Misirdin qiⱪix 21
1 — Sǝn ularning aldiƣa ⱪoyidiƣan ⱨɵküm-bǝlgilimilǝr munulardur: —
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Əgǝr sǝn bir ibraniy ⱪulni setiwalƣan bolsang, u altǝ yilƣiqǝ hizmitingdǝ bolup, yǝttinqi yili tɵlǝmsiz ⱨɵr ⱪilinsun.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 U ⱪul ⱪilinixⱪa tǝnⱨa ⱨalǝttǝ elip kelingǝn bolsa, tǝnⱨa ⱨalǝttǝ kǝtsun. Ayali bilǝn birgǝ elip kelingǝn bolsa, ayalimu uning bilǝn billǝ kǝtsun.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Əgǝr hojisi uningƣa hotun elip bǝrgǝn bolsa, xundaⱪla ayali uningƣa oƣul-ⱪizlarni tuƣup bǝrgǝn bolsa, ayal baliliri bilǝn hojisiƣa ⱪelip, ǝr yalƣuz kǝtsun.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Lekin ǝgǝr ⱪul elan ⱪilip: «Mǝn hojam, ayalim wǝ balilirimƣa muⱨǝbbitim bolƣini üqün ⱨɵr bolup kǝtmǝymǝn» desǝ,
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 undaⱪta uning hojisi uni Hudaning [ibadǝt sorunining] aldiƣa elip berip, uni ixikning aldida yaki ixikning kexikining aldida turƣuzsun; andin hojisi bigiz bilǝn uning ⱪuliⱪini tǝxsun. Xundaⱪ ⱪilip, u mǝnggügǝ hojisining ⱪuli bolup ⱪalidu.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Əgǝr birkim ⱪizini dedǝklikkǝ setiwǝtkǝn bolsa, u ǝr ⱪullar ⱨɵr ⱪilinƣandǝk ⱨɵr ⱪilinmisun.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Əgǝr ɵzigǝ has setiwalƣan ⱪiz hojisiƣa yaⱪmisa, undaⱪta u ⱪiz tǝrǝpning ⱨǝⱪ tɵlǝp uni ⱨɵr ⱪilixiƣa yol ⱪoyuxi kerǝk. Lekin hojisining uni yat hǝlⱪⱪǝ setix ⱨoⱪuⱪi bolmaydu; qünki hojisi uningƣa wapasizliⱪ ⱪilƣandur.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Əgǝr u ⱪizni oƣliƣa has bekitkǝn bolsa, undaⱪta u bǝlgilimilǝr boyiqǝ uningƣa ɵz ⱪizidǝk muamilǝ ⱪilsun.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Əgǝr hojisi yǝnǝ hotun alsa, ǝslidǝ ǝmrigǝ alƣan dedikining yemǝk-iqmikini, kiyim-keqikini wǝ ǝr-hotunqiliⱪ burqini kemǝytmisun.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 Əgǝr u xu üq ixni ada ⱪilmisa, undaⱪta u bǝdǝl tɵlimǝy ⱨɵr bolsun.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Kimki bir adǝmni urup ɵltürüp ⱪoysa, umu qoⱪum ɵltürülsun.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Lekin ǝgǝr u kixi [ɵlgüqining] jenini paylap turup ⱪǝstǝn ɵltürmigǝn, bǝlki mǝn Huda uning ⱪoli arⱪiliⱪ xu kixining ɵlüxigǝ yol ⱪoyƣan bolsam, undaⱪ ǝⱨwalda Mǝn uningƣa ⱪaqidiƣan bir jayni orunlaxturimǝn.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Lekin ǝgǝr birsi ɵz ⱪoxnisini ⱨiylǝ bilǝn ɵltürimǝn dǝp, uningƣa ⱪǝstǝn ⱨujum ⱪilsa, u gǝrqǝ [panaⱨ izdǝp] ⱪurbangaⱨimƣa ⱪeqip kǝlsimu, u xu yǝrdǝ tutulsun wǝ ɵlümgǝ mǝⱨkum ⱪilinsun.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Kimki ɵz atisi yaki anisiƣa ⱪol tǝgküzsǝ, qoⱪum ɵltürülsun.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Kimki bir adǝmni bulap satⱪan bolsa yaki uning ⱪolida barliⱪi mǝlum bolsa, jǝzmǝn ɵltürülüxi kerǝk.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Kimki ɵz atisi yaki anisiƣa lǝnǝt ⱪilip ⱪarƣiƣan bolsa, jǝzmǝn ɵltürülüxi kerǝk.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Əgǝr ikki kixi uruxup ⱪelip, biri yǝnǝ birini tax ya moxti bilǝn ursa, urulƣan kixi ɵlmǝy, orun tutup yetip ⱪalƣan bolsa,
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 u kixi ⱪopup ⱨasiƣa tayinip taxⱪiriƣa qiⱪⱪudǝk bolsa, undaⱪta uni urƣan kixi jazadin halas ⱪilinsun; pǝⱪǝt zǝhimlǝngüqining yetip ixtin ⱪalƣan waⱪti üqün tɵlǝm berip, uni dawalitip sǝllimaza saⱪaytsun.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Əgǝr birsi ⱪuli yaki dedikini tayaⱪta ursa, xundaⱪla ⱪul yaki dedǝk nǝⱪ mǝydanda ɵlüp kǝtsǝ, uning üqün [igisi] qoⱪum jazaƣa tartilsun.
