Batur Ⱨakimlar 9
1 Əmdi Yǝrubbaalning oƣli Abimǝlǝk Xǝkǝmdiki anisining aka-ukilirining ⱪexiƣa berip, ular wǝ anisining atisining pütkül jǝmǝtidikilǝrgǝ: —
След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:
2 Silǝr Xǝkǝmdiki barliⱪ adǝmlǝrning ⱪuliⱪiƣa sɵz ⱪilip ularƣa: «Silǝr üqün yǝtmix kixi, yǝni Yǝrubbaalning oƣulliri üstünglǝrgǝ ⱨɵküm sürgini yahximu yaki birla adǝmning üstünglǝrdin ⱨɵküm sürgini yahximu? Esinglarda bolsunki, mǝn silǝrning ⱪan-ⱪerindixinglarmǝn» — degǝn gepimni yǝtküzünglar, — dedi.
Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 Xuning bilǝn uning anisining aka-ukiliri u toƣruluⱪ bu gǝplǝrning ⱨǝmmisini Xǝkǝmdikilǝrning ⱪulaⱪliriƣa eytti. Ularning kɵngli Abimǝlǝkkǝ mayil bolup: — U bizning ⱪerindiximiz ikǝnƣu, diyixip,
Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.
4 Baal-Beritning buthanisidin yǝtmix xǝkǝl kümüxni elip, uningƣa bǝrdi. Bu pul bilǝn Abimǝlǝk birmunqǝ bikar tǝlǝp lükqǝklǝrni yallap, ularƣa bax boldi.
И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.
5 Andin u Ofraⱨⱪa, atisining ɵyigǝ berip ɵzining aka-ukiliri, yǝni Yǝrubbaalning oƣulliri bolup jǝmiy yǝtmix adǝmni bir taxning üstidǝ ɵltürüwǝtti. Lekin Yǝrubbaalning kiqik oƣli Yotam yoxuruniwalƣaqⱪa, ⱪutulup ⱪaldi.
И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само, че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.
6 Andin pütkül Xǝkǝmdikilǝr wǝ Bǝyt-Millodikilǝrning ⱨǝmmisi yiƣilixip berip Abimǝlǝkni Xǝkǝmdiki dub dǝrihining tüwidǝ padixaⱨ ⱪilip tiklidi.
Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.
7 Bu hǝwǝr Yotamƣa yǝtküzüldi; u berip Gǝrizim teƣining qoⱪⱪisiƣa qiⱪip, u yǝrdǝ turup yuⱪiri awazda kɵpqilikkǝ towlap: — Əy Xǝkǝm qongliri, mening sɵzümgǝ ⱪulaⱪ selinglar, andin Hudamu silǝrgǝ ⱪulaⱪ salidu.
А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:
8 Künlǝrdin bir küni dǝrǝhlǝr ɵzlirining üstigǝ ⱨɵküm süridiƣan bir dǝrǝhni mǝsiⱨlǝp padixaⱨ tiklǝxkǝ izdǝp qiⱪip, zǝytun dǝrihigǝ: — Üstimizgǝ padixaⱨ bolup bǝrgin, dǝptikǝn.
еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.
9 Zǝytun dǝrihi ularƣa jawab berip: — Hudaƣa wǝ insanlarƣa bolƣan ⱨɵrmǝtni ipadilǝydiƣan meyimni taxlap, baxⱪa dǝrǝhlǝrning üstidǝ turup pulanglaxⱪa ketǝmdim? — dǝptu.
Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?
10 Buni anglap dǝrǝhlǝr ǝnjür dǝrihining ⱪexiƣa berip: — Sǝn kelip üstimizgǝ padixaⱨ bolƣin, dǝp iltija ⱪiliptu;
Тогава дърветата рекли са смокинята: Дойди и царувай над нас.
