أَمْثَالٌ 31

١ 1 كَلَامُ لَمُوئِيلَ مَلِكِ مَسَّا، عَلَّمَتْهُ إِيَّاهُ أُمُّهُ:

Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:

٢ 2 مَاذَا يَا ٱبْنِي؟ ثُمَّ مَاذَا يَا ٱبْنَ رَحِمِي؟ ثُمَّ مَاذَا يَا ٱبْنَ نُذُورِي؟

Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

٣ 3 لَا تُعْطِ حَيْلَكَ لِلنِّسَاءِ، وَلَا طُرُقَكَ لِمُهْلِكَاتِ ٱلْمُلُوكِ.

Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

٤ 4 لَيْسَ لِلْمُلُوكِ يَا لَمُوئِيلُ، لَيْسَ لِلْمُلُوكِ أَنْ يَشْرَبُوا خَمْرًا، وَلَا لِلْعُظَمَاءِ ٱلْمُسْكِرُ.

Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?

٥ 5 لِئَلَّا يَشْرَبُوا وَيَنْسَوْا ٱلْمَفْرُوضَ، وَيُغَيِّرُوا حُجَّةَ كُلِّ بَنِي ٱلْمَذَلَّةِ.

Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.

٦ 6 أَعْطُوا مُسْكِرًا لِهَالِكٍ، وَخَمْرًا لِمُرِّي ٱلنَّفْسِ.

Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

٧ 7 يَشْرَبُ وَيَنْسَى فَقْرَهُ، وَلَا يَذْكُرُ تَعَبَهُ بَعْدُ.

За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

٨ 8 اِفْتَحْ فَمَكَ لِأَجْلِ ٱلْأَخْرَسِ فِي دَعْوَى كُلِّ يَتِيمٍ.

Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

٩ 9 اِفْتَحْ فَمَكَ. ٱقْضِ بِٱلْعَدْلِ وَحَامِ عَنِ ٱلْفَقِيرِ وَٱلْمِسْكِينِ.

Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

١٠ 10 اِمْرَأَةٌ فَاضِلَةٌ مَنْ يَجِدُهَا؟ لِأَنَّ ثَمَنَهَا يَفُوقُ ٱللَّآلِئَ.

Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

١١ 11 بِهَا يَثِقُ قَلْبُ زَوْجِهَا فَلَا يَحْتَاجُ إِلَى غَنِيمَةٍ.

Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

١٢ 12 تَصْنَعُ لَهُ خَيْرًا لَا شَرًّا كُلَّ أَيَّامِ حَيَاتِهَا.

Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

١٣ 13 تَطْلُبُ صُوفًا وَكَتَّانًا وَتَشْتَغِلُ بِيَدَيْنِ رَاضِيَتَيْنِ.

Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

١٤ 14 هِيَ كَسُفُنِ ٱلتَّاجِرِ. تَجْلِبُ طَعَامَهَا مِنْ بَعِيدٍ.

Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

١٥ 15 وَتَقُومُ إِذِ ٱللَّيْلُ بَعْدُ وَتُعْطِي أَكْلًا لِأَهْلِ بَيْتِهَا وَفَرِيضَةً لِفَتَيَاتِهَا.

При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

١٦ 16 تَتَأَمَّلُ حَقْلًا فَتَأْخُذُهُ، وَبِثَمَرِ يَدَيْهَا تَغْرِسُ كَرْمًا.

Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

١٧ 17 تُنَطِّقُ حَقَوَيْهَا بِٱلْقُوَّةِ وَتُشَدِّدُ ذِرَاعَيْهَا.

Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

١٨ 18 تَشْعُرُ أَنَّ تِجَارَتَهَا جَيِّدَةٌ. سِرَاجُهَا لَا يَنْطَفِئُ فِي ٱللَّيْلِ.

Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

١٩ 19 تَمُدُّ يَدَيْهَا إِلَى ٱلْمِغْزَلِ، وَتُمْسِكُ كَفَّاهَا بِٱلْفَلْكَةِ.

Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

٢٠ 20 تَبْسُطُ كَفَّيْهَا لِلْفَقِيرِ، وَتَمُدُّ يَدَيْهَا إِلَى ٱلْمِسْكِينِ.

Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

٢١ 21 لَا تَخْشَى عَلَى بَيْتِهَا مِنَ ٱلثَّلْجِ، لِأَنَّ كُلَّ أَهْلِ بَيْتِهَا لَابِسُونَ حُلَلًا.

Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

٢٢ 22 تَعْمَلُ لِنَفْسِهَا مُوَشَّيَاتٍ. لِبْسُهَا بُوصٌ وَأُرْجُوانٌ.

Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.

٢٣ 23 زَوْجُهَا مَعْرُوفٌ فِي ٱلْأَبْوَابِ حِينَ يَجْلِسُ بَيْنَ مَشَايخِ ٱلْأَرْضِ.

Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

٢٤ 24 تَصْنَعُ قُمْصَانًا وَتَبِيعُهَا، وَتَعْرِضُ مَنَاطِقَ عَلَى ٱلْكَنْعَانِيِّ.

Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;

٢٥ 25 اَلْعِزُّ وَٱلْبَهَاءُ لِبَاسُهَا، وَتَضْحَكُ عَلَى ٱلزَّمَنِ ٱلْآتِي.

Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

٢٦ 26 تَفْتَحُ فَمَهَا بِٱلْحِكْمَةِ، وَفِي لِسَانِهَا سُنَّةُ ٱلْمَعْرُوفِ.

Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

٢٧ 27 تُرَاقِبُ طُرُقَ أَهْلِ بَيْتِهَا، وَلَا تَأْكُلُ خُبْزَ ٱلْكَسَلِ.

Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

٢٨ 28 يَقُومُ أَوْلَادُهَا وَيُطَوِّبُونَهَا. زَوْجُهَا أَيْضًا فَيَمْدَحُهَا:

Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:

٢٩ 29 «بَنَاتٌ كَثِيرَاتٌ عَمِلْنَ فَضْلًا، أَمَّا أَنْتِ فَفُقْتِ عَلَيْهِنَّ جَمِيعًا».

Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

٣٠ 30 اَلْحُسْنُ غِشٌّ وَٱلْجَمَالُ بَاطِلٌ، أَمَّا ٱلْمَرْأَةُ ٱلْمُتَّقِيَةُ ٱلرَّبَّ فَهِيَ تُمْدَحُ.

Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

٣١ 31 أَعْطُوهَا مِنْ ثَمَرِ يَدَيْهَا، وَلْتَمْدَحْهَا أَعْمَالُهَا فِي ٱلْأَبْوَابِ.

Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.