Zebur 38
1 Dawut yazghan küy: — (Eslime üchün) I Perwerdigar, ghezipingde tenbih bermigeysen, Qehringde méni jazalimighaysen!
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Chünki oqliring méni zeximlendürüp sanjidi, Qolung üstümdin qattiq basti.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Qattiq gheziping tüpeylidin etlirimde héch saqliq yoq, Gunahim tüpeylidin ustixanlirimda aram yoqtur.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Chünki gunahlirim boyumdin tashti; Ular kötürelmigüsiz éghir yüktek méni bésiwaldi.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Exmeqliqimdin jarahetlirim sésip, shelwerep ketti.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Azabtin bellirim tolimu pükülüp ketti, Kün boyi ghemge pétip yürimen!
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Chatiraqlirim otqa toldi, Etlirimning saq yéri yoqtur.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Men tolimu halsirap, ézilip kettim; Qelbimdiki azab-qayghu tüpeylidin hörkireymen.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Reb, barliq arzuyum köz aldingdidur; Uh tartishlirim Sendin yoshurun emes;
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Yürikim jighildap, halimdin kettim; Közlirimning nuri öchti.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Yar-buraderlirimmu méni urghan waba tüpeylidin, özlirini mendin tartti; Yéqinlirimmu mendin yiraq qachti.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Jénimni almaqchi bolghanlar tuzaq quridu; Manga ziyanni qestligenler zehirini chachmaqta; Ular kün boyi hiyle-mikirlerni oylimaqta.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Lékin men gas ademdek anglimaymen, Gacha ademdek aghzimni achmaymen;
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Berheq, men angliyalmaydighan gaslardek bolup qaldim; Aghzimda qilidighan reddiye-tenbih yoq.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Chünki ümidimni Sen Perwerdigargha baghlidim; Reb Xudayim, Sen iltijayimgha ijabet qilisen.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Chünki men: — «Ular méning üstümge chiqip maxtanmighay; Bolmisa, putlirim téyilip ketkende, ular shadlinidu» — dédim men.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Chünki men deldengship, tügishey dep qaldim, Azabim köz aldimdin ketmeydu.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Chünki men öz yamanliqimni iqrar qilimen; Gunahim üstide qayghurimen.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Lékin düshmenlirim jushqun hem küchlüktur; Qara chaplap, manga nepretlen’genlerning sani nurghundur.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Wapagha japa qilidighanlar bolsa, men bilen qarshilishidu; Chünki men yaxshiliqni közlep, intilimen.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 I Perwerdigar, mendin waz kechmigeysen! I Xudayim, mendin yiraqlashmighaysen!
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 I Reb, méning nijatliqim, Manga chapsan yardem qilghaysen!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
