Yǝrǝmiya 44
1 Misirda turƣan, yǝni Migdolda, Taⱨpanǝstǝ, Nofta wǝ [Misirning jǝnubiy tǝripi] Patros zeminida turƣan barliⱪ Yǝⱨudiylar toƣruluⱪ bu sɵz Yǝrǝmiyaƣa kelip mundaⱪ deyildi: —
Словото, което дойде към Еремия за всичките Юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис, и в страната Патрос, и рече:
2 «Samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar — Israilning Hudasi mundaⱪ dǝydu: — Mǝn Yerusalem ⱨǝm Yǝⱨudadiki ⱨǝmmǝ xǝⱨǝrlǝr üstigǝ qüxürgǝn barliⱪ balayi’apǝtni kɵrgǝnsilǝr; mana, ularning sadir ⱪilƣan rǝzilliki tüpǝylidin bügünki kündǝ ular harabilik bolup, adǝmzatsiz ⱪaldi; qünki ular nǝ ɵzliri, nǝ silǝr, nǝ ata-bowiliringlar bilmǝydiƣan yat ilaⱨlarƣa qoⱪunuxⱪa, huxbuy yeⱪixⱪa berip, Meni ƣǝzǝplǝndürgǝn.
Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях,
поради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.
4 Mǝn tang sǝⱨǝrdǝ ornumdin turup ⱪullirim bolƣan pǝyƣǝmbǝrlǝrni silǝrgǝ ǝwǝtip: «Mǝn nǝprǝtlinidiƣan bu yirginxlik ixni ⱪilƣuqi bolmanglar!» — dǝp agaⱨlandurƣanmǝn.
И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която аз мразя.
5 Lekin ular itaǝt ⱪilmiƣan, ⱨeq ⱪulaⱪ salmiƣan; ular rǝzillikidin, yat ilaⱨlarƣa huxbuy yeⱪixtin ⱪolini zadi üzmigǝn.
Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, та да не кадят на други богове.
6 Xuning bilǝn ⱪǝⱨrim ⱨǝm ƣǝzipim [ularƣa] tɵkülgǝn, Yǝⱨudadiki xǝⱨǝrlǝrdǝ ⱨǝm Yerusalemdiki rǝstǝ-koqilarda yeⱪilƣan, kɵygǝn; ular bügünki kündǝ wǝyranǝ wǝ harabilik bolup ⱪaldi.
Затова се изляха яростта Ми и гневът ми, и пламнаха в Юдовите градове и в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.
7 Xunga samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Huda Pǝrwǝrdigar — Israilning Hudasi mundaⱪ dǝydu: — Silǝr nemixⱪa ɵz-ɵzünglarƣa zor külpǝt kǝltürmǝkqisilǝr, ɵzünglarƣa ⱨeqⱪandaⱪ ⱪaldi ⱪaldurmay ɵzünglardin, yǝni Yǝⱨudaning iqidin ǝr-ayal, bala-bowaⱪlarni üzmǝkqisilǝr!?
Сега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял,
8 Nemixⱪa ɵz ⱪolliringlarning yasiƣini bilǝn, silǝr olturaⱪlaxⱪan Misir zeminida yat ilaⱨlarƣa huxbuy yeⱪip Meni ƣǝzǝplǝndürisilǝr? Xundaⱪ ⱪilip silǝr ⱨalak bolup yǝr yüzidiki barliⱪ ǝllǝr arisida lǝnǝt sɵzi wǝ rǝswa ⱪilinidiƣan bir obyekt bolisilǝr.
като Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи на света?
9 Silǝr Yǝⱨuda zeminida ⱨǝm Yerusalemning rǝstǝ-koqilirida sadir ⱪilinƣan rǝzillikni, yǝni ata-bowiliringlarning rǝzillikini, Yǝⱨuda padixaⱨlirining rǝzillikini wǝ ularning ayallirining rǝzillikini, silǝrning ɵz rǝzillikinglarni ⱨǝm ayalliringlarning rǝzillikini untup ⱪaldinglarmu?
Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?
10 Bügünki küngǝ ⱪǝdǝr hǝlⱪinglar ɵzini ⱨeq tɵwǝn tutmidi, Mǝndin ⱨeq ⱪorⱪmidi, ular Mǝn silǝrning aldinglarƣa ⱨǝm ata-bowiliringlarning aldiƣa ⱪoyƣan Tǝwrat-ⱪanunumda yaki bǝlgilimilirimdǝ ⱨeq mangƣan ǝmǝs.
Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.
11 Xunga samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar — Israilning Hudasi mundaⱪ dǝydu: — Mana, Mǝn bexinglarƣa külpǝt qüxürüp, barliⱪ Yǝⱨudani ⱨalak ⱪilƣuqǝ silǝrgǝ yüzümni ⱪaritimǝn;
Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.
