أَمْثَالٌ 23

١ 1 إِذَا جَلَسْتَ تَأْكُلُ مَعَ مُتَسَلِّطٍ، فَتَأَمَّلْ مَا هُوَ أَمَامَكَ تَأَمُّلًا،

Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

٢ 2 وَضَعْ سِكِّينًا لِحَنْجَرَتِكَ إِنْ كُنْتَ شَرِهًا.

Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

٣ 3 لَا تَشْتَهِ أَطَايِبَهُ لِأَنَّهَا خُبْزُ أَكَاذِيبَ.

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

٤ 4 لَا تَتْعَبْ لِكَيْ تَصِيرَ غَنِيًّا. كُفَّ عَنْ فِطْنَتِكَ.

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

٥ 5 هَلْ تُطَيِّرُ عَيْنَيْكَ نَحْوَهُ وَلَيْسَ هُوَ؟ لِأَنَّهُ إِنَّمَا يَصْنَعُ لِنَفْسِهِ أَجْنِحَةً. كَٱلنَّسْرِ يَطِيرُ نَحْوَ ٱلسَّمَاءِ.

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

٦ 6 لَا تَأْكُلْ خُبْزَ ذِي عَيْنٍ شِرِّيرَةٍ، وَلَا تَشْتَهِ أَطَايِبَهُ،

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

٧ 7 لِأَنَّهُ كَمَا شَعَرَ فِي نَفْسِهِ هَكَذَا هُوَ. يَقُولُ لَكَ: «كُلْ وَٱشْرَبْ» وَقَلْبُهُ لَيْسَ مَعَكَ.

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

٨ 8 ٱللُّقْمَةُ ٱلَّتِي أَكَلْتَهَا تَتَقَيَّأُهَا، وَتَخْسَرُ كَلِمَاتِكَ ٱلْحُلْوَةَ.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

٩ 9 فِي أُذُنَيْ جَاهِلٍ لَا تَتَكَلَّمْ لِأَنَّهُ يَحْتَقِرُ حِكْمَةَ كَلَامِكَ.

Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

١٠ 10 لَا تَنْقُلِ ٱلتُّخُمَ ٱلْقَدِيمَ، وَلَا تَدْخُلْ حُقُولَ ٱلْأَيْتَامِ،

Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

١١ 11 لِأَنَّ وَلِيَّهُمْ قَوِيٌّ. هُوَ يُقِيمُ دَعْوَاهُمْ عَلَيْكَ.

Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

١٢ 12 وَجِّهْ قَلْبَكَ إِلَى ٱلْأَدَبِ، وَأُذُنَيْكَ إِلَى كَلِمَاتِ ٱلْمَعْرِفَةِ.

Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

١٣ 13 لَا تَمْنَعِ ٱلتَّأْدِيبَ عَنِ ٱلْوَلَدِ، لِأَنَّكَ إِنْ ضَرَبْتَهُ بِعَصًا لَا يَمُوتُ.

Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

١٤ 14 تَضْرِبُهُ أَنْتَ بِعَصًا فَتُنْقِذُ نَفْسَهُ مِنَ ٱلْهَاوِيَةِ. (Sheol h7585)

Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)

١٥ 15 يَا ٱبْنِي، إِنْ كَانَ قَلْبُكَ حَكِيمًا يَفْرَحُ قَلْبِي أَنَا أَيْضًا،

Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

١٦ 16 وَتَبْتَهِجُ كِلْيَتَايَ إِذَا تَكَلَّمَتْ شَفَتَاكَ بِٱلْمُسْتَقِيمَاتِ.

Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

١٧ 17 لَا يَحْسِدَنَّ قَلْبُكَ ٱلْخَاطِئِينَ، بَلْ كُنْ فِي مَخَافَةِ ٱلرَّبِّ ٱلْيَوْمَ كُلَّهُ.

Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

١٨ 18 لِأَنَّهُ لَا بُدَّ مِنْ ثَوَابٍ، وَرَجَاؤُكَ لَا يَخِيبُ.

Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

١٩ 19 اِسْمَعْ أَنْتَ يَا ٱبْنِي، وَكُنْ حَكِيمًا، وَأَرْشِدْ قَلْبَكَ فِي ٱلطَّرِيقِ.

