Zebur 77
1 Neghmichilerning béshi Yedutun’gha tapshurulghan, Asaf yazghan küy: — Awazim Xudagha kötürüldi, men peryad qilimen; Awazim Xudagha kötürüldi, U manga qulaq salidu.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Béshimgha kün chüshkende, men Rebni izdidim; Kéchiche qolumni [duagha] kötürüp, bosh qoymidim; Jénim tesellini xalimay ret qildi.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Men Xudani eslep séghindim, ah-zar qildim; Séghinip oylinip, rohim parakende boldi. (Sélah)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Sen méning közümni yumdurmiding; Chongqur gheshlik ilkide bolghanliqimdin sözliyelmeyttim.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Men: «Kona zamandiki künlerni, Qedimki yillarni xiyal qilimen;
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Kéchilerde éytqan naxshamni esleymen; Könglümde chongqur xiyal sürimen» — [dédim]; Rohim intilip izdimekte idi;
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 — «Reb menggüge tashliwétemdu? U qaytidin iltipat körsetmemdu?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Uning özgermes muhebbiti emdi menggüge tügep kettimu? Uning wedisi ewladtin-ewladqiche inawetsiz bolamdu?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Tengri méhir-shepqitini körsitishni üntudimu? U ghezeplinip Öz rehimdilliqini toxtitiwettimu?». (Sélah)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Andin men mundaq dédim: — «Bundaq désem bolmaydu, bu [étiqadimning] ajizliqi emesmu! Hemmidin Aliy Bolghuchining ong qolining yillirini, Yeni Yahning qilghanlirini — yad étimen; Qedimdin buyanqi karametliringni esleymen.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Séning barliq ishligenliring üstide séghinip oylinimen; Séning qilghanliring üstide istiqamet qilimen;
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 I Xuda, yolung bolsa pak-muqeddesliktidur; Xudadek ulugh bir ilah barmidur?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Möjiziler Yaratquchi Ilahdursen; El-milletler ara Sen küchüngni namayan qilding.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Öz biliking bilen Öz xelqingni, Yeni Yaqup we Yüsüpning perzentlirini hörlükke chiqarghansen; (Sélah)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Sular Séni kördi, i Xuda, sular Séni kördi; Titrek ularni basti, Déngiz tegliri patiparaq boldi.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Qara bulutlar sularni töküwetti; Asmanlar zor sadasini anglatti; Berheq, Séning oqliring terep-terepke étildi.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Güldürmamangning awazi qara quyunda idi, Chaqmaqlar jahanni yorutti; Yer yüzi alaqzade bolup tewrendi.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Séning yolung okyan-déngizlarda, Qedemliring chongqur sulardidur, Ayagh izliringni tapqili bolmaydu.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Sen qoy padisini baqqandek, Musa we Harunning qoli bilen Öz xelqingni yétekliding».
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
