ere,
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 Mank'o b́ shútson naadre etonat morrosh orowe eton Iyerusalemiyere tuur dats jamatse ash jamosh b́ nabitwok'o guut'ere.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Itwoor jam keewansh gawu itne,
Вие сте свидетели на това.
49 Hambe! taa t nih itsh imetuwe ett b́ jangitso itsh deyitwe, itwere dambe ango tahok'o tah itdek'fetsosh Iyerusalem kitutse betere.»
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 Maniye hakon Iyesus b́ danifuwotsi Iyerusalem kitutse kishdek't Betaniyi datsats b́ borfetso dek't bíam, manoknowere b́ kisho jargdek't boon b́deeri.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 Boon deroke b́beyiruok'on boatse k'aleyat daromaand k'az b́tuu.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 Bowere bísh bosagadi, geneeúfetst Iyerusalem maants k'az boaani.
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 Ik'onowere údefetst aawu aawon Ik'i mootse t'ut'uerakne boteshi.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