11 Ənjür dǝrihi ularƣa jawab berip: — Mǝn ɵz xirnǝm bilǝn yahxi mewǝmni taxlap, baxⱪa dǝrǝhlǝrning üstidǝ turup pulanglaxⱪa ketǝmdim? — dǝptu.
Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?
12 Xuning bilǝn dǝrǝhlǝr üzüm talliⱪining ⱪexiƣa berip: — Sǝn kelip bizning üstimizgǝ padixaⱨ bolƣin, dǝptu,
После дърветата рекли на лозата: Дойди та царувай над нас.
13 üzüm teli ularƣa jawab berip: — Mǝn Huda bilǝn adǝmlǝrni hux ⱪilidiƣan yengi xarabni taxlap, baxⱪa dǝrǝhlǝrning üstidǝ turup pulanglaxⱪa ketǝmdim? — dǝptu.
Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?
14 Andin dǝrǝhlǝrning ⱨǝmmisi azƣanning ⱪexiƣa berip: — Sǝn kelip bizning üstimizgǝ padixaⱨ bolƣin, dǝptu;
Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди, та царувай над нас.
15 azƣan ularƣa jawab berip: — Əgǝr silǝr meni sǝmimiy niyitinglar bilǝn üstünglǝrgǝ padixaⱨ ⱪilixni halisanglar, kelip mening sayǝmning astida panaⱨlininglar; bolmisa, azƣandin bir ot qiⱪidu wǝ Liwanning kedir dǝrǝhlirini yǝp ketidu! — dǝptu.
А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.
16 Əgǝr silǝrning Abimǝlǝkni padixaⱨ ⱪilƣininglar rast sǝmimiy wǝ durus niyǝt bilǝn bolƣan bolsa, Yǝrubbaal wǝ uning ailisidikilǝrgǝ yahxiliⱪ ⱪilƣan, uning ⱪilƣan ǝmǝlliri boyiqǝ uningƣa ⱪayturƣan bolsanglar —
Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както извършеното от ръцете му заслужава,
17 (qünki atam silǝr üqün jǝng ⱪilip, ɵz jenini hǝtǝrgǝ tǝwǝkkul ⱪilip silǝrni Midiyanning ⱪolidin ⱪutⱪuzdi!
(защо баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;
18 Lekin silǝr bügün atamning jǝmǝtigǝ ⱪarxi ⱪozƣilip, uning oƣullirini, jǝmiy yǝtmix adǝmni bir taxning üstidǝ ɵltürüp, uning dedikining oƣli Abimǝlǝkni tuƣⱪininglar bolƣini üqün Xǝkǝm hǝlⱪining üstigǝ padixaⱨ ⱪilip tiklǝpsilǝr!)
а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат),
19 — ǝmdi ǝgǝr silǝr Yǝrubbaal wǝ jǝmǝtigǝ sǝmimiy wǝ durus muamilǝ ⱪilƣan bolsanglar, silǝr Abimǝlǝktin huxalliⱪ tapⱪaysilǝr, umu silǝrdin huxalliⱪ tapⱪay!
ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той с вас!
20 Lekin bolmisa, Abimǝlǝktin ot qiⱪip, Xǝkǝmdikilǝr wǝ Bǝyt-Milloning hǝlⱪini yǝp kǝtsun; xundaⱪla, Xǝkǝmdikilǝr wǝ Bǝyt-Milloning hǝlⱪidin ot qiⱪip, Abimǝlǝkni yǝp kǝtsun! — dedi.
Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
21 Yotam ⱪerindixi Abimǝlǝktin ⱪorⱪup, ⱪeqip Bǝǝr degǝn jayƣa berip, u yǝrdǝ olturaⱪlixip ⱪaldi.
Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.
22 Abimǝlǝk Israilƣa üq yil sǝltǝnǝt ⱪildi.
И Авимелех началствува над Израиля три години.
