< Yǝxaya 6 >
1 Uzziya padixaⱨ alǝmdin ɵtkǝn yili mǝn Rǝbni kɵrdüm; U intayin yuⱪiri kɵtürülgǝn bir tǝhttǝ olturatti; Uning toni muⱪǝddǝs ibadǝthaniƣa bir kǝlgǝnidi.
В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
2 Uning üstidǝ saraflar pǝrwaz ⱪilip turatti; Ⱨǝrbirining altǝ tal ⱪaniti bar idi; Ikki ⱪaniti bilǝn u yüzini yapatti, Ikki ⱪaniti bilǝn u putini yapatti, Wǝ ikki ⱪaniti bilǝn u pǝrwaz ⱪilip turatti.
Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
3 Ulardin biri baxⱪa birsigǝ: — «Samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar, muⱪǝddǝs, muⱪǝddǝs, muⱪǝddǝstur! Barliⱪ yǝr yüzi uning xan-xǝripigǝ tolƣan!» — dǝp towlawatatti.
И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.
4 Towliƣuqining awazidin dǝrwazining kexǝkliri tǝwrinip kǝtti, Ɵy is-tütǝk bilǝn ⱪaplandi.
И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.
5 Xuning bilǝn mǝn: — «Ɵzümgǝ way! Mǝn tügǝxtim! Qünki mǝn lǝwliri napak adǝmmǝn ⱨǝm napak lǝwlik hǝlⱪ bilǝn arilixip turup, ɵz kɵzüm bilǝn Padixaⱨⱪa, yǝni samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigarƣa ⱪaridim!» — dedim.
Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
6 Xuning bilǝn saraflardin biri ⱪolida ⱪurbangaⱨtin bir qoƣni lahxigirƣa ⱪisip elip, yenimƣa uqup kǝldi;
Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.
7 u uni aƣzimƣa tǝgküzüp: — «Mana, bu lǝwliringgǝ tǝgdi; sening ⱪǝbiⱨliking elip taxlandi, gunaⱨing kafarǝt bilǝn kǝqürüm ⱪilindi» — dedi.
И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.
8 Andin mǝn Rǝbning: — «Mǝn kimni ǝwǝtimǝn? Kim Bizgǝ wǝkil bolup baridu?» degǝn awazini anglidim. Xuning bilǝn mǝn: — «Mana mǝn! Meni ǝwǝtkǝysǝn» — dedim.
После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.
9 Wǝ U: «Barƣin; muxu hǝlⱪⱪǝ mundaⱪ dǝp eytⱪin: — «Silǝr anglaxni anglaysilǝr, biraⱪ qüxǝnmǝysilǝr; Kɵrüxni kɵrüsilǝr, biraⱪ bilip yǝtmǝysilǝr.
И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
10 Muxu hǝlⱪning yürikini tax ⱪilƣin; Ularning ⱪulaⱪlirini eƣir, Kɵzlirini kor ⱪilƣin; Bolmisa, ular kɵzliri bilǝn kɵrǝlǝydiƣan, Ⱪuliⱪi bilǝn angliyalaydiƣan, Kɵngli bilǝn qüxinǝlǝydiƣan ⱪilinip, Yolidin yandurulup saⱪaytilƣan bolatti».
Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Дане би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
11 Andin mǝn: — «Rǝb, bu ǝⱨwal ⱪaqanƣiqǝ dawamlixidu?» — dǝp soriwidim, U jawabǝn: — «Ta xǝⱨǝrlǝr harab ⱪilinip aⱨalisiz, Ɵylǝr adǝmzatsiz, Zemin pütünlǝy qɵlgǝ aylinip bolƣuqǝ,
Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем,
12 Pǝrwǝrdigar adǝmlirini yiraⱪlarƣa yɵtkǝp, Zemindiki taxliwetilgǝn yǝrlǝr kɵp bolƣuqǝ bolidu» — dedi.
Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.
13 «Ⱨalbuki, zeminda adǝmlǝrning ondin birila ⱪalidu; Ular [zeminƣa] ⱪaytip kelip yǝnǝ yutuwetilidu, Kesilgǝn bir dub yaki arar dǝrihining kɵtikidǝk bolidu; Kɵtǝk bolsa «muⱪǝddǝs nǝsil» bolur.
Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.