Pǝnd-nǝsiⱨǝtlǝr 16
1 Kɵngüldiki niyǝtlǝr insanƣa tǝwǝdur; Biraⱪ tilning jawabi Pǝrwǝrdigarning ilkididur.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Insan ɵzining ⱨǝmmǝ ⱪilƣan ixini pak dǝp bilǝr; Lekin ⱪǝlbdiki niyǝtlǝrni Pǝrwǝrdigar taraziƣa selip tartip kɵrǝr.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Niyǝt ⱪilƣan ixliringni Pǝrwǝrdigarƣa tapxurƣin, Xundaⱪ ⱪilƣanda pilanliring pixip qiⱪar.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Pǝrwǝrdigar barliⱪ mǝwjudiyǝtning ⱨǝrbirini mǝlum mǝⱪsǝt bilǝn apiridǝ ⱪilƣan; Ⱨǝtta yamanlarnimu balayi’apǝt küni üqün yaratⱪandur.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Tǝkǝbburluⱪⱪa tolƣan kɵngüllǝrning ⱨǝrbiri Pǝrwǝrdigarƣa yirginqliktur; Ⱪol tutuxup birlǝxsimu, jazasiz ⱪalmas.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Muⱨǝbbǝt-xǝpⱪǝt wǝ ⱨǝⱪiⱪǝt bilǝn gunaⱨlar kafarǝt ⱪilinip yepilar; Pǝrwǝrdigardin ǝyminix adǝmlǝrni yamanliⱪtin haliy ⱪilar.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Adǝmning ixliri Pǝrwǝrdigarni hursǝn ⱪilsa, U ⱨǝtta düxmǝnlirinimu uning bilǝn inaⱪlaxturar.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Ⱨalal alƣan az, Ⱨaram alƣan kɵptin ǝwzǝldur.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Insan kɵnglidǝ ɵz yolini tohtitar; Əmma ⱪǝdǝmlirini toƣrilaydiƣan Pǝrwǝrdigardur.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Ⱨǝtta padixaⱨning lǝwlirigǝ ⱪaritip ǝpsun oⱪulsimu, Uning aƣzi toƣra ⱨɵkümdin qǝtnimǝs.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Adil taraza-mizanlar Pǝrwǝrdigarƣa hastur; Taraza taxlirining ⱨǝmmisini U yasiƣandur.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Padixaⱨ rǝzillik ⱪilsa yirginqliktur, Qünki tǝht ⱨǝⱪⱪaniyǝt bilǝnla mǝⱨkǝm turar.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Ⱨǝⱪⱪaniy sɵzligǝn lǝwlǝr padixaⱨlarning hursǝnlikidur; Ular durus sɵzligüqilǝrni yahxi kɵrǝr.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Padixaⱨning ⱪǝⱨri goya ɵlümning ǝlqisidur; Biraⱪ dana kixi [uning ƣǝzipini] tinqlandurar.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Padixaⱨning qirayining nuri kixigǝ jan kirgüzǝr; Uning xǝpⱪiti waⱪtida yaƣⱪan «keyinki yamƣur»dur.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Danaliⱪ elix altun elixtin nǝⱪǝdǝr ǝwzǝldur; Yorutuluxni tallax kümüxni tallaxtin xunqǝ üstündur!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Durus adǝmning egiz kɵtürülgǝn yoli yamanliⱪtin ayrilixtur; Ɵz yoliƣa eⱨtiyat ⱪilƣan kixi jenini saⱪlap ⱪalar.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Mǝƣrurluⱪ ⱨalak boluxtin awwal kelǝr, Tǝkǝbburluⱪ yiⱪilixtin awwal kelǝr.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Kǝmtǝr bolup miskinlǝr bilǝn bardi-kǝldidǝ bolux, Tǝkǝbburlar bilǝn ⱨaram mal bɵlüxkǝndin ǝwzǝldur.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Kimki ixni pǝm-parasǝt bilǝn ⱪilsa payda tapar; Pǝrwǝrdigarƣa tayanƣan bolsa, bǝht-saadǝt kɵrǝr.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Kɵngli dana kixi sǝgǝk atilar; Yeⱪimliⱪ sɵzlǝr adǝmlǝrning bilimini axurar.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Pǝm-parasǝt ɵzigǝ igǝ bolƣanlarƣa ⱨayatliⱪning buliⱪidur; Əⱪilsizlǝrgǝ tǝlim bǝrmǝkning ɵzi ǝⱪilsizliktur.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Aⱪilanǝ kixining ⱪǝlbi aƣzidin ǝⱪil qiⱪirar; Uning lǝwzigǝ bilimni ziyadǝ ⱪilar.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Yeⱪimliⱪ sɵzlǝr goya ⱨǝsǝldur; Kɵngüllǝrni hux ⱪilip tǝngǝ dawadur.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Adǝm balisiƣa toƣridǝk kɵrünidiƣan bir yol bar, Lekin aⱪiwiti ⱨalakǝtkǝ baridiƣan yollardur.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Ixligüqining ixtiyi uni ixⱪa salar; Uning ⱪarni uningƣa ⱨǝydǝkqilik ⱪilar.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Muttǝⱨǝm kixi yaman gǝpni kolap yürǝr; Uning lǝwliri lawuldap turƣan otⱪa ohxar.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Əgri adǝm jedǝl-majira tuƣdurƣuqidur; Ƣǝywǝtqi yeⱪin dostlarni ayriwetǝr.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Zorawan kixi yeⱪin adimini azdurar; Uni yaman yolƣa baxlap kirǝr.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Kɵzini yumuwalƣan kixi yaman niyǝtni oylar; Lewini qixligǝn kixi yamanliⱪⱪa tǝyyardur.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Ⱨǝⱪⱪaniyǝt yolida aⱪarƣan qaq, Adǝmning xɵⱨrǝt tajidur.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Asan aqqiⱪlimaydiƣan kixi palwandin ǝwzǝldur; Ɵzini tutuwalƣan xǝⱨǝr alƣandinmu üstündur.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Qǝk etǝkkǝ taxlanƣini bilǝn, Lekin nǝtijisi pütünlǝy Pǝrwǝrdigardindur.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
