Zǝbur 126

1 «Yuⱪiriƣa qiⱪix nahxisi» Pǝrwǝrdigar Ziondin sürgün bolƣanlarni ⱪayturup kǝlgǝndǝ, Biz qüx kɵrgǝndǝkla bolduⱪ;

Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 Aƣzimiz külkigǝ, Tilimiz xadlinixⱪa toldi; Xu tapta ǝllǝr arisida ular: — «Pǝrwǝrdigar ularƣa zor ixlarni ⱪilip bǝrdi» — deyixti.

Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

3 Pǝrwǝrdigar dǝrwǝⱪǝ biz üqün zor ixlarni ⱪildi, Biz bulardin xadlinimiz.

Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

4 Jǝnubtiki ⱪuruⱪ eriⱪlar [xar-xar sularƣa] aylandurulƣandǝk, Biz tutⱪunlarnimu ɵz ǝrkimizgǝ ⱪayturƣaysǝn, i Pǝrwǝrdigar;

Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

5 Kɵz yaxlirini eⱪitip teriƣanlar xadliⱪ bilǝn orar;

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 Yiƣlap yürüp qaqidiƣan uruⱪni kɵtürgǝn kixi, Bǝrⱨǝⱪ, xadliⱪ-tǝntǝnǝ bilǝn oriƣan baƣlirini kɵtürüp ⱪaytip kelidu.

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.