23 Huda Abimǝlǝk bilǝn Xǝkǝmning adǝmliri otturisiƣa bir yaman roⱨ ǝwǝtti; xuning bilǝn Xǝkǝmdikilǝr Abimǝlǝkkǝ asiyliⱪ ⱪilixⱪa ⱪozƣaldi.
А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,
24 Buning mǝⱪsiti, Yǝrubbaalning yǝtmix oƣliƣa ⱪilinƣan zorawanliⱪ wǝ ⱪan ⱪǝrzni ularni ɵltürgǝn ⱪerindixi Abimǝlǝkning boyniƣa qüxürüx, xundaⱪla ɵz aka-ukilirini ɵltürüxkǝ uni ⱪollap-ⱪuwwǝtligǝn Xǝkǝmdiki kixilǝrning bexiƣa qüxürüxtin ibarǝt idi.
за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
25 Xǝkǝmdiki kixilǝr Abimǝlǝkni tutmaⱪqi bolup, taƣlarning qoⱪⱪiliriƣa paylaⱪqilarni bɵktürmǝ ⱪilip turƣuzdi; ular u yǝrdin ɵtkǝn yoluqilarning ⱨǝmmisini bulang-talang ⱪildi. Bu ix Abimǝlǝkkǝ yǝtküzüldi.
Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.
26 Əbǝdning oƣli Gaal ɵz aka-ukiliri bilǝn Xǝkǝmgǝ kɵqüp keliwidi, Xǝkǝmdiki kixilǝr uningƣa ixǝnq baƣlap uni ɵz yar-yɵliki ⱪildi.
В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.
27 Xundaⱪ ⱪilip ular xǝⱨǝrdin etizliⱪⱪa qiⱪip, üzümzarlarning üzümlirini üzüp siⱪip, xarab yasap, xadliⱪ ⱪilip ɵz butining ibadǝthanisiƣa kirip, yǝp-iqixip Abimǝlǝkning üstidin lǝnǝt oⱪuƣili turdi.
И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
28 Əbǝdning oƣli Gaal: — Abimǝlǝk degǝn kim idi? Xǝkǝm degǝn nemǝ idi, biz nemǝ dǝp uningƣa hizmǝt ⱪilƣudǝkmiz?! U Yǝrubbaalning oƣli ǝmǝsmu? Zǝbul uning nazatǝtqisi ǝmǝsmu? Silǝr Xǝkǝmning atisi Ⱨamorning adǝmlirining hizmitidǝ bolsanglar bolidu! Biz nemixⱪa Abimǝlǝkning hizmitidǝ bolidikǝnmiz?
Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугите на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?
29 Kaxki bu hǝlⱪ mening ⱪol astimda bolsa idi! U qaƣda mǝn Abimǝlǝkni ⱨǝydiwtǝttim! Mǝn Abimǝlǝkkǝ: — Ɵz ⱪoxuningni kɵpǝytip, jǝnggǝ qiⱪⱪin! — degǝn bolattim.
Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!
30 Əmdi xǝⱨǝr baxliⱪi Zǝbul Əbǝdning oƣli Gaalning bu sɵzlirini angliƣinida, aqqiⱪi kelip,
И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаал Еведовия син, гневът му пламна.
31 ǝlqilǝrni Abimǝlǝkning ⱪexiƣa yoxurunqǝ ǝwǝtip: «Mana, Gaalning oƣli ⱪerindaxliri bilǝn Xǝkǝmgǝ keliwatidu; mana, xǝⱨǝrni siligǝ ⱪarxi qiⱪixⱪa ⱪutritiwatidu.
И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
32 Xunga sili adǝmlirini elip bügün keqǝ [xǝⱨǝr] ǝtrapidiki etizliⱪⱪa berip marap olturƣayla;
Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.
33 ǝtǝ kün qiⱪⱪan ⱨaman ⱪozƣilip xǝⱨǝrgǝ ⱨujum ⱪilƣayla; u wǝ uning adǝmliri siligǝ ⱪarxi qiⱪⱪanda, sili ǝⱨwalƣa ⱪarap uningƣa taⱪabil turƣayla, — dedi.