12 Mǝn Misir zeminiƣa xu yǝrdǝ olturaⱪlixayli dǝp ⱪǝt’iy niyǝt ⱪilƣan Yǝⱨudaning ⱪaldisiƣa ⱪol salimǝn, ularning ⱨǝmmisi Misir zeminida tügixidu; Misir zeminida yiⱪilidu; ularning ǝng kiqikidin qongiƣiqǝ ⱪiliq bilǝn, ⱪǝⱨǝtqilik bilǝn ɵlidu; ular ⱪiliq bilǝn wǝ ⱪǝⱨǝtqilik bilǝn ɵlidu, ular lǝnǝt oⱪulidiƣan wǝ dǝⱨxǝt basⱪuqi obyekt, lǝnǝt sɵzi ⱨǝm rǝswa ⱪilinidiƣan bir obyekt bolidu.
И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.
13 Mǝn Misir zeminida turuwatⱪanlarni Yerusalemni jazaliƣandǝk ⱪiliq bilǝn, ⱪǝⱨǝtqilik bilǝn wǝ waba bilǝn jazalaymǝn;
Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,
14 xuning bilǝn Misir zeminida olturaⱪlixayli dǝp xu yǝrgǝ kirgǝn Yǝⱨudaning ⱪaldisidin Yǝⱨuda zeminiƣa ⱪaytixⱪa ⱨeqⱪaysisi ⱪaqalmaydu yaki ⱨeqkim ⱪalmaydu; xu yǝrgǝ ⱪaytip olturaⱪlixixⱪa intizar bolsimu, ⱪaqaliƣan az bir ⱪismidin baxⱪiliri ⱨeqⱪaysisi ⱪaytmaydu».
тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее, та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне, освен ония, които избягат.
15 Andin ɵz ayallirining yat ilaⱨlarƣa huxbuy yaⱪidiƣanliⱪini bilgǝn barliⱪ ǝrlǝr, wǝ yenida turƣan barliⱪ ayallar, — zor bir top adǝmlǝr, yǝni Misirning [ximaliy tǝripi wǝ jǝnubiy tǝripi] Patrostin kǝlgǝn barliⱪ hǝlⱪ Yǝrǝmiyaƣa mundaⱪ jawab bǝrdi: —
Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките Юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя отговориха на Еремия, като рекоха:
16 «Sǝn Pǝrwǝrdigarning namida bizgǝ eytⱪan sɵzgǝ kǝlsǝk, biz sanga ⱨeq ⱪulaⱪ salmaymiz!
Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;
17 Əksiqǝ biz qoⱪum ɵz aƣzimizdin qiⱪⱪan barliⱪ sɵzlǝrgǝ ǝmǝl ⱪilimiz; ɵzimiz, ata-bowilirimiz, padixaⱨlirimiz wǝ ǝmirlirimiz Yǝⱨudadiki xǝⱨǝrlǝrdǝ ⱨǝm Yerusalemdiki rǝstǝ-koqilarda ⱪilƣinidǝk bizlǝr «Asmanlarning hanixi»ƣa huxbuy yeⱪiwerimiz wǝ uningƣa «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrni ⱪuyuwerimiz; qünki ǝyni qaƣda bizning nenimiz pütün bolup, toⱪⱪuzimiz tǝl, ⱨeq külpǝtni kɵrmǝy ɵtkǝn.
но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.
18 Əmma «Asmanlarning hanixi»ƣa huxbuy yeⱪixni wǝ uningƣa «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrni ⱪuyuxni tohtatⱪinimizdin baxlap, bizning ⱨǝmmǝ nǝrsimiz kǝm bolup, ⱪiliq bilǝn ⱨǝm ⱪǝⱨǝtqilik bilǝn ⱨalak bolup kǝlduⱪ.
Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19 Biz ayallar «Asmanlarning hanixi»ƣa huxbuy yaⱪⱪinimizda wǝ uningƣa «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrni ⱪuyƣinimizda, bizning uningƣa ohxitip poxkallarni etiximizni ⱨǝm uningƣa «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrni ⱪuyuximizni ǝrlirimiz ⱪollimiƣanmu?».
А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица, та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правехме й възлияния?
20 Yǝrǝmiya barliⱪ hǝlⱪⱪǝ, ⱨǝm ǝrlǝr ⱨǝm ayallarƣa, muxundaⱪ jawabni bǝrgǝnlǝrning ⱨǝmmisigǝ mundaⱪ dedi: —
Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза:
21 — «Pǝrwǝrdigarning esidǝ ⱪelip kɵngligǝ tǝgkǝn ix dǝl silǝr, ata-bowiliringlar, padixaⱨliringlar, ǝmirliringlar xundaⱪla zemindiki hǝlⱪning Yǝⱨudadiki xǝⱨǝrlǝrdǝ ⱨǝm Yerusalemdiki rǝstǝ-koqilarda yaⱪⱪan huxbuyi ǝmǝsmu?
Не спомни ли си Господ темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?
