Luk'as Dooshishiyo 23
1 Maniye hakon manoke kakuwedek't beyiru ash ashuwots dek' amt P'ilat'os shinats t'intsbok'ri,
Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 Hank'o ettnwere bín s'aamiyo dek' botuwi, «Ashaan no ashuwotsi b́shelifere daatsrone, Rom nugúsoshowere ereero dasherawok'o bazife, ando ‹Taahe nuguso Krstos taane› ettniye b́ keewiri.»
О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 P'ilat'oswere «Ayhudiwots naasho neeneya?» ett Iyesusi bíaati. Iyesuswere «Nee niettsok'oyiye» bí eti.
А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 Manoor P'ilat'os kahani naashuwotsnat ash ashosh «Ashaanatse eegor t'afiyo daatsratse» bí et.
И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 Boomó «Ashaan Geliln b́detstso hanok b́borfetsosh, Yihud dats jamatse daniyfetst ash asho boatsatseyo bofayetuwok'o b́ woshiri» etfetst kup'shdek't bos'aamiyi.
А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 P'ilat'os Gelili eteets shútsman b́ shishtsok'on, «Ashaan Gelil dats asheya?» ett bíaat.
А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 Iyesus b́ waa Herodis alts datsatse b́ waatsok'o b́ dantsok'on Herodisok damibk'ri, Herodisuwere manoor Iyerusalemitsa b́tesh.
И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 Herodisuwere Iyesusi b́bek'tsok'on ayidek't gene'úb́guts, Iyesus jango b́shishtsotse bín bek'ono ayoto tewuntni b́teshi, mank'o Iyesus adits finuwotsno b́ finefere bek'oshor b́geefotsna.
А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 Mansh Herodis Iyesusi ay keewo bíaat, Iyesusmó bísh eegor aaniratse.
И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 Kahni naashuwotsnat Muse nemo danifuwots manoke need'dek't kup'idek't bín bos'aamiri.
А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Herodis b́ jirwotsnton bíats trgic'o b́ kaash, tahi sheengonowere bíats takdek't P'ilat'osok aani dek't damib́k'r.
Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 Herodisnat P'ilat'osn maniye shin balngar teshtswots manots aawots jagebowutsi.
В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Maniye hakon P'ilat'os k'eesi naashuwotsi, ash jishfuwotsnat ashuwotsi dabdek't iknon b́ s'eegi,
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 Hank'owere boosh bí et, « ‹Ashuwotsi bo fayetuwok'o b́ tuuziri› etaat ashaan t maants dek'at it weyi, taawere hamb it shinatse aatat tiere it etts jam weeron ashaanatse ik t'afiyonor daatsratse.
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Mank'owere Herodiswor bíatse b́ t'afitso ikonor b́ t'ut'tsotse nomand aani dek't doyik'rere, eshe ashaanatse k'irosh bín betsit keewo ikonor bíatse daatsratse.
Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 Manshe garafarniye bín faksh t k'ritiye.»
И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 [Dúre dúron Fazigi bali aawots P'ilat'os tipitsi ashuwotsitse iko ashuwotssh b́ fakshfotsna.]
А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Mansh ash jamo «Ashaan no ááwatse ok t'afiwe! Berbannmo biishde fakshk'rowe noosha!» et fetst ik k'aaron bokuhi.
Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 Berban kitutse dimbro tuuzt ashono ud't manatse tuutson tip moots tipek asha b́tesh.
(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 P'ilat'os Iyesusi bíshde faksho geyat́ aani ash ashuwotssh b́keewu.
И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 Ashuwotsmo «Bín jirk'rowe! jirk'rowe bína!» ett bokuhi.
А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 P'ilat'osuwere keezlo boosh hank'o bíet, «Ashaan b́ t'afitso b́jamon eebi? Taa k'irosh bín betsit keewo eegor bí atse datsratsere, manshe garafarni faksh tk'riti.»
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 Boomó bok'aaro eenshdek't «Jiir k'rowe bína!» ett bokuhi, ashuwotsnat k'eesi naashuwots k'aaro ayidek't enbgutsi.
Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 Manatse tuutson bo aattso boosh k'aletuwok'o P'ilat'os angsh b́k'r.
И Пилат реши да изпълни искането им:
25 Galotse asho beezo bazt ando asho úd't bíere tipt teshetso Berbani bo aattsok'on fakshb́k'ri, Iyesusnmo boshuntsok'on boosh beshidek't imb́k'r.
Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 Mann Iyesusi dek't boami, dek't boamfere K'erena eteets datsi ash wottso Simoni gat'ariyon kito maants b́kindfere dats bodek'i, bín detsdek't mask'aliyo Iyesusko kuridek't Iyesus shuutso shoyde b́shaituwok'o bo k'ali.
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 Ay ashonwere Iyesus shutsats shoydektni boamir bítesh, bodagotsno bo gero jot'fetst eepiru maats maatsuwots fa'ano.
