Əstǝr 1
1 Aⱨaxwerox (Ⱨindistandin Ⱨǝbǝxistanƣiqǝ bir yüz yigirmǝ yǝttǝ ɵlkigǝ ⱨɵkümranliⱪ ⱪilƣan Aⱨaxwerox)ning tǝhttiki künliridǝ xundaⱪ bir wǝⱪǝ boldi: —
А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
2 Xu künlǝrdǝ, u padixaⱨ Aⱨaxwerox Xuxan ⱪǝl’ǝsidiki xaⱨanǝ tǝhtidǝ olturƣinida,
в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
3 u sǝltǝnǝt sürüp üqinqi yili barliⱪ ǝmirliri wǝ bǝg-ⱨakimliriƣa ziyapǝt bǝrdi; Pars wǝ Medianing ⱪoxuni, xuningdǝk ⱨǝrⱪaysi ɵlkilǝrning esilzadiliri wǝ bǝglirining ⱨǝmmisi uning ⱨuzuriƣa ⱨazir boldi.
в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областта),
4 U sǝltǝnitining bayliⱪining xanu-xǝwkiti wǝ ⱨǝywitining katta julasini kɵp künlǝr, yǝni bir yüz sǝksǝn kün kɵrgǝzmǝ ⱪildi.
Когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното ти царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 Bu künlǝr ɵtüp kǝtkǝndin keyin padixaⱨ yǝnǝ Xuxan ⱪǝl’ǝsidiki barliⱪ hǝlⱪⱪǝ qong-kiqik demǝy, ordining qarbeƣidiki ⱨoylida yǝttǝ kün ziyapǝt bǝrdi.
И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намираха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
6 U yǝr aⱪ wǝ kɵk kǝndir yiptin toⱪulƣan pǝrdilǝr bilǝn bezǝlgǝn bolup, bu pǝrdilǝr mǝrmǝr tax tüwrüklǝrgǝ bekitilgǝn kümüx ⱨalⱪilarƣa aⱪ rǝnglik kǝndir yip wǝ sɵsün yungluⱪ xoynilar bilǝn esilƣanidi; aⱪ ⱪaxtax wǝ aⱪ mǝrmǝr taxlar, sǝdǝp wǝ ⱪara mǝrmǝr taxlar yatⱪuzulƣan mǝydan üstigǝ altun-kümüxtin yasalƣan diwanlar ⱪoyulƣanidi.
Който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 Iqimliklǝr altun jamlarda tutup iqilǝtti; jamlar bir-birigǝ ohximaytti; xaⱨanǝ mǝy-xarablar padixaⱨning sǝltǝnitigǝ yarixa mol idi.
И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 Xarab iqix ⱪaidisi boyiqǝ, zorlaxⱪa ruhsǝt ⱪilinmaytti; qünki padixaⱨ ordidiki barliⱪ ƣojidarlarƣa, ⱨǝrkimning iqixi ɵz haⱨixi boyiqǝ bolsun, dǝp bekitip bǝrgǝnidi.
А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
9 Hanix Waxtimu padixaⱨ Aⱨaxweroxning ordisida ayallar üqün ziyapǝt bǝrdi.
А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на царя Асуира.
10 Yǝttinqi küni Aⱨaxwerox padixaⱨ xarabtin kǝypi qaƣ bolƣinida, aldida hizmitidǝ turƣan Mǝⱨuman, Bizta, Ⱨarbona, Bigta, Abagta, Zetar, Karkas degǝn yǝttǝ ⱨǝrǝm’aƣisini
А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
11 hanix Waxtining puⱪralar wǝ ǝmirlǝrning aldida güzǝllikini kɵrsǝtsun dǝp, uni hanixliⱪ tajini kiyip kelixkǝ qarⱪirƣili ǝwǝtti; qünki u tolimu qirayliⱪ idi.
да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
12 Lekin ⱨǝrǝm’aƣiliri hanix Waxtiƣa padixaⱨning ǝmrini yǝtküzgǝndǝ, u kelixni rǝt ⱪildi; xuning bilǝn padixaⱨ intayin ƣǝzǝplinip, uning ⱪǝⱨri ɵrlidi.
Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
13 Xu waⱪitlarda padixaⱨning ixliri toƣruluⱪ ⱪanun-ǝⱨkamlarni pixxiⱪ bilgǝnlǝrdin mǝsliⱨǝt sorax aditi bar idi; xunga padixaⱨ wǝziyǝtni pixxiⱪ qüxinidiƣan danixmǝnlǝrdin soridi
Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;
14 (u qaƣda danixmǝnlǝrdin uning yenida Karxina, Xetar, Admata, Tarxix, Mǝrǝs, Marsena, Mǝmukan ⱪatarliⱪ yǝttǝ Pars bilǝn Medianing ǝmirliri bar idi; ular daim padixaⱨ bilǝn kɵrüxüp turatti, padixaⱨliⱪta ular aldinⱪi ⱪatarda turatti).
А втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седем персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):
15 Padixaⱨ ulardin: — Hanix Waxti mǝnki padixaⱨ Aⱨaxweroxning ⱨǝrǝm’aƣilar arⱪiliⱪ yǝtküzgǝn ǝmrim boyiqǝ ix ⱪilmiƣini üqün uni ⱪanun boyiqǝ ⱪandaⱪ bir tǝrǝp ⱪilix kerǝk? — dǝp soridi.
Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на царя Асуира чрез скопците?
16 Mǝmukan padixaⱨ wǝ ǝmirlǝrning aldida jawap berip: — Hanix Waxti aliylirining zitiƣa tegipla ⱪalmay, bǝlki padixaⱨimiz Aⱨaxweroxning ⱨǝrⱪaysi ɵlkiliridiki barliⱪ ǝmirlǝr wǝ barliⱪ puⱪralarningmu zitiƣa tǝgdi.
И Мемукан, отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
17 Qünki hanixning xu ⱪilƣini barliⱪ ayallarning ⱪuliⱪiƣa yǝtsǝ, ular «Padixaⱨ Aⱨaxwerox: «Hanixi Waxtini yenimƣa elip kelinglar» dǝp ǝmr ⱪilsa, u kǝlmǝptu!» dǝp ɵz ǝrlirini mǝnsitmǝydiƣan ⱪilip ⱪoyidu.
Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18 Pars wǝ Mediadiki mǝlikǝ-hanimlar hanixning bu ixini anglap, bügünla padixaⱨning barliⱪ bǝg-ǝmirlirigǝ xuningƣa ohxax dǝydiƣan bolidu, xuning bilǝn mǝnsitmǝslik wǝ hapiliⱪ üzülmǝydu.
И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 Padixaⱨimƣa muwapiⱪ kɵrünsǝ, aliyliridin mundaⱪ bir yarliⱪ qüxürülsun, xuningdǝk u Parslar wǝ Medialarning mǝnggü ɵzgǝrtilmǝydiƣan ⱪanun-bǝlgilimiliri iqigǝ pütülgǝyki, Waxti ikkinqi padixaⱨ Aⱨaxweroxning ⱨuzuriƣa kǝlmigǝy; uning hanixliⱪ mǝrtiwisi uningdin yahxi birsigǝ berilgǝy.
Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
20 Aliylirining jakarliƣan yarliⱪi pütün sǝltǝnitigǝ yetip anglanƣan ⱨaman (uning sǝltǝnitining zemini bipayan bolsimu), ayallarning ⱨǝrbiri ɵz erigǝ, mǝyli qong bolsun kiqik bolsun ularƣa ⱨɵrmǝt ⱪilidiƣan bolidu, — dedi.
И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
21 Mǝmukanning bu gepi padixaⱨ bilǝn ǝmirlirini hux ⱪildi; padixaⱨ uning gepi boyiqǝ ix kɵrdi.
И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
22 U padixaⱨning barliⱪ ɵlkilirigǝ, ⱨǝrbir ɵlgigǝ ɵz yeziⱪi bilǝn, ⱨǝrⱪaysi ǝl-millǝtkǝ ɵz tili bilǝn hǝtlǝrni ǝwǝtip: «Ⱨǝrbir ǝr kixi ɵz ailisi iqidǝ hojayin bolsun, xundaⱪla ɵz ana tili bilǝn sɵzlisun» degǝn ǝmrni qüxürdi.
Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.