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

٢٠ 20 لَا تَكُنْ بَيْنَ شِرِّيبِي ٱلْخَمْرِ، بَيْنَ ٱلْمُتْلِفِينَ أَجْسَادَهُمْ،

Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

٢١ 21 لِأَنَّ ٱلسِّكِّيرَ وَٱلْمُسْرِفَ يَفْتَقِرَانِ، وَٱلنَّوْمُ يَكْسُو ٱلْخِرَقَ.

Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

٢٢ 22 اِسْمَعْ لِأَبِيكَ ٱلَّذِي وَلَدَكَ، وَلَا تَحْتَقِرْ أُمَّكَ إِذَا شَاخَتْ.

Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

٢٣ 23 اِقْتَنِ ٱلْحَقَّ وَلَا تَبِعْهُ، وَٱلْحِكْمَةَ وَٱلْأَدَبَ وَٱلْفَهْمَ.

Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

٢٤ 24 أَبُو ٱلصِّدِّيقِ يَبْتَهِجُ ٱبْتِهَاجًا، وَمَنْ وَلَدَ حَكِيمًا يُسَرُّ بِهِ.

Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

٢٥ 25 يَفْرَحُ أَبُوكَ وَأُمُّكَ، وَتَبْتَهِجُ ٱلَّتِي وَلَدَتْكَ.

Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

٢٦ 26 يَا ٱبْنِي أَعْطِنِي قَلْبَكَ، وَلْتُلَاحِظْ عَيْنَاكَ طُرُقِي.

Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

٢٧ 27 لِأَنَّ ٱلزَّانِيَةَ هُوَّةٌ عَمِيقَةٌ، وَٱلْأَجْنَبِيَّةُ حُفْرَةٌ ضَيِّقَةٌ.

Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

٢٨ 28 هِيَ أَيْضًا كَلِصٍّ تَكْمُنُ وَتَزِيدُ ٱلْغَادِرِينَ بَيْنَ ٱلنَّاسِ.

Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

٢٩ 29 لِمَنِ ٱلْوَيْلُ؟ لِمَنِ ٱلشَّقَاوَةُ؟ لِمَنِ ٱلْمُخَاصَمَاتُ؟ لِمَنِ ٱلْكَرْبُ؟ لِمَنِ ٱلْجُرُوحُ بِلَا سَبَبٍ؟ لِمَنِ ٱزْمِهْرَارُ ٱلْعَيْنَيْنِ؟

Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?

٣٠ 30 لِلَّذِينَ يُدْمِنُونَ ٱلْخَمْرَ، ٱلَّذِينَ يَدْخُلُونَ فِي طَلَبِ ٱلشَّرَابِ ٱلْمَمْزُوجِ.

На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

٣١ 31 لَا تَنْظُرْ إِلَى ٱلْخَمْرِ إِذَا ٱحْمَرَّتْ حِينَ تُظْهِرُ حِبَابَهَا فِي ٱلْكَأْسِ وَسَاغَتْ مُرَقْرِقَةً.

Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

٣٢ 32 فِي ٱلْآخِرِ تَلْسَعُ كَٱلْحَيَّةِ وَتَلْدَغُ كَٱلْأُفْعُوانِ.

Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

٣٣ 33 عَيْنَاكَ تَنْظُرَانِ ٱلْأَجْنَبِيَّاتِ، وَقَلْبُكَ يَنْطِقُ بِأُمُورٍ مُلْتَوِيَةٍ.

Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

٣٤ 34 وَتَكُونُ كَمُضْطَجعٍ فِي قَلْبِ ٱلْبَحْرِ، أَوْ كَمُضْطَجعٍ عَلَى رَأْسِ سَارِيَةٍ.

Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

٣٥ 35 يَقُولُ: «ضَرَبُونِي وَلَمْ أَتَوَجَّعْ! لَقَدْ لَكَأُونِي وَلَمْ أَعْرِفْ! مَتَى أَسْتَيْقِظُ؟ أَعُودُ أَطْلُبُهَا بَعْدُ!».

Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?