Pǝnd-nǝsiⱨǝtlǝr 31
1 Tɵwǝndikilǝr, padixaⱨ Lǝmuǝlgǝ uning anisi arⱪiliⱪ wǝⱨiy bilǝn kǝlgǝn sɵzlǝrdur; anisi bu sɵzlǝrni uningƣa ɵgǝtkǝn:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 I oƣlum, i mening amriⱪim, ⱪǝsǝmlǝr bilǝn tiligǝn arzuluⱪum, mǝn sanga nemǝ dǝy?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Küq-ⱪuwwitingni ayal-hotunlar tǝripigǝ sǝrp ⱪilmiƣin; Yaki padixaⱨlarnimu wǝyran ⱪilidiƣan ixlarƣa berilgüqi bolma!
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 I Lǝmuǝl, xarab iqix padixaⱨlarƣa layiⱪ ǝmǝs, Əmirlǝrgimu ⱨaraⱪⱪa humar bolux yaraxmas.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Bolmisa ular xarab iqip, [muⱪǝddǝs] bǝlgilimilǝrni untup, Bozǝk bǝndilǝrning ⱨǝⱪⱪini astin-üstün ⱪiliwetixi mumkin.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Küqlük ⱨaraⱪ ɵlgüsi kǝlgǝnlǝrgǝ, ⱨǝsrǝtkǝ qɵmgǝnlǝrgǝ berilsun!
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Ular xarabni iqip, miskinlikini untup, Ⱪaytidin dǝrd-ǝlimini esigǝ kǝltürmisun!
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Ɵzliri üqün gǝp ⱪilalmaydiƣanlarƣa aƣzingni aqⱪin, Ⱨalak bolay degǝnlǝrning dǝwasidǝ gǝp ⱪil.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Süküt ⱪilma, ular üqün lilla ⱨɵküm ⱪil, Ezilgǝnlǝrning wǝ miskinlǝrning dǝrdigǝ dǝrman bol.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Pǝzilǝtlik ayalni kim tapalaydu? Uning ⱪimmiti lǝǝl-yaⱪutlardinmu zor exip qüxidu.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Erining kɵngli uningƣa tayinip hatirjǝm turidu, U bolƣaqⱪa erining alƣan oljisi kǝm ǝmǝstur!
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 U ɵmür boyi erigǝ wapadar bolup yahxiliⱪ ⱪilidu, Uni ziyanƣa uqratmaydu.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 U ⱪoy yungi wǝ kǝndir tepip, Ɵz ⱪoli bilǝn jan dǝp ǝjir ⱪilidu.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 U soda kemilirigǝ ohxax, [ailini beⱪixtiki] ozuⱪ-tülüklǝrni yiraⱪ jaylardin toxuydu.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Tang yorumasta u ornidin turidu, ailisidikilǝrgǝ yemǝklik tǝyyarlaydu, Hizmǝtkar-dedǝklǝrgǝ nesiwisini tǝⱪsim ⱪilidu.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 U bir parqǝ etizni ɵzi kɵrüp alidu; Ⱪoli bilǝn yiƣⱪan daramǝttin u bir üzümzar bina ⱪilidu.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 [Ixⱪa ⱪarap] u belini küq bilǝn baƣlar, Bilǝklirini küqlǝndürǝr;
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Ɵz ixining paydiliⱪliⱪiƣa kɵzi yetǝr, Keqiqǝ qiriƣini ɵqürmǝy ix ⱪilar.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 U ⱪolliri bilǝn qaⱪni qɵrǝr, Barmaⱪliri yip urquⱪini tutar.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Ajizlarƣa yardǝm ⱪolini uzitar; Ⱨajǝtmǝnlǝrgǝ ⱪollirini sozar.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Ⱪar yaƣⱪanda u ailisi toƣruluⱪ ǝndixǝ ⱪilmaydu, Ɵyidikilǝrning ⱨǝmmisigǝ ⱪizil kiyimlǝr kiydürülgǝn.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Kariwat yapⱪuqlirini ɵzi toⱪuydu; Ɵzining kiyim-keqǝkliri kanap wǝ sɵsün rǝhttindur.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Erining xǝⱨǝr dǝrwazilirida abruyi bar; Xu yǝrdǝ u yurttiki aⱪsaⱪallar ⱪataridin orun alidu.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 U nǝpis kanaptin kiyim-keqǝk tikip uni satidu; Bǝlwaƣlarni tikip sodigǝrlǝrni tǝminlǝydu.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Kiyimi küq-ⱪudrǝt wǝ izzǝt-ⱨɵrmǝttur; U kelǝqǝkkǝ ümid bilǝn külüp ⱪaraydu.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Aƣzini aqsila, dana sɵz ⱪilidu, Tilida meⱨribanǝ nǝsiⱨǝtlǝr bar.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 ailisidiki ixlardin daim hǝwǝr alidu, Bikarƣa nan yemǝydu.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Pǝrzǝntliri ornidin turup uningƣa bǝht-bǝrikǝt tilǝydu; Erimu mubarǝklǝp uni mahtap: —
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 «Pǝzilǝt bilǝn yaxiƣan ayallar kɵptur, Biraⱪ sǝn ularning ⱨǝmmisidinmu exip qüxisǝn» — dǝydu.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Güzǝllik seⱨri aldamqidur, Ⱨɵsn-jamalmu pǝⱪǝt bir kɵpük, halas, Pǝⱪǝt Pǝrwǝrdigardin ⱪorⱪidiƣan ayalla mahtilidu!
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 U ɵz meⱨnitining mewiliridin bǝⱨrimǝn bolsun! Əjirliri uni dǝrwazilarda ⱨɵrmǝt-xɵⱨrǝtkǝ erixtürsun!
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