И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато Гаал и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи, каквото ти дойде отръка.
34 Buni anglap, Abimǝlǝk ⱨǝmmǝ adǝmlirini elip, keqisi qiⱪip, tɵt topⱪa bɵlünüp, yoxurunup Xǝkǝmgǝ ⱨujum ⱪilixⱪa marap olturdi.
И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 Əbǝdning oƣli Gaal sirtⱪa qiⱪip xǝⱨǝrning dǝrwazisida ɵrǝ turƣanda, Abimǝlǝk ɵz adǝmliri bilǝn yoxurunƣan jaydin qiⱪti.
И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.
36 Gaal hǝlⱪni kɵrüp Zǝbulƣa: — Mana taƣ qoⱪⱪiliridin adǝmlǝr qüxüwatidu, dedi. Lekin Zǝbul uningƣa jawabǝn: — Taƣlarning kɵlǝnggisi sanga adǝmlǝrdǝk kɵrünidu, — dedi.
А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.
37 Gaal yǝnǝ sɵz ⱪilip: Mana, bir top adǝmlǝr dɵnglǝrdin qüxüp keliwatidu, yǝnǝ bir top adǝmlǝr «Palqilarning dub dǝrihi»ning yoli bilǝn keliwatidu, — dedi.
Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.
38 Andin Zǝbul uningƣa: — Sening: «Abimǝlǝk degǝn kim idi, biz uning hizmitidǝ bolattuⱪmu?» dǝp qong gǝp ⱪilƣan aƣzing ⱨazir ⱪeni? Mana bular sǝn kɵzgǝ ilmiƣan hǝlⱪ ǝmǝsmu? Əmdi qiⱪip ular bilǝn soⱪuxup baⱪⱪin! — dedi.
Тогава Зевул му каза; Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.
39 Xuning bilǝn Gaal Xǝkǝmdikilǝr bilǝn qiⱪip Abimǝlǝk bilǝn soⱪuxuxⱪa baxlidi.
Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.
40 Lekin Abimǝlǝk uni mǝƣlup ⱪilip ⱪoƣlidi; u uning aldidin ⱪaqti, xundaⱪla nurƣun yarilanƣan adǝmlǝr xǝⱨǝrning dǝrwazisiƣiqǝ yetixip kǝtkǝnidi.
И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.
41 Andin Abimǝlǝk Arumaⱨda turup ⱪaldi. Zǝbul bolsa Gaal wǝ uning ⱪerindaxlirini ⱪoƣlap, ularning Xǝkǝmdǝ turuxiƣa yol ⱪoymidi.
И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 Ətisi [Gaaldikilǝr] dalaƣa qiⱪti; bu hǝwǝr Abimǝlǝkkǝ yǝtkǝndǝ
А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.
43 u hǝlⱪini elip, ularni üq topⱪa bɵlüp, dalada yoxurunup marap turdi; u ⱪarap turuwidi, Xǝkǝm hǝlⱪi xǝⱨǝrdin qiⱪti. U ⱪopup ularƣa ⱨujum ⱪildi.
Тогава той взе людете си та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.
44 Abimǝlǝk wǝ uning bilǝn bolƣan birinqi top atlinip xǝⱨǝrning dǝrwazisining aldiƣa besip berip, u yǝrdǝ turdi; ⱪalƣan ikki top etilip berip dalada turƣan adǝmlǝrgǝ ⱨujum ⱪilip ularni ⱪiriwǝtti.
И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърлиха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.
45 Xu tǝriⱪidǝ Abimǝlǝk pütün bir kün xǝⱨǝrgǝ ⱨujum ⱪilip, uni elip, uningda turuwatⱪan hǝlⱪni ɵltürüp, xǝⱨǝrni haniwǝyran ⱪilip üstigǝ tuzlarni qeqiwǝtti.
