Zebur 52
1 Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Dawut yazghan «Masqil»; Édomluq Doeg Saul padishahning yénigha bérip: «Dawut Aximelekning öyige kirdi» dep ayghaqchiliq qilghandin kéyin yézilghan: — I nochi batur, Néme üchün rezillikingdin maxtinisen? Tengrining özgermes muhebbiti menggülüktur.
За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.
2 Ötkür ustira kebi, Tiling zeher chachmaqchi, U yalghanchiliq toquwatidu.
Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Sen yaxshiliqning ornida yamanliqni, Heq sözleshning ornida yalghanchiliqni yaxshi körisen;
Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села)
4 Haman ademni nabut qilidighan sözlerni yaxshi körisen, i aldamchi til!
Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Berheq, Tengri oxshashla séni menggüge yoqitidu; U séni tutuwalidu, yeni öz chédiringdin tartip chiqidu; Tiriklerning zéminidin séni yiltizingdin qomurup tashlaydu. (Sélah)
Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села)
6 Heqqaniylar buni körüp qorqushidu, We uni mesxire qilip külüp: —
А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:
7 «Qaranglar, Xudani öz yölenchisi qilmighan adem, Peqet öz bayliqlirining köplükige tayan’ghan adem; U ach közlüki bilen küchlendi» — deydu.
Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.
8 Men bolsam Xudaning öyide ösken baraqsan zeytun derextekmen, Men Xudaning özgermes muhebbitige menggüge tayinimen.
А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Men Sanga ebedil’ebed teshekkür éytimen; Chünki Sen bu ishlarni qildingsen; Mömin bendiliring aldida naminggha telmürüp kütimen; Mushundaq qilish eladur.
Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
