< Qɵl-bayawandiki sǝpǝr 16 >

1 Lawiyning ǝwrisi, Koⱨatning nǝwrisi, Izⱨarning oƣli Koraⱨ wǝ Rubǝnning ǝwladliridin Eliabning oƣulliri Datan bilǝn Abiram wǝ Pǝlǝtning oƣli On
А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2 Israillar iqidiki jamaǝt ǝmirliri bolƣan, jamaǝt iqidin saylap qiⱪilƣan mɵtiwǝrlǝrdin ikki yüz ǝllik kixini baxlap kelip Musaƣa ⱪarxi qiⱪti.
дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3 Ular yiƣilip Musaƣa ⱪarxi ⱨǝm Ⱨarunƣa ⱪarxi qiⱪip: — Silǝr ⱨǝddinglardin bǝk axtinglar, pütkül jamaǝtning ⱨǝmmisi pak-muⱪǝddǝs, Pǝrwǝrdigarmu ularning arisida, xundaⱪ turuƣluⱪ silǝr nemǝ dǝp ɵzünglǝrni Pǝrwǝrdigarning jamaitidin üstün ⱪoyusilǝr? — dedi.
Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4 Musa ularning gepini anglap düm yiⱪilip, Koraⱨ bilǝn uning guruⱨidikilǝrgǝ sɵz ⱪilip: — Ətǝ ǝtigǝndǝ Pǝrwǝrdigar kimlǝrning Ɵzigǝ mǝnsup ikǝnlikini, kimlǝrning pak-muⱪǝddǝs ikǝnlikini ayan ⱪilidu; xu kixini Ɵzigǝ yeⱪinlaxturidu; kimni talliƣan bolsa, uni Ɵzigǝ yeⱪinlaxturidu.
А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5
и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6 Silǝr mundaⱪ ⱪilinglar: — Sǝn Koraⱨ wǝ sening guruⱨingdikilǝr ⱨǝmmisi huxbuydanlarni ǝpkelinglar;
Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7 ǝtǝ Pǝrwǝrdigarning aldida huxbuydanlarƣa ot yeⱪip, huxbuyni uning üstigǝ ⱪoyunglar; Pǝrwǝrdigar kimni tallisa, xu muⱪǝddǝs-pak bolƣan bolsun! Əy silǝr Lawiylar, ⱨǝddinglardin bǝk axtinglar! — dedi.
турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8 Musa yǝnǝ Koraⱨⱪa: — I Lawiylar, gepimgǝ ⱪulaⱪ selinglar.
И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9 Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigar silǝrni Ɵzining qedirining ixlirini ⱪilsun dǝp ⱨǝmdǝ jamaǝtning aldida ularning hizmitidǝ bolsun dǝp Ɵzigǝ yeⱪinlaxturux üqün silǝrni Israil jamaitidin ayrip qiⱪⱪan — yǝni Pǝrwǝrdigar seni wǝ sening ⱨǝmmǝ ⱪerindaxliring bolƣan Lawiyning ǝwladlirini birdǝk Ɵzigǝ yeⱪinlaxturƣanliⱪi silǝrqǝ kiqik ixmu? Silǝr yǝnǝ tehi kaⱨinliⱪ wǝzipisini tama ⱪiliwatamsilǝr?
малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11 Xu wǝjidin sǝn wǝ sening guruⱨingdikilǝr ⱨǝmmisi yiƣilip Pǝrwǝrdigarƣa ⱪarxi qiⱪiwetipsilǝr-dǝ; Ⱨarun nemidi, silǝr uning üstidin xunqilik aƣrinip ƣotuldixip kǝtküdǝk? — dedi.
Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12 Musa Eliabning oƣli Datan bilǝn Abiramni ⱪiqⱪirip kelixkǝ adǝm ǝwǝtiwidi, ular: — Barmaymiz!