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Lekin ǝgǝr tayaⱪ yegüqi bir-ikki kün tirik tursa, undaⱪta ⱪul hojayinining xǝhsi mal-mülki bolƣini üqün, ⱪulning jazasiƣa tartilmisun.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 Əgǝr kixilǝr bir-biri bilǝn uruxup ⱪelip, ⱨamilidar bir ayalni urup salsa, ⱨamilidar ayalda balisi baldur tuƣuluxidin baxⱪa zǝhimlinix bolmisa, ayalning erining tɵlǝm tǝlipi boyiqǝ ⱨakimlarning tǝstiⱪidin ɵtküzülüp jǝrimanǝ tɵlisun.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Əgǝr [ayal yaki bala] ziyan-zǝhǝtkǝ uqriƣan bolsa, undaⱪta jeniƣa jan,
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 kɵzigǝ kɵz, qixiƣa qix, ⱪoliƣa ⱪol, putiƣa put,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 kɵyükkǝ kɵyük, zǝhimgǝ zǝhim, kɵkkǝ kɵk tɵlǝnsun.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Əgǝr birsi ɵz ⱪul ya dedikining kɵzini urup nakar ⱪilip ⱪoysa, kɵzi wǝjidin uni azad ⱪilsun.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 Xuningdǝk birsi ɵz ⱪuli ya dedikining qixini urup qiⱪiriwǝtkǝn bolsa, qixi wǝjidin uni azad ⱪilsun».
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Əgǝr bir kala bir ǝr yaki ayal kixini üsüp ɵltürüp ⱪoysa, xu kala qoⱪum qalma-kesǝk ⱪilinixi kerǝk, uning gɵxi yeyilmisun. Lekin kalining igisigǝ gunaⱨ kǝlmisun.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Lekin bu uyning ilgiridin üsüx aditi bolup, igisigǝ bu ⱨǝⱪtǝ agaⱨ berilgǝn bolsa, lekin yǝnila uni baƣlimiƣini üqün ǝr-ayal kixilǝrni üsüp ɵltürüp ⱪoyƣan bolsa, undaⱪta kala qalma-kesǝk ⱪilinsun, igisimu ɵlümgǝ mǝⱨkum ⱪilinsun.
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Lekin uningdin hun ⱨǝⱪⱪi tǝlǝp ⱪilinsa, ɵz jenining ornida uningƣa ⱪanqilik tɵlǝm ⱪoyulƣan bolsa xuni bǝrsun.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Kalidin üsülgüqi oƣul yaki ⱪiz bala bolsa, kalining igisi ohxaxla yuⱪiriⱪi ⱨɵkümdikidǝk bir tǝrǝp ⱪilinsun.
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Kala ⱪul yaki dedǝkni üskǝn bolsa, kalining igisi üsülgüqining hojisiƣa ottuz xǝkǝl kümüx bǝrsun; andin kala qalma-kesǝk ⱪilinsun.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Əgǝr birsi bir orining aƣzini oquⱪ ⱪoyup yaki kolawatⱪan orining aƣzini yapmay, kala yaki exǝk uningƣa qüxüp kǝtsǝ,
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 Undaⱪta orining igisi mal igisining ziyinini toluⱪ tɵlǝp bǝrsun; ɵlgǝn mal uningki bolidu.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Əgǝr birsining kalisi yǝnǝ birsining kalisini üsüp ɵltürüp ⱪoyƣan bolsa, undaⱪta ular tirik ⱪalƣan kalini setip, pulni barawǝr bɵlüxsun ⱨǝm ɵlük kalinimu xundaⱪ bɵlüxsun.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Lekin kalining ilgiridin üsidiƣan aditi barliⱪi eniⱪ turup, igisi uni baƣlimay ⱪoyuwǝtkǝn bolsa, undaⱪta üsküqi kalining igisi kaliƣa kala tɵlǝp bǝrsun, ɵlük kala uning bolsun.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