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 Iyesusmó bomaand wongr ett hank'o boosh bíet, «It Iyerusalem dats máátsuwotso! it tokonat it na'osh efere bako taash eepk'ayere!
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 ‹Mahan wotts máátsuwots, shurawu maac'wotsnat s'aatsrawu s'atsuwots awuk'o derekno!› eteet aawwots weetúnee.
защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Manoor ash ashuwots gúrwotssh, ‹No abaats grshore!› guri teuwotsshowere ‹Noon atsuwore!› eto deebotuwiti.
Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Miti motsats hank'o keewu jaman k'aletka wotiyal eshe miti shuk'onmo awuk'owek'uwa k'aleti?»
Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 Mank'owere gond finets git ashuwotsi Iyesusnton úd'osh dek't boami.
И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 Took k'ola wee K'araniyo eteef beyokok bobodtsokon manoke Iyesusi jitbok'ri, mank'o gond finets ash gitwotsi iko Iyesus giromaants iko b́ k'anomaants jitbok'ri.
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 Maniyehakon Iyesus, «T niho! bo k'aliruwo bodanawotse boosh orowa eree!» bíet. Kes' kes'fuwotsu Iyesus tahats it'o oorsht kaybodek'i.
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 Ash ashonwere need'dek'tni bos'iliri botesh, Ayhudi naashuwots uwere «K'oshuwotsnoó worire and eshe bí Ik'i futtso Ik'o b́tokosh marat'bdek'tsoni wotiyal aab b́ tooko woriwe!» etfetst́ bíts bokaashi.
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Kes' kes'fuwotswere mank'o bíatsa bokashfera botesh, b́maand t'int bíro ayidek't shashtso boimi.
Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 Bowor mank'o «Nee arikon ayhudiwotsko naasho nana wotiyal aab n tooko woride'e!» boetiri.
Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 «Ayhudiwotsko naasho haniye» ett guut'etso Iyesus jitetsi k'oyats gedbok'ri.
А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 Iyesusnton jitets gond finetsuwotsitse iko, Iyesussh, «Nee mesihiyo nenoshna? Aab eshe n tokonat noon woriwe!» ett bín b́ c'ashfera b́tesh.
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 Boyitse ikonmó bín hank'o ettni b́fay, «Neewor bíki naari angshotse bedek'at Ik'o sharatsiya?
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 Noo nofints morratse tuutso noosh wotit fayo daatsrone, ashaanmó eegonor t'afiyo deshatse.»
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 Manats dabt Iyesussh, «Doonzono! n mengstots n woor taan batk'aye.» bíet.
И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 Iyesuswere «Ariko neesh keewiruwe, hambets taanton genetotse daatsetune» bíet.
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 Man b́wotuwe aaw shrt sa'atok'ona b́tesh, manortson tuut jed'iy sa'ato b́borfetsosh datsjamatse t'alu wotb́gutsi.
А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 Aawo t'aluwu b́wutsi, Ik'i meyitsi magarajo taalotse dek't tuut gaad'at gitoko kayb́gutsi.
като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 Iyesuswere b́k'aaro eenshdek't, «Nihono! hambiye! tkashu nkishats beshidek'at adaro imiruwe!» bí et, man bíettsok'on b́ kasho bíatsotse k'azb́kesh.
И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 Manoke teshts bali naash wottso, wotts man b́bek'tsok'on «Arikon ashaan kááwe b́teshi!» ett Ik'o b́ mangiy.
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 Wotit keewo s'ilosh manoke kakuwedek't teshts ash jamo wotts keewuman bobek'tsok'on bo gero k'is'fere bo galomand k'azboaani.
А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 Iyesusi karnon dants ash jamwotsnat Galil datsatse tuut b́shutsatse sha'efere waats máátswots wokoon need'dek't keewan bo s'iliri.
А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 Ayhudiwots kitt wotts Armatyasitse befo Yosefi eteef asho fa'e b́tesh, bíwere kaawonat ash sheenga b́tesh, ayhudiwotsitse moosh moshifuwotsitsi ikoni.
И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 Wotowa ereo ayhudiwots shiyewonat t malots kindratse b́tesh, bí Ik'i mengsto kotiru asho b́ tesh.
който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 Ashman P'ilat'osok t'int Iyesus duuno bísh b́ imish bíaat.
той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 Dunonowere orshdek't hariya eteef c'ic'i dek't wozets tahon k'odbok'ri, ash k'osho konuwor bíts b́ dukerawu s'alatse k'ewudek't k'aniyets doowots duukb́k'r,
И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 Man b́k'aluwere kokowots kooc' Sanbatosh k'anoke beyefera b́tesh.
И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 Geliln tuut Iyesus shuutso waats máátswots Yosefnton amt b́ doowo bo s'iili, duunono awuk'o k'aldek' duuktsok'oi bo s'iil.
И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 Bogalomandowere aanat duunosh wotit shak' shawu wotts k'memiyonat shituwo k'ani bok'r, bo nemok'on sanbati aawots kashdek't bojin.
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