И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13 Sening bizni süt bilǝn ⱨǝsǝl aⱪidiƣan zemindin baxlap qiⱪip bu qɵl-jǝziridǝ ɵltǝrmǝkqi bolƣanliⱪingning ɵzi kiqik ixmu? Sǝn tehi ɵzüngni padixaⱨ ⱨesablap bizning üstimizdin ⱨɵkümranliⱪ ⱪilmaⱪqimu?
Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 Ⱨalbuki, sǝn bizni süt bilǝn ⱨǝsǝl aⱪidiƣan yurtⱪa baxlap kǝlmiding, etiz wǝ üzümzarliⱪlarnimu bizgǝ miras ⱪilip bǝrmiding. Sǝn bu hǝⱪning kɵzinimu oyuwalmaⱪqimu? Biz barmaymiz! — dedi.
При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15 Buni anglap Musa ⱪattiⱪ ƣǝzǝplinip Pǝrwǝrdigarƣa: — Ularning sowƣat-ⱨǝdiyǝsigǝ etibar ⱪilmiƣaysǝn; mǝn ularning ⱨǝtta birǝr exikinimu tartiwalmidim, birǝr adimigimu ⱨeq ziyan-zǝhmǝt yǝtküzmidim, — dedi.
Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16 Musa Koraⱨⱪa: — Ətǝ sǝn wǝ sening guruⱨingdikilǝr — sǝn, ular wǝ Ⱨarun Pǝrwǝrdigarning aldiƣa kelinglar.
И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17 Ⱨǝrbiringlar ɵzünglarning huxbuydanliringlarni ǝkilip uning üstigǝ huxbuyni selinglar; ⱨǝrbiringlar ɵzünglarning huxbuydanliringlarni, yǝni jǝmiy ikki yüz ǝllik huxbuydanni elip uni Pǝrwǝrdigarning ⱨuzurida tutup turunglar; sǝnmu, Ⱨarunmu ⱨǝrbiringlar ɵz huxbuydanliringlarni elip kelinglar, — dedi.
и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18 Xuning bilǝn ⱨǝrbir adǝm ɵzining huxbuydanini elip, otni yeⱪip, huxbuy selip, Musa wǝ Ⱨarun bilǝn birliktǝ jamaǝt qedirining dǝrwazisi aldida turuxti.
Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
19 Koraⱨ Musa bilǝn Ⱨarunƣa ⱨujum ⱪilƣili pütün jamaǝtni yiƣip jamaǝt qedirining dǝrwazisi aldiƣa keliwidi, Pǝrwǝrdigarning julasi pütkül jamaǝtkǝ ayan boldi.
Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
20 Pǝrwǝrdigar Musa bilǝn Ⱨarunƣa sɵz ⱪilip: —
Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
21 Silǝr bu hǝlⱪning arisidin neri turunglar, mǝn kɵz yumup aqⱪuqǝ ularni yutuwetimǝn, — dewidi,
Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
22 Musa bilǝn Ⱨarun düm yiⱪilip: — I Tǝngrim, barliⱪ ǝt igilirining roⱨlirining Hudasi, bir adǝm gunaⱨ ⱪilsa, ƣǝzipingni pütün jamaǝtkǝ qaqamsǝn? — dedi.
А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23 Pǝrwǝrdigar Musaƣa sɵz ⱪilip: —
Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24 Sǝn jamaǝtkǝ: «Silǝr Koraⱨ, Datan wǝ Abiramning turar jayliridin ayrilip ulardin neri ketinglar» — dǝp buyruⱪ bǝr, — dedi.
Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25 Xuning bilǝn Musa ornidin turup Datan bilǝn Abiram tǝrǝpkǝ ⱪarap mangdi; Israil aⱪsaⱪallirimu uningƣa ǝgixip mangdi.