И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и пося го със сол.
46 Xǝkǝm munaridiki adǝmlǝrning ⱨǝmmisi buni anglap, Berit degǝn butning ibadǝthanisidiki ⱪorƣanƣa kiriwaldi.
А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.
47 Xǝkǝm munaridiki adǝmlǝr bir yǝrgǝ yiƣiliwaptu, degǝn hǝwǝr Abimǝlǝkkǝ yǝtti.
И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.
48 Xuning bilǝn Abimǝlǝk adǝmlirini elip Zalmon teƣiƣa qiⱪti; u ⱪoliƣa paltini elip dǝrǝhning bir xehini kesip elip, ɵxnisigǝ ⱪoyup, andin ɵzi bilǝn bolƣan hǝlⱪⱪǝ: — Mening nemǝ ⱪilƣinimni kɵrdünglar, ǝmdi silǝrmu tezdin xundaⱪ ⱪilinglar, — dedi.
Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
49 Buni anglap hǝlⱪning ⱨǝrbiri Abimǝlǝktǝk birdin xahni kesip elip, uningƣa ǝgixip berip, xahlarni ⱪorƣanning yeniƣa dɵwilǝp, ot ⱪoyup ⱪorƣan wǝ uningda bolƣanlarni kɵydürüwǝtti. Buning bilǝn Xǝkǝmning munaridiki ⱨǝmmǝ adǝmlǝr, jǝmiy mingqǝ ǝr-ayal ɵldi.
И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.
50 Andin Abimǝlǝk Tǝbǝzgǝ berip, u yǝrdǝ bargaⱨ ⱪurup Tǝbǝzkǝ ⱪorxap, ⱨujum ⱪilip uni ixƣal ⱪildi.
След това Авимелех отида в Тевес та разположиха стан против Тевес и го превзе.
51 Lekin xǝⱨǝrning otturisida mustǝⱨkǝm bir munar bar idi; barliⱪ ǝr-ayal, jümlidin xǝⱨǝrning ⱨǝmmǝ qongliri u yǝrgǝ ⱪeqip berip, dǝrwazini iqidin taⱪap, munarning üstigǝ qiⱪiwaldi.
Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.
52 Abimǝlǝk munarƣa ⱨujum ⱪilip, uningƣa ot ⱪoyuxⱪa munarning dǝrwazisiƣa yeⱪinlaxⱪanda,
Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
53 bir ayal yarƣunqaⱪning üstünki texini Abimǝlǝkning bexiƣa etip uning bax süngikini sunduriwǝtti.
Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.
54 Andin Abimǝlǝk dǝrⱨal ɵz yariƣini kɵtürgüqi yigitni qaⱪirip uningƣa: — Ⱪiliqingni suƣurup meni ɵltürüwǝtkin; bolmisa, hǝlⱪ mening toƣramda: «Bir ayal kixi uni ɵltürüwetiptu» deyixidu, — dedi. Buni anglap yigit uni sanjip ɵltürüwǝtti.
И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.
55 Andin Israilning adǝmliri Abimǝlǝkning ɵlginini kɵrüp, ularning ⱨǝmmisi ɵz jayliriƣa ⱪaytip ketixti.
И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 Xundaⱪ ⱪilip Huda Abimǝlǝkning ɵzining yǝtmix aka-ukisini ɵltürüp, atisiƣa ⱪilƣan rǝzillikini uning ɵz bexiƣa yandurdi;
Така бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 xuningdǝk Huda Xǝkǝmning adǝmliri ⱪilƣan barliⱪ yamanliⱪlirinimu ularning bexiƣa yandurup qüxürdi. Buning bilǝn Yǝrubbaalning oƣli Yotam eytⱪan lǝnǝt ularning üstigǝ kǝldi.
Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, произнесена от Иотама Еровааловия син.
