Yaritilix 3
1 Yǝr yüzidǝ yilan Rǝb Pǝrwǝrdigar yaratⱪan daladiki ⱨaywanlarning ⱨǝmmisidin ⱨiyligǝr idi. U ayaldin: — Huda rasttinla baƣdiki dǝrǝhlǝrning ⱨeqⱪaysisining mewisidin yemǝnglar, dedimu? — dǝp soridi.
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Ayal yilanƣa jawab berip: — Baƣdiki dǝrǝhlǝrning mewilirini yesǝk bolidu.
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 Əmma baƣning otturisidiki dǝrǝhning mewisi toƣrisida Huda: «Buningdin yemǝnglar, ⱪolmu tǝgküzmǝnglar, bolmisa ɵlisilǝr» degǝn, dedi.
но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 Yilan ayalƣa: — Undaⱪ ǝmǝs! Ⱨǝrgiz ɵlmǝysilǝr!
А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 Bǝlki silǝr uni yegǝn kününglarda, Huda kɵzünglarning eqilip, Hudaƣa ohxax yahxi bilǝn yamanni bilidiƣan bolup ⱪalidiƣanliⱪinglarni bilidu, — dedi.
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 Ayal dǝrǝhning [mewisining] yemǝklik üqün yahxiliⱪini, uning kɵzni ⱪamlaxturidiƣanliⱪini kɵrüp, ⱨǝmdǝ dǝrǝhning adǝmni ǝⱪilliⱪ ⱪilidiƣan jǝlpkarliⱪini kɵrüp, mewidin yedi wǝ uningdin yenida turƣan erigimu bǝrdi; umu yedi.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Yeyixi bilǝnla ⱨǝr ikkisining kɵzliri eqilip, ɵzlirining yalingaq ikǝnlikini bilip, ǝnjür yopurmaⱪlirini elip bir-birigǝ ulap tikip, ɵzlirigǝ yapⱪuq ⱪilip tartti.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 Kün salⱪinliƣanda, ular Pǝrwǝrdigar Hudaning baƣda mangƣan xǝpisini anglap ⱪelip, adǝm ayali bilǝn Pǝrwǝrdigar Hudaning ⱨazir bolƣinidin ⱪeqip baƣdiki dǝrǝhlǝrning arisiƣa yoxurunuwaldi.
И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Lekin Pǝrwǝrdigar Huda towlap adǝmni qaⱪirip uningƣa: Sǝn nǝdǝ? — dedi.
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 Adǝm’ata jawab berip: — Mǝn baƣda xǝpǝngni anglap, yalingaq turƣinim üqün ⱪorⱪup ketip, yoxuruniwaldim, — dedi.
А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 [Huda] uningƣa: — Yalingaq ikǝnlikingni sanga kim eytti? Mǝn sanga yemǝ, dǝp ǝmr ⱪilƣan dǝrǝhning mewisidin yedingmu-ya? — dedi.
А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 Adǝm jawab berip: — Sǝn manga ⱨǝmraⱨ boluxⱪa bǝrgǝn ayal dǝrǝhning mewisidin manga bǝrgǝnidi, mǝn yedim, — dedi.
И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 Pǝrwǝrdigar Huda ayalƣa: — Bu nemǝ ⱪilƣining? — dedi. Ayal jawab berip: — Yilan meni aldap azdursa, mǝn yǝp saptimǝn, — dedi.
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Pǝrwǝrdigar Huda yilanƣa mundaⱪ dedi: — «Bu ⱪilƣining üqün, Sǝn ⱨǝmmǝ mal-qarwilardin, Daladiki barliⱪ ⱨaywanatlardin bǝkrǝk lǝnǝtkǝ ⱪalisǝn; Ⱪorsiⱪing bilǝn beƣirlap mengip, Ɵmrüngning barliⱪ künliridǝ topa yǝysǝn.
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Wǝ mǝn sǝn bilǝn ayalning arisiƣa, Sening nǝsling bilǝn ayalning nǝslining arisiƣa ɵqmǝnlik salimǝn; U sening bexingni dǝssǝp zǝhimlǝndüridu, Sǝn ⱪopup uning tapinini [qeⱪip] zǝhimlǝndürisǝn».
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 Andin Huda ayalƣa: — «Sening ⱨamilidarliⱪingning japa-muxǝⱪⱪǝtlirini kɵpǝytimǝn; Sǝn ⱪattiⱪ tolƣaⱪ iqidǝ boxinisǝn; Sǝn eringdin üstün turuxⱪa ⱨǝwǝs ⱪilsangmu, U üstüngdin hojiliⱪ ⱪilidu» — dedi.
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 Andin U Adǝm’atiƣa: — «Sǝn ayalingning sɵzigǝ ⱪulaⱪ selip, Mǝn sanga yemǝ, dǝp ǝmr ⱪilƣan dǝrǝhtin yegining tüpǝylidin, Sening tüpǝylingdin yǝr-tupraⱪ lǝnitimgǝ uqraydu; Ɵmrüngning barliⱪ künliridǝ pǝⱪǝt japaliⱪ ixlǝpla, andin uningdin ozuⱪlinisǝn.
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Yǝr sanga tikǝn bilǝn ⱪamƣaⱪ ündüridu; Xundaⱪtimu sǝn yǝrdiki ziraǝt-otyaxlarni yǝysǝn.
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 Taki sǝn tupraⱪⱪa ⱪaytⱪuqǝ yüz-kɵzüng tǝrgǝ qümgǝndǝ, andin nan yeyǝlǝysǝn; Qünki sǝn ǝsli tupraⱪtin elinƣansǝn; Sǝn ǝslidǝ topa bolƣaq, Yǝnǝ topiƣa ⱪaytisǝn» — dedi.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 Uning ayali barliⱪ jan igilirining anisi bolidiƣini üqün adǝm uningƣa «Ⱨawa» dǝp at ⱪoydi.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 Pǝrwǝrdigar Huda Adǝm’ata bilǝn uning ayaliƣa ⱨaywan teriliridin kiyim ⱪilip kiydürüp ⱪoydi.
И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 Pǝrwǝrdigar Huda sɵz ⱪilip: — Mana, adǝm Bizlǝrdin birigǝ ohxap ⱪaldi, yahxi bilǝn yamanni bildi. Əmdi ⱪolini uzitip ⱨayatliⱪ dǝrihidin elip yǝwelip, ta ǝbǝdgiqǝ yaxawǝrmǝsliki üqün [uni tosuximiz kerǝk], dedi.
И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 Xuning bilǝn Pǝrwǝrdigar Huda uni Erǝm baƣdin ⱪoƣlap qiⱪiriwǝtti; xundaⱪ ⱪilip uni yǝrgǝ ixlǝydiƣan, yǝni ɵzi ǝsli apiridǝ ⱪilinƣan tupraⱪⱪa ixlǝydiƣan ⱪilip ⱪoydi.
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Adǝmni ⱪoƣliwetip, ⱨayatliⱪ dǝrihigǝ baridiƣan yolni muⱨapizǝt ⱪilix üqün, u Erǝm beƣining mǝxriⱪ tǝripigǝ kerublarni wǝ tɵt tǝrǝpkǝ pirⱪiraydiƣan yalⱪunluⱪ bir xǝmxǝrni ⱪoyup ⱪoydi.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
