Əstǝr 6
1 Xu küni keqisi padixaⱨning uyⱪusi ⱪeqip, tarih-tǝzkirinamini ǝkǝldürdi wǝ bular uning aldida oⱪup berildi.
През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
2 Bir yǝrdǝ: «Padixaⱨning Bigtana, Tǝrǝx dǝydiƣan orda dǝrwazisini baⱪidiƣan ikki ⱨǝrǝm’aƣisi bar idi, ular padixaⱨ Aⱨaxweroxⱪa ⱪol selixⱪa ⱪǝstligǝndǝ, Mordikay bu ixni pax ⱪilip hǝwǝr yǝtküzgǝn, dǝp pütülgǝnidi.
И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
3 Padixaⱨ: — Bu ix üqün Mordikayƣa ⱪandaⱪ nam-xɵⱨrǝt wǝ izzǝt-ikram nail ⱪilindi? — dǝp soridi. — U ⱨeq nemigǝ erixmidi, — dǝp jawap berixti padixaⱨning yenidiki hizmǝttǝ bolƣan ƣulamliri.
И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
4 — Orda ⱨoylisida kim bar? — dǝp soridi padixaⱨ. Bu qaƣda Ⱨaman padixaⱨtin Mordikayni ɵzi tǝyyarlap ⱪoyƣan darƣa esixni tǝlǝp ⱪilƣili kelip, ordining taxⱪiriⱪi ⱨoylisiƣa kirgǝnidi.
Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
5 — Mana, Ⱨaman ⱨoylida turidu, — deyixti padixaⱨning ƣulamliri uningƣa. — Kirsun, — dedi padixaⱨ.
И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
6 Ⱨaman kiriwidi, padixaⱨ uningdin: — Padixaⱨ izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixigǝ nemǝ ixlarni ⱪilixi kerǝk? — dǝp soriwidi, Ⱨaman kɵnglidǝ: «Padixaⱨ izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixi meningdin baxⱪa yǝnǝ kim bolatti?» — dǝp oylidi-dǝ
И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?
7 padixaⱨⱪa: — Padixaⱨ izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixigǝ
Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,
8 padixaⱨim daim kiyidiƣan xaⱨanǝ kiyim-keqǝk wǝ daim minidiƣan arƣimaⱪ, yǝni bexiƣa xaⱨanǝ taj-bǝlgǝ taⱪalƣan arƣimaⱪ elip kelinip,
нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 xaⱨanǝ kiyim bilǝn arƣimaⱪni padixaⱨning ǝng muⱨtǝrǝm ǝmirliridin birigǝ tutⱪuzsun, u kiyimni padixaⱨim izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixigǝ kiygüzüp wǝ uni arƣimaⱪⱪa mindürüp xǝⱨǝr mǝydan-koqilirini aylandursun wǝ uning aldida: «Ⱪaranglar! Padixaⱨ izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixigǝ muxundaⱪ muamilǝ ⱪilinidu!» dǝp jakarlap mangsun, — dedi.
и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Xuning bilǝn padixaⱨ Ⱨamanƣa: — Tez berip deginingdǝk xaⱨanǝ kiyim bilǝn arƣimaⱪni ǝpkǝl, orda dǝrwazisining aldida olturƣan awu Yǝⱨudiy Mordikayƣa dǝl sɵzüngdǝk ⱪilƣin; sening degǝnliringning birǝrsimu kǝm bolup ⱪalmisun! — dedi.
Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
11 Xundaⱪ ⱪilip Ⱨaman xaⱨanǝ kiyim bilǝn arƣimaⱪni ǝkelip, aldi bilǝn Mordikayƣa xaⱨanǝ kiyimni kiygüzdi, andin uni arƣimaⱪⱪa mindürüp, xǝⱨǝr mǝydan-koqilirini aylandurdi wǝ uning aldida: — «Mana, padixaⱨ izzǝt-ⱨɵrmitini ⱪilixni yahxi kɵrgǝn kixigǝ muxundaⱪ muamilǝ ⱪilinidu!» dǝp jakarlap mangdi.
И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
12 Mordikay yǝnila orda dǝrwazisining aldiƣa ⱪaytip bardi; Ⱨaman bolsa ƣǝm-ⱪayƣuƣa petip, bexini qümkigǝn ⱨalda aldirap-tenǝp ɵz ɵyigǝ ⱪaytip kǝtti.
И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
13 Ⱨaman hotuni Zǝrǝxkǝ wǝ barliⱪ dost-aƣinilirigǝ bexiƣa kǝlgǝnlirining ⱨǝmmisini eytip bǝrdi. Andin uning danixmǝnliri bilǝn hotuni Zǝrǝx buni anglap uningƣa: — Mordikayning aldida yengilixⱪa baxlaptila; u ǝgǝr Yǝⱨudiylarning nǝslidin bolsa, uni yengǝlmǝyla, ǝksiqǝ sɵzsiz uning aldida mǝƣlup bolidila, deyixti.
И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 Ular tehi Ⱨaman bilǝn sɵzlixiwatⱪan qeƣida, padixaⱨning ⱨǝrǝm’aƣiliri kelip Ⱨamanni Əstǝr tǝyyarliƣan ziyapǝtkǝ berixⱪa aldiratti.
Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.
