Acts 19
1 Apolo bu kaba ku Kolinto, Polo wusabuka zunga ki miongo, wutulaku Efeso; kuna kadenginina minlonguki minkaka.
А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.
2 Wuba yuvula: —Beno lutambula Pheve Yinlongo mu thangu luwilukila e? Bamvutudila: —Nana! Tuwiluꞌeto ko ti pheve Yinlongo yidi!
И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
3 Polo wuba yuvula diaka: —A mbotokolo mbi lutambula e? Bamvutudila: —Mbotokolo yibotika Yowani tutambula!
И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
4 Bosi Polo wuba kamba: —Yowani wubotika mbotokolo yi batu bobo babalula mavanga bu katuba ti bawilukila mutu wowo wunkuiza ku manima mandi; Yesu niandi mutu beni.
А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.
5 Buna bawa mambu momo, babotama mu dizina di Pfumu Yesu.
И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 Bosi, Polo bu kaba tetika mioko babaka Pheve Yinlongo ayi bayolukamu zimbembo zinkaka ayi babikula.
И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 Baba nduka-nduka kumi batu buadi.
И те всички бяха около дванадесет мъже.
8 Bosi bu kakota mu nzo lukutukunu, wuyolukila mu kambu memata mu tezo ki zingondi zitatu, wuba leba mu wilukila mambu ma Kipfumu ki Nzambi.
И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.
9 Vayi sumbu bankaka bamanga wilukila ayi baba matingu bu baba tubanga mambimbi mu diambu di nzila yi Pfumu va ntuala nkangu, diawu Polo kaba bikila, wuvambana yawu ayi wunata minlonguki mu nzo nkanda yi Tilanusi; kuawu kalonga kadika lumbu.
А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
10 Mimvu miodi kasadila buawu. Diawu babo baba kalanga mu Azi, baba Bayuda voti basi Ngelese, bawa mambu ma Pfumu.
И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.
11 Bosi Nzambi wuvanga bikumu binneni mu nzila yi Polo;
При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;
12 nkutu nate batu babonga misuala ayi minledi miomi mibelakana nitu yi Polo mu diambu batetika miawu bambevo; buna bambevo zibeluka ayi ziphevi zimbimbi zitotuka.
дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
13 Bayuda bankaka baba kuenda diengilanga mu bibuangu mu kuendatotulanga ziphevi zimbimbi mu batu, batona sadila dizina di Pfumu Yesu mu totula ziphevi zimbimbi. Bakamba ziphevi zimbimbi ti: —Mu dizina di Yesu diodi Polo keti longila, ndikulutumina totuka!
А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
14 Tsambuadi di bana ba Sikeva bawu bavanga mambu momo. Sikeva wuba pfumu yi zinganga Nzambi zi Bayuda.
И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 Vayi pheve yimbimbi yiba vutudila: —Minu nzebi Yesu ayi nzebi nani Polo vayi beno luidi banani e?
Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 Vana vawu, mutu wowo wuba pheve yimbimbi wuba buila mu nitu, wuba lutila mu ngolo ayi wuba yamisa mu kikhesa. Batina mu nzo beni. Sumbu baba kuenda tini, bamemana luala ayi pheni nkua baba.
И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
17 Nsamu beni wumana tembakana muidi batu boso bobo baba kalanga ku Efeso; basi Ngelese ayi bayuda. Babo bamona boma, bosi dizina di Yesu dikemboso.
И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
18 Bawombo mu batu bobo bawilukila bayiza ayi batuba mambu mosomambimbi momo bavanga.
И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Bawombo mu batu bobo basadila mazi banata zibuku ziawu, bayoka ziawu va meso ma batu boso. Thalu yifua zibuku beni yiba nduka-ndukamakuma tanu ma zimili zi bivanza.
Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.
20 Mu lulendo lolo mambu ma Pfumu matembikinina ayi mamonisa zingoloziandi.
Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.
21 Mambu mama bu mavioka, Polo wukubika nzila mu mabanza mandi muviokila ku Maseduani ayi ku Akayi ayi mu kuenda ku Yelusalemi bu katuba: —Minu mana ba kuna, mfueti kuenda ku Loma.
