< Yaritilix 37 >

1 Yaⱪup bolsa atisi musapir bolup turƣan yǝrdǝ, yǝni Ⱪanaan zeminida olturaⱪlaxti.
А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 Tɵwǝndikilǝr Yaⱪup ǝwladlirining ix-izliridur. Yüsüp yigit bolup on yǝttǝ yaxⱪa kirgǝn qaƣlirida, akiliri bilǝn billǝ ⱪoylarni baⱪatti; u atisining kiqik hotunliri Bilⱨaⱨ wǝ Zilpaⱨning oƣulliri bilǝn billǝ ixlǝytti. Yüsüp atisiƣa ularning naqar ⱪiliⱪlirini eytip ⱪoyatti.
Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 Yüsüp Israilning ⱪeriƣan waⱪtida tapⱪan balisi bolƣaqⱪa, uni baxⱪa oƣulliridin bǝkrǝk yahxi kɵrǝtti. Xunga u Yüsüpkǝ uzun yǝnglik ton tiktürüp bǝrdi.
А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 Əmma akiliri atisining uni ɵzliridin yahxi kɵridiƣinini kɵrüp, uningƣa ɵq bolup ⱪalƣanidi wǝ uningƣa qirayliⱪ gǝp ⱪilmatti.
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 Uning üstigǝ Yüsüp bir qüx kɵrgǝn bolup, uni akiliriƣa dǝp beriwidi, ular uningƣa tehimu ɵq bolup kǝtti.
А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 Yüsüp ularƣa mundaⱪ dedi: — Mening kɵrgǝn xu qüxümni anglap beⱪinglar.
Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 Mana, biz ⱨǝmmimiz etizlarda axliⱪlarni baƣlawatⱪudǝkmiz. Ⱪarisam mening ɵnqǝm ɵrǝ turuptidǝk; silǝrning ɵnqǝnglar bolsa mening ɵnqǝmning qɵrisigǝ olixip tǝzim ⱪilip turƣudǝk! — dedi.
Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 Akiliri uningdin: — Əjǝba, sǝn bizgǝ padixaⱨ bolamsǝn? Üstimizgǝ ⱨɵkümranliⱪ ⱪilamsǝn? — dǝp soridi. Uning kɵrgǝn qüxliri wǝ gepidin akiliri uni tehimu yaman kɵrdi.
А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 Keyin u yǝnǝ bir qüx kɵrdi wǝ qüxini akiliriƣa dǝp: — Mana, mǝn yǝnǝ bir qüx kɵrdüm. Ⱪarisam, ⱪuyax bilǝn ay wǝ on bir yultuz manga tǝzim ⱪilip turƣudǝk! — dedi.
А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 U bu qüxni atisi wǝ akiliriƣa dǝp bǝrdi. Atisi uningƣa tǝnbiⱨ berip: — Bu kɵrgining zadi ⱪandaⱪ qüx? Əjǝba, mǝn, anang wǝ aka-ukiliring aldingƣa berip, sanga yǝrgǝ bax urup tǝzim ⱪilimizmu? — dedi.
Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 Xuning bilǝn akiliri uningƣa ⱨǝsǝt ⱪilƣili turdi. Əmma atisi xu gǝpni kɵngligǝ püküp ⱪoydi.
И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 Əmdi Yüsüpning ⱪerindaxliri atisining ⱪoylirini baⱪⱪili Xǝkǝmgǝ kǝtkǝnidi.
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Israil Yüsüpkǝ: — Akiliring Xǝkǝmdǝ pada beⱪiwatidiƣu? Kǝl, mǝn seni ularning ⱪexiƣa ǝwǝtǝy, dewidi, Yüsüp: — Mana mǝn, dedi.
Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 U uningƣa: — Əmdi berip akiliring aman-esǝnmu-ǝmǝsmu, ⱪoylar aman-esǝnmu-ǝmǝsmu, manga hǝwirini elip kǝlgin, dǝp uni Ⱨebron jilƣisidin yolƣa saldi; u Xǝkǝmgǝ bardi.
И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 Xu yǝrdǝ birsi uning dalada tenǝp yürginini kɵrüp uningdin: — Nemǝ izdǝwatisǝn, dǝp soridi.
И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 U: — Mǝn akilirimni izdǝwatimǝn. Ularning padilirini ⱪǝyǝrdǝ beⱪiwatⱪanliⱪini eytip bǝrsingiz, dedi.
А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
17 U adǝm jawab berip: — Ular bu yǝrdin ketip ⱪaldi, qünki mǝn ularning: «Yürünglar, Dotanƣa barayli» deginini anglidim, dedi. Xuning bilǝn Yüsüp akilirining arⱪisidin berip, ularni Dotandin tapti.
