Pǝnd-nǝsiⱨǝtlǝr 19
1 Pǝzilǝtlik yolda mangƣan kǝmbǝƣǝl, Ⱨiyligǝr sɵzlük ǝhmǝⱪtin yahxidur.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Yǝnǝ, ƣǝyriti bar kixi bilimsiz bolsa bolmas; Aldirangƣu yoldin qiⱪar.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Kixining ǝhmǝⱪliⱪi ɵz yolini astin-üstin ⱪiliwetǝr; Xundaⱪ turuⱪluⱪ u kɵnglidǝ Pǝrwǝrdigardin rǝnjip aƣrinar.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Bayliⱪ dostni kɵp ⱪilar; Miskinlǝr bar dostidinmu ayrilip ⱪalar.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Yalƣan guwaⱨliⱪ ⱪilƣan jazalanmay ⱪalmas; Yalƣan eytⱪuqimu jazadin ⱪutulalmas.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Tola adǝm sehiydin iltipat kɵzlǝr; Sowƣat berip turƣuqiƣa ⱨǝmmǝ kixi dosttur.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Namratlaxⱪandin ⱪerindaxlirimu zerikǝr; Uning dostliri tehimu yiraⱪ ⱪaqar; Yalwurup ⱪoƣlisimu, ular tepilmas.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Pǝm-parasǝtkǝ erixküqi ɵzigǝ kɵyünǝr; Nurni saⱪliƣan kixining bǝhti bolar.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Yalƣan guwaⱨliⱪ ⱪilƣan jazalanmay ⱪalmas; Yalƣan eytⱪuqimu ⱨalak bolar.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Ⱨǝxǝmǝtlik turmux ǝhmǝⱪⱪǝ yaraxmas; Ⱪulning ǝmǝldarlar üstidin ⱨɵküm sürüxi tehimu ⱪamlaxmas.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Danixmǝnlik igisini asanliⱪqǝ aqqiⱪlanmaydiƣan ⱪilar; Hataliⱪni yoputup kǝqürüx uning xɵⱨritidur.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Padixaⱨning ƣǝzipi xirning ⱨuwlixiƣa ohxax dǝⱨxǝtlik bolar; Uning xǝpⱪiti yumran ot-qɵpkǝ qüxkǝn xǝbnǝmdǝk xerindur.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Əhmǝⱪ oƣul atisi üqün bala-ⱪazadur; Uruxⱪaⱪ hotunning zarlaxliri tohtimay temip qüxkǝn tamqǝ-tamqǝ yeƣinƣa ohxaxtur.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Ɵy bilǝn mal-mülük ata-bowilardin mirastur; Biraⱪ pǝm-parasǝtlik hotun Pǝrwǝrdigarning iltipatidindur.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Ⱨurunluⱪ kixini ƣǝplǝt uyⱪuƣa ƣǝrⱪ ⱪilar; Bikar tǝlǝp aqarqiliⱪning dǝrdini tartar.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 [Pǝrwǝrdigarning] ǝmrigǝ ǝmǝl ⱪilƣan kixi ɵz jenini saⱪlar; Ɵz yolliridin ⱨezi bolmiƣan kixi ɵlǝr.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Kǝmbǝƣǝllǝrgǝ rǝⱨimdilliⱪ ⱪilƣan, Pǝrwǝrdigarƣa ⱪǝrz bǝrgǝn bilǝn barawǝrdur; Uning xǝpⱪitini [Pǝrwǝrdigar] ⱪayturar.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Pǝrzǝntingning tǝrbiyini ⱪobul ⱪilixiƣa ümidwar bolup, Uni jazalap tǝrbiyǝ berip turƣin; Lekin uni ɵlgüqǝ har bolsun degüqi bolma.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Ⱪǝⱨrlik kixi jaza tartar; Uni ⱪutⱪuzmaⱪqi bolsang, ⱪayta-ⱪayta ⱪutⱪuzuxung kerǝk.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Nǝsiⱨǝtni angliƣin, tǝrbiyǝni ⱪobul ⱪilƣin, Undaⱪ ⱪilƣanda keyinki künliringdǝ dana bolisǝn.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Kixining kɵnglidǝ nurƣun niyǝtlǝr bar; Ahirida pǝⱪǝt Pǝrwǝrdigarning dalalǝt-ⱨidayitidin qiⱪⱪan ix aⱪar.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Kixining yeⱪimliⱪi uning meⱨir-muⱨǝbbitidindur; Miskin bolux yalƣanqiliⱪtin yahxidur.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Pǝrwǝrdigardin ǝyminix kixini ⱨayatⱪa erixtürǝr; U kixi hatirjǝm, toⱪ yaxap, bala-ⱪaza qüxürülüxidin haliy bolar.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ⱨurun ⱪolini sunup ⱪaqiƣa tiⱪⱪini bilǝn, Ƣizani aƣziƣa selixⱪimu ⱨurunluⱪ ⱪilar.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ⱨakawurƣa ⱪilinƣan tayaⱪ jazasi saddiƣa ⱪilinƣan ibrǝttur; Yorutulƣan kixigǝ berilgǝn tǝnbiⱨ, Uning bilimini tehimu ziyadǝ ⱪilar.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Atisining melini buliƣan, Anisini ɵyidin ⱨǝydǝp qiⱪarƣan, Rǝswaliⱪ, iza-aⱨanǝt ⱪaldurƣuqi oƣuldur.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 I oƣul, nǝsiⱨǝtkǝ ⱪuliⱪingni yupuruwalsang, Əⱪilning tǝlimliridin yiraⱪlaxⱪiningdur.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Pǝskǝx guwaⱨqi adalǝtni mazaⱪ ⱪilƣuqidur; Yaman adǝmning aƣzi rǝzillikni yutar.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Ⱨakawurlar üqün jazalar tǝyyardur, Əhmǝⱪlǝrning dümbisigǝ uridiƣan ⱪamqa tǝyyardur.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