И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 Wutuma bisadi biba salanga yandi va kimosi Timote ayi Elasitusi, ku Maseduani vayi niandi veka wusiala fioti ku Azi.
И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.
23 Vayi muna thangu beni, khindu yitotuka ku Efeso mu diambu di nzila yi Pfumu.
А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
24 Bila mutu wumosi, dizina diandi Demetiliwusi, wuba fulanga bisengo, niandi wuba vanganga zinzo zi nzambi zi Alitemisi, nzambi yimosi yi nketo, wuvana diluaku dibakila zimbongo ziwombo kuidi bisadi biandi.
Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25 Wukutikisa bisadi biandi ayi batu bobo baba salanga bisalu bi ntindu wowo, wuba kamba: —Zikhomba, luzebi kueno ti mamboti meto mu kisalu kiaki madi.
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
26 Lulembo moni ayi lulembo wi, bika sia ti mu Efeso kaka vayi nate mu Azi dioso, mambu malembo vangi Polo diodi dilembo kambisilanga batu ti zinzambi ziozi zivangulu mu mioko mi batu zisi kuandi zinzambi ko ayi batu bawombo kavukumuni.
И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.
27 Bika sia ti kioki kisalu kieto kuandi ki kuiza fui vayi ayi nzo nzambi yi Alitemisi, nzambi yinneni yi nketo, yikuiza kambu kinzukungu. Buna dilenda ba ti batu balendi buela kinzikanga Alitemisi ko, nzambi yoyi Azi dioso ayi nza yimvimba bansambilanga!
И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.
28 Batu bu bawa mambu momo, bafuema ayi batona yamikina: —Alitemisi di basi Efeso widi wunneni!
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!
29 Divula dioso di Efeso dikota divunzi ayi mu kithuadi, bakota mu nzo yi bisavu. Bavitumuna Ngayusi ayi Alisitalike basi Maseduani, bakundi baba kibanga va kimosi ayi Polo.
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.
30 Polo bu kaba mayindu ma kota kuna kuba batu, minlongukiminkandika.
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Bapfumu bankaka zi zunga kina ziozi baba bakundi ba Polo bamfidisila thumu ti kabika kuenda ku nzo yi bisavu.
Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
32 Divuda dinneni dibua mu nkangu, bankaka bayamikina diambu diadi; bankaka diambu dina. Bawombo mu bawu basia sudika ko bila mbi bakutikinina.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.
33 Bayuda babonga alekizande va khati nkangu, bantula ku ntuala ayi batu bankaka. Niandi wuvumuna koko kuandi mu diambu wuzola nuanina batu bandi va ntuala nkangu.
А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
34 Vayi bu babakula ti niandi Nyuda, buna baluta buela yamikina ngolomu mbembo yimosi nduka-nduka mu tezo ki zithangu zizole ti: —Alitemisi yi basi Efeso widi wunnene!
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!
35 Bosi nsoniki wu divula diyiza lembika biyoko; diba kamba: —A basi Efeso! A nani mu batu zimbulu ti divula di basi Efeso didi divula dinkebanga nzo yi nzambi yi Alitemisi wunneni ayi tumba kiandi kioki kiba ku diyilu e?
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
36 Bu didi ti diambu diadi didi di kiedika, buna mboti luba dio sui, lubika vanga diambu mu kambu yindula.
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
37 Bila batu bobo luneti vava basi yiba bima mu nzo nzambi ko ayi basi finga nzambi eno yinketo ko.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 Enati Demetiliwusi ayi batu beti sala yandi bawu babeki mutu mambu, ntilibinadu widi wuzibuka ayi mazuzi madi; buna balenda kuawu fundana.
Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
39 Enati mambu mankaka madi yeno ma buela, buna mela talu ku lukutukunu boso buididi Mina.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
40 Bila balenda kutufunda banga batu batotudi khindu mu diambu di mambu mavangimini buabu ayi bila kikadi monika kioki tukutikinini, buelatulendi baka diambu di vutula ko enati batuyuvudi.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.
41 Bu kamana tuba mambu momo; wutulula nkangu.
И като рече това, разпусна събранието.