И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 Ular uni yiraⱪtin kɵrüp, u tehi ularning ⱪexiƣa kǝlmǝyla, uni ɵltürüwetixni mǝsliⱨǝtlǝxti.
А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 Ular bir-birigǝ: — Mana ⱨeliⱪi qüx kɵrgüqi keliwatidu.
Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 Kelinglar, uni ɵltürüp muxu yǝrdiki orǝklǝrdin birigǝ taxliwetǝyli, andin: — Wǝⱨxiy bir ⱨaywan uni yǝp ketiptu, dǝyli. Xunda, biz uning qüxlirining nemǝ bolidiƣinini kɵrimiz! — dedi.
Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Əmma Rubǝn buni anglap uni ularning ⱪolliridin ⱪutⱪuzmaⱪqi bolup: — Uni ɵltürmǝyli, dedi.
Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 Rubǝn ularƣa yǝnǝ: — Ⱪan tɵkmǝnglar! Bǝlki uni qɵldiki muxu orǝkkǝ taxliwetinglar; lekin uningƣa ⱪol tǝgküzmǝnglǝr, dedi (ǝmǝliyǝttǝ, u uni ularning ⱪolidin ⱪutⱪuzup, atisining ⱪexiƣa ⱪayturuwǝtmǝkqi idi).
Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 Yüsüp akilirining ⱪexiƣa yetip kǝlgǝndǝ ular uni tutup, uning alaⱨidǝ tonini, yǝni kiyiklik uzun yǝnglik tonini salduruwelip, orǝkkǝ taxliwǝtti. Lekin orǝk ⱪuruⱪ bolup, iqidǝ su yoⱪ idi.
И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 Andin ular tamaⱪ yegili olturdi. Ular bexini kɵtürüp ⱪariwidi, mana Ismaillarning bir karwini Gilead tǝrǝptin keliwatatti. Tɵgilirigǝ dora-dǝrmǝk, tutiya wǝ murmǝkkilǝr artilƣan bolup, Misir tǝrǝpkǝ ketiwatatti.
После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Yǝⱨuda ⱪerindaxliriƣa: — Bizning bir tuƣⱪan ⱪerindiximizni ɵltürüp, ⱪenini yoxurƣinimizning nemǝ paydisi bar?
Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Kelinglar, uni Ismaillarƣa setiwetǝyli; ⱪandaⱪla bolmisun u bizning inimiz, bir tuƣⱪan ⱪerindiximiz; xunga uningƣa ⱪol salmayli, dewidi, ⱪerindaxliri buningƣa ⱪulaⱪ saldi.
Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 Midiyanliⱪ Sodigǝrlǝr xu yǝrdin ɵtüp ketiwatⱪanda, ular Yüsüpni orǝktin tartip qiⱪirip, ularƣa yigirmǝ kümüx tǝnggigǝ setiwǝtti. Bular bolsa Yüsüpni Misirƣa elip kǝtti.
И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 Rubǝn orǝkning yeniƣa ⱪaytip kelip, Yüsüpning orǝktǝ yoⱪluⱪini kɵrüp, kiyimlirini yirtip,
А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 inilirining ⱪexiƣa berip: — Bala yoⱪ turidu! Əmdi mǝn nǝgǝ baray?! — dedi.
И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 Əmma ular Yüsüpning tonini elip, bir tekini boƣuzlap tonni uning ⱪeniƣa milǝp,
Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 Andin uzun yǝnglik tonni atisining ⱪexiƣa ǝwǝtip, uningƣa: — Buni biz tepiwalduⱪ; bu oƣlungning tonimu-ǝmǝsmu, ɵzüng kɵrüp baⱪⱪin, dedi.
изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 U uni tonup: — Bu dǝrwǝⱪǝ mening oƣlumning toni ikǝn; bir wǝⱨxiy ⱨaywan uni yǝp kǝtkǝn ohxaydu; xübⱨisizki, Yüsüp titma-titma ⱪiliwetiliptu! — dedi.
И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 Xuning bilǝn Yaⱪup kiyimlirini yirtip, beligǝ bɵz baƣlap, nurƣun künlǝrgiqǝ oƣli üqün matǝm tutti.
И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 Uning ⱨǝmmǝ oƣul-ⱪizliri yeniƣa kelip uningƣa tǝsǝlli bǝrsimu, u tǝsǝllini ⱪobul ⱪilmay: «Mǝn tǝⱨtisaraƣa qüxüp oƣlumning ⱪexiƣa barƣuqǝ xundaⱪ matǝm tutimǝn!» dedi. Yüsüpning atisi xu peti uningƣa aⱨ-zar kɵtürüp matǝm tutti. (Sheol h7585)
И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
36 Əmdi midiyaniylar [Yüsüpni] Misirƣa elip berip, Pirǝwnning bir ƣojidari, pasiban bexi Potifarƣa satti.
А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

< Yaritilix 37 >