22 Ahirida Pǝrwǝrdigar silǝrning ⱪilmixinglarning rǝzillikigǝ ⱨǝm sadir ⱪilƣan yirginqlik ixliringlarƣa qidap turalmiƣan; xunga zemininglar bügünki kündikidǝk harabilik, adǝmni dǝⱨxǝt basⱪuqi, lǝnǝt obyekti wǝ adǝmzatsiz bolƣan.
така щото Господ не можа вече да търпи мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.
23 Sǝwǝbi, silǝr huxbuy yaⱪⱪansilǝr, Pǝrwǝrdigarning aldida gunaⱨ sadir ⱪilip, Uning awaziƣa ⱪulaⱪ salmay, Uning nǝ Tǝwrat-ⱪanunida, nǝ bǝlgilimiliridǝ nǝ agaⱨ-guwaⱨliⱪlirida ⱨeq mangmiƣansilǝr; xunga bügünki kündikidǝk bu balayi’apǝt bexinglarƣa qüxti».
Понеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в заявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.
24 Yǝrǝmiya barliⱪ hǝlⱪⱪǝ, bolupmu barliⱪ ayallarƣa mundaⱪ dedi: — «I Misirda turƣan barliⱪ Yǝⱨuda Pǝrwǝrdigarning sɵzini anglanglar!
При това, Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.
25 Samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar — Israilning Hudasi mundaⱪ dǝydu: — Silǝr ayallar ɵz aƣzinglar bilǝn: «Biz «Asmanlarning hanixi»ƣa huxbuy yeⱪix, uningƣa «xarab ⱨǝdiyǝ»lǝrni ⱪuyux üqün iqkǝn ⱪǝsǝmlirimizgǝ qoⱪum ǝmǝl ⱪilimiz» degǝnsilǝr wǝ uningƣa ɵz ⱪolliringlar bilǝn ǝmǝl ⱪilƣansilǝr. Əmdi ⱪǝsiminglarda qing turiweringlar! Ⱪǝsiminglarƣa toluⱪ ǝmǝl ⱪiliweringlar!
Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но и извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте обреците си, и изпълнявайте обреците си.
26 Lekin xundaⱪ bolƣanda, i Misirda turƣan barliⱪ Yǝⱨuda Pǝrwǝrdigarning sɵzini anglanglar! Mana, Mǝn Ɵzümning uluƣ namim bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilƣanmǝnki, — dǝydu Pǝrwǝrdigar, — Misirning barliⱪ zeminida turuwatⱪan Yǝⱨudaliⱪ ⱨeqⱪaysi kixi Mening namimni tilƣa elip: «Rǝb Pǝrwǝrdigarning ⱨayati bilǝn!» dǝp ⱪaytidin ⱪǝsǝm iqmǝydu.
Затова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж в цялата Египетска земя, щото да казва: Заклевам се в живота на Господа Иеова!
27 Mana, Mǝn ularning üstigǝ awat-ⱨalawǝt ǝmǝs, bǝlki balayi’apǝt qüxürüx üqün ularni kɵzlǝwatimǝn; xunga Misirda turuwatⱪan Yǝⱨudadiki barliⱪ kixilǝrning ⱨǝmmisi tügigüqǝ ⱪiliq wǝ ⱪǝⱨǝtqilik bilǝn ⱨalak bolidu.
Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад докле се довършат.
28 Ⱪiliqtin ⱪutulup ⱪaqⱪanlar bolsa intayin az bir top adǝmlǝr bolup, Misir zeminidin Yǝⱨuda zeminiƣa ⱪaytip kelidu; xuning bilǝn Misir zeminiƣa olturaⱪlixayli dǝp kǝlgǝn Yǝⱨudaning ⱪaldisi kimning sɵzining, Meningki yaki ularning inawǝtlik bolƣanliⱪini ispatlap bilip yetidu.
А които избягнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се сбъдне, моето ли или тяхното.
29 Mening silǝrni bu yǝrdǝ jazalaydiƣanliⱪimƣa, Mening sɵzlirimning qoⱪum silǝrgǝ külpǝt kǝltürmǝy ⱪoymaydiƣanliⱪini bilixinglar üqun silǝrgǝ xu aldin’ala bexarǝt boliduki, — dǝydu Pǝrwǝrdigar,
И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло
30 — Mana, Mening Yǝⱨuda padixaⱨi Zǝdǝkiyani uning düxmini, jenini ⱪoƣlap izdigǝn Babil padixaⱨi Neboⱪadnǝsarning ⱪoliƣa tapxurƣinimdǝk Mǝn ohxaxla Misir padixaⱨi Pirǝwn Hofrani ɵz düxmǝnlirining ⱪoliƣa ⱨǝmdǝ jenini izdigǝn kixilǝrning ⱪoliƣa tapxurimǝn — dǝydu Pǝrwǝrdigar».
Така казва Господ: Ето, Аз ще предам Египетския цар Фараон Вафрий в ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора вавилонския цар, който искаше живота му.