И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26 Musa jamaǝtkǝ: — Silǝrdin ɵtünimǝn, bu rǝzil adǝmlǝrning qedirliridin yiraⱪ ketinglar, ularning barliⱪ gunaⱨliri sǝwǝbidin ular bilǝn billǝ wǝyran bolmasliⱪinglar üqün ularning ⱨeqnǝrsisigǝ ⱪol tǝgküzmǝnglar, — dedi.
И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27 Xuning bilǝn jamaǝt Koraⱨ, Datan, Abiramning qedirlirining tɵt ǝtrapidin neri kǝtti; Datan bilǝn Abiram bolsa ɵz ayallirini, oƣul-ⱪizlirini wǝ bowaⱪlirini elip qiⱪip ɵz qedirining ixiki aldida turdi.
И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
28 Musa: — Buningdin silǝr xuni bilisilǝrki, bu ixlarning ⱨǝmmisi mening kɵnglümdin qiⱪⱪan ǝmǝs, bǝlki Pǝrwǝrdigar meni ularni ada ⱪilixⱪa ǝwǝtkǝn:
И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
29 — ǝgǝr bu adǝmlǝrning ɵlümi adǝttiki adǝmlǝrning ɵlümigǝ ohxax bolidiƣan yaki ularning bexiƣa qüxidiƣan ⱪismǝtlǝr adǝttiki adǝmlǝr duqar bolidiƣan ⱪismǝtlǝrgǝ ohxax bolidiƣan bolsa, Pǝrwǝrdigar meni ǝwǝtmigǝn bolatti.
ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30 Əgǝr Pǝrwǝrdigar yengi bir ixni ⱪilip, yǝr aƣzini eqip ularni wǝ ularning pütün nǝrsisini yutup ketixi bilǝn, ular tirikla tǝⱨtisaraƣa qüxüp kǝtsǝ, u qaƣda silǝr bu adǝmlǝrning Pǝrwǝrdigarni mǝnsitmigǝnlikini bilip ⱪalisilǝr, — dedi. (Sheol h7585)
но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. (Sheol h7585)
31 Musaning bu gepi ahirlixixi bilǝnla ularning puti astidiki yǝr yerildi.
Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32 Yǝr aƣzini eqip ularni barliⱪ ailisidikilǝr bilǝn, xuningdǝk Koraⱨⱪa tǝwǝ ⱨǝmmǝ adǝmlǝrni ⱪoymay tǝǝlluⱪatliri bilǝn ⱪoxup yutup kǝtti.
Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33 Xundaⱪ ⱪilip, ular wǝ ularning tǝwǝsidikilǝrning ⱨǝmmisi tirikla tǝⱨtisaraƣa qüxüp kǝtti, yǝr ularning üstidǝ yepildi. Ular xu yol bilǝn jamaǝtning arisidin yoⱪaldi. (Sheol h7585)
Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. (Sheol h7585)
34 Ularning ǝtrapida turƣan Israillarning ⱨǝmmisi ularning nalisini anglap: «Yǝr biznimu yutup ketǝrmikin!» deyixip ⱪeqixti.
А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35 Andin Pǝrwǝrdigarning aldidin bir ot qiⱪip, huxbuy sunuwatⱪan ⱨeliⱪi ikki yüz ǝllik adǝmnimu yutup kǝtti.
И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
36 Pǝrwǝrdigar Musaƣa mundaⱪ dedi: —
След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37 Sǝn kaⱨin Ⱨarunning oƣli Əliazarƣa buyruƣin, u huxbuydanlarni ot arisidin teriwelip, qoƣlirini yiraⱪlarƣa qeqiwǝtsun, qünki u huxbuydanlar Hudaƣa atalƣandur;
Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38 xunga ɵzining jeniƣa ɵzi zamin bolƣan gunaⱨkarlarning huxbuydanlirini teriwalƣin; ular ⱪurbangaⱨni ⱪaplax üqün soⱪup nepiz tünikǝ ⱪilinsun, qünki bu huxbuydanlar ǝslidǝ Pǝrwǝrdigarning ⱨuzuriƣa sunulup uningƣa atalip muⱪǝddǝs ⱪilinƣan. Xundaⱪ ⱪilip ular keyin Israillarƣa ibrǝt bolidiƣan ixarǝt-bǝlgǝ bolidu.
кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39 Xuning bilǝn kaⱨin Əliazar otta kɵydürüwetilgǝnlǝr sunƣan mis huxbuydanlarni teriwaldi; ular ⱪurbangaⱨni ⱪaplitixⱪa nepiz tünikǝ ⱪilip soⱪuldi.
И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40 Xuning bilǝn [ⱪurbangaⱨning bu ⱪaplimisi] Ⱨarunning ǝwladliriƣa yat adǝmlǝrning huddi Koraⱨ bilǝn uning guruⱨidikilǝrgǝ ohxax ⱪismǝtkǝ ⱪalmasliⱪi üqün, Pǝrwǝrdigarning ⱨuzurida huxbuy kɵydürüxkǝ yeⱪinlaxmasliⱪiƣa Israillar üqün bir ǝslǝtmǝ boldi. Bu Pǝrwǝrdigarning Musaning wastisi bilǝn Əliazarƣa buyruƣanliridur.
да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.
41 Ətisi pütkül Israil jamaiti Musa bilǝn Ⱨarunning yaman gepini ⱪilip: — Silǝr Pǝrwǝrdigarning hǝlⱪini ɵltürdünglar, — dǝp ƣotuldaxti.
А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42 Wǝ xundaⱪ boldiki, jamaǝt Musa bilǝn Ⱨarunƣa ⱨujum ⱪilixⱪa yiƣiliwatⱪanda, jamaǝt burulup jamaǝt qediriƣa ⱪariwidi, wǝ mana, bulut qedirni ⱪapliwaldi ⱨǝm Pǝrwǝrdigarning julasi ayan boldi.
Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
43 Xuning bilǝn Musa bilǝn Ⱨarun jamaǝt qedirining aldiƣa berip turdi.
И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44 Pǝrwǝrdigar Musaƣa sɵz ⱪilip: —
И Господ говори на Моисея, казвайки:
45 Mǝn kɵzni yumup aqⱪuqǝ ularni yoⱪitip taxlixim üqün ikkinglar bu jamaǝttin qiⱪip neri ketinglar, — dǝp buyruwidi, ikkiylǝn yiⱪilip yǝrdǝ düm yatti.
Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
46 Musa Ⱨarunƣa: — Sǝn huxbuydanni elip uningƣa ⱪurbangaⱨtiki ottin sal, uningƣa huxbuy ⱪoyup, ular üqün kafarǝt kǝltürüxkǝ tezliktǝ jamaǝtning arisiƣa apar; qünki ⱪǝⱨr-ƣǝzǝp Pǝrwǝrdigarning aldidin qiⱪti, waba basⱪili turdi, — dedi.
Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
47 Ⱨarun Musaning deginidǝk ⱪilip, huxbuydanni elip jamaǝtning arisiƣa yügürüp kirdi; wǝ mana, waba kixilǝrning arisida baxlanƣanidi; u huxbuyni huxbuydanƣa selip, hǝlⱪ üqün kafarǝt kǝltürdi.
Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48 U ɵlüklǝr bilǝn tiriklǝr otturisida turuwidi, waba tohtidi.
А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
49 Koraⱨning wǝⱪǝsi munasiwiti bilǝn ɵlgǝnlǝrdin baxⱪa, waba sǝwǝbidin ɵlgǝnlǝr on tɵt ming yǝttǝ yüz kixi boldi.
Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
50 Ⱨarun jamaǝt qedirining dǝrwazisi yenida turƣan Musaning yeniƣa yenip kǝldi; waba tohtidi.
И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

< Qɵl-bayawandiki sǝpǝr 16 >